Седалките в зала 1 са за рекордите “Гинес” за издръжливост, надявам се съвсем скоро да ги обновим
- Г-жо Петкова, Националният дворец на културата празнува 45 години - как се промени за тези години?
- Възхищавам се на самата идея за създаване на Национален дворец на културата, която е мислена и надграждана много преди той да бъде построен.
Толкова е впечатляващо! И до днес никъде по света няма НДК. Има много конгресни центрове, много модерни такива, но не и дворец на културата. И когато комуникираме с наши партньори от чужбина, те винаги се впечатляват. Бях в Единбург на конференция и когато дадох визитка на шотландския министър на културата, той веднага помоли: “Но ние нямаме Национален дворец на културата. Вие трябва да ни помогнете да имаме”.
Този заряд на НДК е заложен още от самата идея и сме длъжни да го пазим. Платформа сме за конгресна дейност, но по-важното е, че от самото създаване е заложено да популяризираме изкуството, да сме платформа за различни културни изяви. Така подпомагаме развитието и младото поколение.
- Опишете НДК - като символ, сцена или сърцето на културния живот у нас?
- Националният дворец на културата е всичко това. Сградата е символ на София, на целия културен процес на България. Сърцето на културата е, защото в него се случват събития от всички сфери. Имаме литературни четения и награди в клуб “Перото”, Панаира на книгата, когато е истински празник на четенето.
Организираме и изложби в сърцето на нашата артгалерия, която възстановихме и много се гордеем с това. Провеждат се и музикални събития - от симфонична музика, опера, рок до попфолк. Синтезът между изкуствата е най-важното нещо и всъщност то е в ДНК-то на Националния дворец на културата. Ние сме сърцето на културния живот на нашата страна.
- “Симфония на времето” се казва грандиозният концерт, с който НДК ще отбележи 45 години. В какъв ритъм ще звучи времето?
- Много харесвам това име, защото през тези 45 години Националният дворец на културата е доказвал, че тук пулсира цялата артсцена на България. Празнуваме почти през цялата година, но 31 март е истинският рожден ден, когато през 1981 г. е бил първият концерт в зала 1, посветен на строителите на НДК.
Концертът на 31 март започва със симфонична музика на Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Във втората част на сцената ще се качи голямата Лили Иванова заедно със Софийската филхармония. Убедена съм, че това ще е концерт, който ще остане задълго в сърцата на нашите зрители.
- Кои моменти от историята на НДК трябва да знаем?
- Те са много. През 1985 г. НДК става дом на Асамблеята на ЮНЕСКО. За цяла година цялата администрация на тази международна организация се пренася от Париж в България. Важни световни конференции са се случвали и ще продължават да се случват тук. Гордостта ни е, че сме били дом на най-големите световни звезди. Сега правим изложба с най-известните личности, гостували на НДК за тези 45 години.
- Има ли събитие, което се е превърнало в емблема за НДК?
- Не съм толкова смела да посоча или избера едно като е символ. С всичко, което се случва тук, се гордеем.
- Как успявате да съчетавате и традиционни културни събития с по-модерни формати?
- Харесвам всичко модерно, което се случва. Това е в моята кръв. Много обичам дигитализации, модерни форми, VR, Augmented Reality (технология с компютърно генерирана информация, като 3D модели, текст или видео върху физическия свят в реално време - б.а.). Надявам се скоро да привлечем и такива модерни световни артисти при нас, защото трябва да измерваме времето си със световната култура и с тенденциите в артсредите. Смело мога да кажа, че обогатихме екипа с международно участие. Следим всичко най-нови тенденции на европейските пазари, за да ги привлечев и покажем на българската публика.
- А какви са събитията, които привличат най-много млада аудитория?
- Има много събития, които са в тренда и са модерни. Радвам се на група “Молец” например, която винаги пълни залите на концертите си.
- А с какво бихте искали младите да свързват НДК?
- Идната година ще развием “Детски салон на изкуствата”, за да имат сцена малките и младите в НДК, на които сме длъжници. Трябва да върнем отново красотата, любовта към изкуството и въображението у нашите деца - да виждат по-красив свят от този, в който живеем. И после да си спомнят, че НДК е мястото, където са се появили за първи път на сцена. Би било много хубаво да проследим и тяхното развитие във времето и да ги видим като пораснали артисти пак на сцената в двореца.
Време е да се върнем към духовното и изкуството, за да можем да съхраним децата си.
- През април има нов сезон на “Салон на изкуствата” - кои са акцентите в програмата?
- Гордея се, че върнахме този фестивал след 10-годишно прекъсване. Започваме с изложба на Павел Койчев. Също така ще гостува и Александър Богдачев - млад, готин секси арфист, който изпълнява от рок до класическа музика. Любопитно събитие!
Ще имаме и много литературни четения. Каним отново отличените с наградите “Перото” с техните произведения. Ще започнем с Владимир Левчев. Ще върнем киното в Салона на изкуствата с прожекции в кино “Люмиер”. Ще гостува и мюзикълът “Коса” на Пловдивската опера. Ще отпразнуваме и Деня на джаза на 30 април съвместно с радио Jazz FM и с националната музикална академия. Патрик Бартли ще ни гостува. След това джаз вечер с Ангел Заберски и компания.
Ще има и богата програма за децата. Ще започнем с театрални куклени спектакли в театър “Азарян”. Благодаря на театър “Арт” и на г-жа Червенкова, която много активно ни помага. Замислили сме и нещо много интересно - дарено ни е бяло платно, което може да обиколи НДК като размер. Върху него ще поканим децата на София да нарисуват какво за тях е Националният дворец на културата. Ще го изложим.
- Все хубави събития предстоят през пролетта, а какво да очаква публиката до края на годината в НДК?
- Освен фестивала “Салон на изкуствата” през пролетта и през есента ще се проведе и “Киномания”, която тази година отбелязва 40 години от създаването си. Там ще има интересни изненади. Фестивалният комплекс във Варна също става на 40 години и ще го отбележим с концерт на Миро. Сцената там е била първата, на която той е пял. Така че ще бъде носталгично. И тази година програмата ще бъде много специална, тъй като и Новогодишният музикален фестивал чества 40 години.
- Има ли събитие, което вас лично ви е развълнувало не като директор, а като зрител?
- За мен, когато съм в залата, това е спасение. Цялата ми енергия се обновява и това е истинският начин да си почивам и да надграждам, въображението ми да работи. Обичам всичко - експерименталните театри, експерименталното изкуство, от рока до класическата музика.
Спектакълът миналата година “Кармина Бурана” беше фантастичен, мащабна продукция под диригентството на маестро Найден Тодоров с над 240 музиканти от България, Гърция и Република Северна Македония. Мюзикълът “Евита” на Пловдивската опера на режисьорката Нина Найденова също беше много мащабен. Рок мюзикъл на Музикалния театър беше уникален, изпълнен с много енергия. Концертът “Осем арфи” беше нещо, което не бяхме виждали и истински му се насладихме. Много обичам и изложбите тук. Направихме една огромна изложба на Станислав Памукчиев, както и на проф. Греди Асса. Показахме и български произведения на австрийския колекционер Хервиг Хадвигер.
- Как избирате между кои чуждестранни артисти и събития да бъдат проведени в НДК?
- Следим всичко, което се случва на световната сцена. За съжаление, не всичко може да привлечем и да дойде до България. Имаме си творчески отдел. Гордея се, че сменихме цялата организационна структура на Националния дворец на културата и вече имаме пиар, маркетинг и творчески отдели. Колегите работят много внимателно в подбора и баланса на програмата така, че да показваме високо ниво.
- Все по-активна е комуникацията ви с публиката в социалните мрежи. Защо това е важно?
- Социалните медии обхващат най-големия сегмент от потенциални наши зрители. От майка ми например, която е на 85 г. и ползва социалните медии, до най-младите, които са в TikTok. Важно е нашите послания да достигат до различна аудитория. Всички са ни важни - и най-младите, и най-възрастните. А социалните медии дават много възможности. Аз благодаря на екипа, защото през последната година и половина показа, че НДК се връща в социалните медии и комуникацията е много добра.
- Възможно ли скоро да бъде ремонтирана емблематичната Зала 1, в която се провежда едни от най-значимите събития у нас?
- Зала 1 обслужва 45 години зрители и аз много се възхищавам, че 45 години цялото оборудване издържа на това натоварване. Наскоро си мислих да направим и статистика приблизително колко хора са сядали на столовете. Много ми е любопитно. Тези столове са за “Гинес” по издръжливост. Ние се стараем да ги поддържаме, но все пак не зная как е възможно все още да са здрави. Разбира се, изключително наложително е да бъдат подменени и се надявам това да се случи в обозримо бъдеще.
CV:
- Андрияна Петкова зае поста изпълнителен директор на НДК през 2024 г.
- Тя е завършила факултет "Управление и администрация" към Университета за национално и световно стопанство със специалност "Маркетинг и мениджмънт"
- Организира над 30 самостоятелни изложби на съвременно българско изкуство по цял свят
- През 2020 г. създава първата стрийминг платформа за сценични изкуства, в която българската публика има достъп до любимите си театрални, оперни, кино-, фолклорни и балетни заглавия
