70 млн. евро годишно публичен ресурс, изразходван по модел, който не отразява реалния принос – Съдът на Европейския съюз потвърди, че България има право да го коригира.
Доказахме, че социалната система е за подкрепа, не за бизнес модел и че свободното движение не означава свободно източване.
Как работеше схемата (и защо беше проблем)?
• Хора отиват за кратко в чужбина (често Франция/Испания),
• осигуряват се на висока заплата за дни или седмици,
• връщат се и взимат максимално обезщетение в България. До 2000+ лв. месечно, понякога с минимален реален принос.
Това беше законно, но несправедливо и реално източваше системата.
Годишният разход на НОИ по тази линия беше около 136 млн. лв. (приблизително 69–70 млн. евро).
Вчера Съдът на Европейския съюз се произнесе по преюдициалното запитване на Административен съд – Благоевград относно начина на изчисляване на обезщетенията за безработица при осигурителни периоди в повече от една държава членка.
С решението си СЕС приема, че българската уредба е съвместима с правото на ЕС и че държавата по пребиваване може да прилага национален ред за изчисляване, при който не се взема предвид единствено възнаграждението от последната работа в друга държава членка, а се отчитат и други доходи и осигурителни периоди съгласно националното законодателство.
Това беше същността на предложената от ГЕРБ промяна през 2024 г. – да се премине от модел, в който последният доход (често за кратък период в чужбина) определя обезщетението, към модел, който отчита реалния осигурителен принос за по-дълъг период (24 месеца).
След промяната броят на лицата, ползващи този модел, намаля с около 3000 души, като в отделни области спадът е съществен - Благоевград – 30 % , Търговище – около 25% и Сливен – около 22%.
Решението на Съда на ЕС на практика потвърждава, че този подход е допустим: държавите могат да структурират социалните си системи така, че да отчитат цялостния осигурителен принос, а не да се обвързват единствено с последното възнаграждение в друга държава членка.
Това е важно не само юридически, а и като принцип – балансът между свободното движение и устойчивостта на социалните системи не е абстракция, а въпрос на конкретни правила и тяхното прилагане.
В крайна сметка смисълът на политиката е именно в това – да въвежда ред там, където има изкривявания, и да създава правила, които са едновременно справедливи за хората и устойчиви за системата.
