Тази седмица трябва да избере – дали да обяви нова победа, или да нахлуе в Иран?
Ако уважаемият читател не си е напълнил резервоара на автомобила рано сутринта, да отложи четенето и да побърза, защото утре горивото може да поскъпне двойно. А може и да поевтинее - всичко е в ръцете на Бога, на Доналд Тръмп и неговия наставник Нетаняху, който напоследък отсъства от публичните места. Дай боже да е жив и здрав, защото, както казват зевзеците, ако него го няма, кой управлява Америка?
Тази седмица е съдбоносна за тях двамата. Те ще трябва да решат
- дали да ескалират войната с Иран на ново, 10 пъти по-опасно ниво, или Тръмп да обяви велика победа и да си тръгне от района с гордо подвита опашка.
Ескалацията означава наземна операция на територията на Иран, друго не остана. А такава операция може да продължи с години, да пожъне стотици хиляди човешки глави и да приключи с ядрена война. Така че тази седмица решава съдбата и на двамата, и на войната, и на целия район, и не само.
Времето притиска Тръмп, тъй като на 31 март би трябвало да започне посещението му в Пекин и срещата с неговия първи противник и трети приятел, китайския президент Си Дзинпин*.
Казвам “би трябвало”, тъй като срещата може и да се размине. Това вероятно ще го научим пак тази седмица, тъй като в момента в Париж се водят подготвителните преговори между делегации, водени от американския министър на финансите Скот Бесент и китайския вицепремиер по икономиката Хъ Лифън. Ако не успеят да си стиснат ръцете, за какво да се срещат двамата им началници? А не се ли срещнат, значи нещата още ще се влошат, преди да започнат да се оправят.
Преговаря се за търговията, но тя е пряко свързана с войната
Например Техеран доставя някъде между 12 и 15 на сто от петрола на Китай и получава заплащане в юани, а САЩ освен другото искат да го накарат да си продава стоката срещу долари.
Това беше част от ултимативните преговори преди първия удар на 28 февруари. Междувременно обаче Иран пропуска през Ормузкия пролив само танкери, които возят стока, купена с китайски юани. Излиза, че в Персийския залив се води война между юана и долара. Тръмп воюва с прокси на Си, както в Украйна Путин воюва с прокси на Тръмп, който според злите езици бил прокси на Нетаняху, а едно време израелският премиер беше прокси на Чичо Сам.
Е, как двамата големи да се договорят, преди да разчистят кълчищата от проксита? Тръмп очакваше да пристигне в Пекин като победител, но има опасност да се окаже просител. Така че или ще трябва още тази седмица да обяви велика победа и да спре войната, или да отложи срещата и да подготви сериозно наземно нахлуване.
Разбира се, причините за войната са много по-сложни и комплексни, а спасяването на петродолара е само една от тях. Някои зевзеци твърдят, че Нетаняху е обещал на Тръмп споменаване в Стария завет, което е 100 пъти повече от Нобеловата награда. За Тръмп се говори като за новия Кир Велики – единствения езически цар, който според Библията има статут на месия, тъй като помогнал на евреите да се върнат у дома и да изградят Втория Соломонов храм. Сега от Тръмп се очаквало да разчисти терена за Третия храм, след което ще му бъдат простени всички грехове. На храма естествено ще пише “Тръмп” със златни букви, а на оня свят Доналдът ще седне между Моисей и Авраам.
Но това са измишльотини на злите езици - истината е, че Тръмп прокарва интересите на САЩ три пъти по-енергично от своя предшественик и десет пъти повече рискува, тъй като Американската империя е в етап на изострена конкурентна среда. Според професор Робърт Пейп, eдин от съветниците на Белия дом, когато там управляват демократи,
вероятността Тръмп да предприеме наземна операция е поне 75 на сто
Главната причина, както той я вижда, е, че съдбата на известните 450 килограма обогатен до 60 процента уран все още е неизвестна, а от него може да се направят 16 ядрени бомби след кратко допълнително обогатяване. Ако се поставят на вече наличните ирански хиперзвукови балистични ракети, Израел ще може да бъде унищожен само с едно натискане на копчето.
Следователно този уран трябва задължително да бъде намерен и отнет, докато не е станало късно. Преди войната проблемът можеше да се реши с преговори, сега вече това е невъзможно. Парадоксът е, че тъкмо успешният тактически удар, който обезглави ръководството на Иран, рязко увеличи опасността Иран да се обзаведе с атомно оръжие.
Както е известно, предишният върховен вожд на Иран - аятолахът Али Хаменей, беше забранил на правоверните шиити да създават ядрени бомби. Животът му беше нещо като ядрен предпазител. Но неговият наследник, синът му Моджтаба Хаменей, е тъкмо на обратното мнение – той иска бомбата. Иска я от десетилетия, но след като израелските ракети убиха и баща му, и жена му, и още няколко роднини, желанието за отмъщение се е умножило стократно.
Почти сигурно е, че ако иранският режим оцелее и получи възможност да се възстанови, първата му работа ще е ядрената програма.
Оказва се, че Тръмп сам си изгори моста за връщане назад. Примирието, отлагането вече не са опция нито за него, нито за Нетаняху. Чудесно би било Техеран сам да капитулира, но явно няма желание. Затова сега се налага демократичните сили да превземат страната, да изнесат целия уран, да унищожат центрофугите и да приберат иранските атомни физици някъде отвъд океана, вероятно в Гуантанамо. Всеки друг вариант е тежко поражение.
Проблемът е, че тези 450 килограма високо-обогатен уран вече са разделени на десетки отделни части и са прибрани в различни подземни скривалища из цялата огромна страна. Нищо чудно пазителите на всяко скривалище да имат относителна автономия и центърът да не знае точно къде какво е скрито. Следователно, окупацията и търсенето на скривалищата трябва да продължи 5, 10, 15 години. След което истинските победители ще са собствениците на кон и каруца.
*Ако приемем, че Путин и Ким Чен Ун са първи и втори, то Си Дзинпин е трети.
