Десетина струпани неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Това има преди повече от 45 години в сърцето на София, където днес е Националният дворец на културата.
Но как се стига до строежа? Всичко започва с идеята за голям културен център на БКП в българската столица.
През 1975 г. започва проучването и проектирането. Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.
В началото теренът е
определен за оперен театър
Веднага бил обявен международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев. То обаче не излъчва победител и конкурсът пропада.
Текат оживени дискусии, които стигат до единно мнение, че мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Почти всички европейски градове тогава имат подобни средища. У нас такава функция изпълнявала спортната зала "Универсиада", която нямала обаче съвременни удобства за конгреси и концерти.
Строежът на НДК е част от мащабната програма през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава.
Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов - министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов - основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено проектирането на околното пространство и парка.
Така три години след първоначалната идея - на 25 май 1978 г., се прави първата копка на Двореца на културата. Тогава присъстват само хора, пряко ангажирани със строежа - около десетина души, без медии и публика.
За строителството на сградата
са нужни 335 000 куб. м бетон,
изкопани и извозени са
1,7 млн. тона земна маса
В двореца има около 10 000 тона метални конструкции - приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгърнатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра пък е разгърнатата площ на административната сграда.
Някои наричат НДК втори "Св. Александър Невски" - и двете сгради са емблематични за София, сходни са и по мащаб, а за градежа им граждани са давали дарения. Софиянци, например, работили един ден безвъзмездно и така са събрали над 30 млн. лв. - една четвърт от стойността на основната сграда.
Най-голямата трудност обаче е била липсата на достатъчно строителни работници. Затова идват хиляди от Кипър, бивша Югославия, Виетнам.
"Среща на пилоните?" - това е едно от знаковите места пред НДК, където и днес хиляди си определят срещи. За да бъдат издигнати обаче, е трябвало да бъде сериозно обсъдено и решено. Арх. Станислав Константинов е един от екипа, който отговаря за пилоните. "Всичко минаваше през държавна комисия, която беше много сериозна.
Дълго председател е художникът Дечко Узунов. Всяко нещо, което е правено, е одобрявано и премисляно много сериозно, с много документация", разказва архитектът.
Според закона за националното знаме пилоните трябвало да бъдат два.
"Вложихме сериозни усилия, за да станат три - така се получи композиция", разказва още арх. Константинов. Те са високи 33 м - точно на нивото на корниза на НДК.
“Сложно съоръжение, мъчно направено в един машиностроителен завод. Това е намаляваща от долу нагоре структура. Самата основа е 5 метра надолу”, обяснява още архитектът.
Грандиозният строеж е погълнал 270 млн. лв. тогавашни пари. Те са инвестирани в 15 зали плюс фоайетата.
За дата на официалното откриване се счита първият голям конгрес на БКП, проведен в зала 1 на 31 март 1981.
Около две седмици по-рано обаче в същата знакова зала се провежда голям концерт, специално за строителите.
През 80-те години комплексът се превръща в мечтаното средище на културни и обществени мероприятия от международно ниво. Тук започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, защото дворецът предлага супермодерни за времето си съоръжения и пространства, подготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари, театри, танцови и кинематографски събития.
Първата емблема на НДК
представлява жар-птица
- феникс, оформена от извити ивици лъчи, разположени в кръг. Композицията е дело на световния графичен дизайнер Стефан Кънчев.
Един от най-разпознаваемите символи на сградата, позициониран на северната фасада, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 м.
В централното фоайе на двореца позлатената скулптура “Възраждане” посреща хилядите гости. Наричат я още “Майка България”. Неин автор е скулпторът Димитър Бойков, а творбата му символизира гостоприемна и възродена София.
През 1981 г. с фанфари и слова НДК е открит лично от Тодор Живков. До промените през 1989 г. той носи името на покойната бивша министърка на културата Людмила Живкова.
