- Г-жо Лечева, банален въпрос, но няма как да не започна с него. Каква е равносметката за България от Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина?
- Няколко дни след края на олимпийските игри след малко по-детайлен анализ мога да кажа, че за мен това са най-успешните зимни игри. Комплексното представяне беше на най-високо ниво поради факта, че взехме медали от различни спортове. Но това, което най-много ни обнадеждава, е, че имахме и още четири завоювани места в първата десетка. Още един много важен фактор - средната възраст на нашите участници в тези олимпийски игри беше изключително ниска. Голяма част от изявените ни състезатели са под или около 20 години, средната е 21. Това означава, че пред тях се открива прекрасна перспектива, ще участват и в следващи зимни игри. Изключително подготвени спортисти са. Това са основните изводи.
- До 1998 г., тоест през почти целия ХХ век, България има спечелен един бронзов медал, сега взе два пъти повече. Трябва ли да се радваме, или има от какво да сме недоволни?
- Трябва да се чувстваме горди от двата бронзови медала, това е изключително постижение за българския спорт. Тези успехи на нашите състезатели обаче, самото им присъствие там, фактът, че сме извоювали 20 квоти, показва, че имаме 20 спортисти на световно ниво. Като тенденция в световен мащаб квотите вече са мерило за успехите на всеки национален олимпийски комитет, защото спечелването им става все по-трудно.
- Да, но страна като Норвегия, която е с по-малко население от България, спечели 18 златни медала.
- Така е, но това е страна с изключителни традиции в зимните спортове, подобно на Швеция, Австрия, Италия, Германия, Финландия. Всички те притежават невероятна инфраструктура, в която продължават да влагат огромни инвестиции, тоест не се задоволяват с това, което е било изградено преди 30, 50 или 80 години. И като виждам какво влагат в зимните спортове, разбирам истинското значение на постиженията на българските спортисти. Защото те спечелиха тези медали и тези призови места при наличието на една безмилостна конкуренция.
- Кой беше за вас най-емоционалният момент в Милано/Кортина?
- Наистина беше много емоционално, защото преживявах всяко участие на нашите състезатели, като им стисках палци преди всичко да покажат напълно собствените си възможности, кой на какво е способен. Разговарях много преди игрите с техните треньори, бях запозната с тяхната статистика, с участията им през последните няколко сезона. Но може би най-силни емоции имахме с Малена и Тервел (Замфирови, състезатели по сноуборд - б.а.), защото във всички техни стартове буквално стотни ги деляха от поредното класиране напред. Плакахме, след като Тервел загуби възможността да се класира на финал. Две стотни го разделиха от корееца и шанса да се бори за златото. Но после дойдоха сълзите от щастие, когато фотофинишът му отреди бронзовия медал - заслужен, но емоциите бяха много силни.
- А най-голямото разочарование или съжаление? Ще попитам по друг начин - двата сантиметра в полза на Тервел ли беше по-емоционален момент, или сълзите на Милена Тодорова след четвъртото място в биатлона?
- Разбирам сълзите на Милена, защото от дългия си състезателен опит знам, че четвъртото място е най-разочароващо. Най-много боли. Навремето съм предпочитала да съм шеста вместо четвърта. Затова точно тези спортисти, които не успяха да представят най-доброто от себе си на тези игри, трябва да получат нашата подкрепа - и морална, и всякаква друга, през следващите години. Знам, че те са мотивирани оттук нататък да се развиват и да постигат успехи. Сигурна съм, че те ще успеят. А иначе най-много съжалявах за лошото време, което съпътстваше старта на Алберт Попов в слалома. Изключително тежки метеорологични условия, 50 от участниците отпаднаха, което показва сериозните проблеми в това състезание. Аз се учудвам защо организаторите не го отмениха, след като при жените го отложиха с един ден.
- Дава ли ни това представяне, което отчитаме като безспорен успех, някаква насока за развитие на българските зимни спортове в бъдеще?
- Дай боже най-после да се обединят усилията на всички онези, от които зависи това развитие. Особено по отношение на спортната инфраструктура. Това наистина е много болезнен въпрос за всички спортове, не само за зимните. Не говоря само за националните състезатели, но и за най-малките, за подрастващите, които правят първите си стъпки в спорта, вдъхновени от емоциите, които изживяват по време на събития като олимпийските игри. Малена, Тервел, Милена, Карлос Насар, когото наградихме като спортист на годината. Най-после трябва да се намери политическа воля и за следващите два олимпийски цикъла България да бъде различна по отношение на спортната инфраструктура. Друг много важен момент е отношението към българските треньори. За краткото време, през което бях служебен министър на спорта, направихме една програма, която да подпомага треньори, специалисти, техните щабове. Но тази програма трябва да бъде надграждана. Тя не може да остане в началното си състояние, защото световният спорт не спи. Няма нищо по-важно от ролята на треньора и неговото обезпечаване, за да може той да е спокоен и да мисли само за работата си.
- Не се ли учудиха в Италия, че имаме състезател по ски скок в десетката, но в България няма работеща шанца?
- Не е само това. Учудващо е, че имаме медал и такова силно представяне в биатлона, при положение че на Боран (Хаджиев - б.а.), кмет на Чепеларе и първи треньор на Катя Дафовска, му трябваха години, за да лицензира единственото у нас стрелбище за този спорт. Единствено поради бюрократични спънки.
- Тоест малко напук?
- Точно така. Напук, с лишения и много труд, упоритост и отдаденост за тази малка групичка българи, която ни накара да се чувстваме толкова горди и щастливи. Имаме изключително талантливо поколение спортисти, хора, които са готови да жертват много неща, да изпитват лишения. За съжаление, все още липсва сериозната подкрепа и ангажираност на държавата.
- Какво би трябвало да е участието на БОК в този процес? Както и на другите спортни субекти?
- БОК като най-влиятелната и най-сериозната спортна организация, член на най-влиятелната спортна организация в света - МОК, би трябвало да задава тона. По отношение на политиката в спорта комитетът трябва да бъде партньор на всички правителства, на местната власт. Най-вече по отношение на възможността определени въпроси и проблеми да бъдат бързо поставяни и решавани. При нас са най-добрите специалисти, всички спортни федерации. Така че експертизата я имаме. Но в цял свят международните и националните олимпийски комитети са партньори, но те в същото време определят и реализират политиките в тази насока. За съжаление, през последните 20 години БОК отстъпи от тази си роля и остана в миманса, а това е смисълът на олимпийското движение в света. Да задава тона, да чертае нови хоризонти, да поставя нови цели.
- За първи път виждам олимпийски игри да са толкова "разпиляни" в пространството, между някои обекти разстоянието беше 400 км. Това ли е бъдещето на олимпийското движение - вече игрите да не са в отделен град, а в цяла държава?
- Това идва от намерението на МОК да намали разходите на организаторите. През последните години домакинствата са сериозно бреме за всяко едно правителство. Появиха се нагласи в обществото и често местното население е против провеждане на олимпийски игри поради огромните инвестиции, средставата за които са обикновено от държавния и общинския бюджет. Построените нови спортни съоръжение често след това практически остават неизползвани, отчасти и заради по-големите си размери. Затова политиката на МОК е в посока да се използват вече построени съоръжения, които след това да продължат да се ползват от местните, особено от младите - студенти, ученици. Така че новите стадиони, зали и други спортни обекти да имат своето практично предзначение в бъдеще, а не просто да се изсипват едни огромни финансови средства в нови проекти. Иначе игрите в Милано/Кортина бяха много трудни за организаторите, за делегациите, но не и за спортистите. За тях бяха създадени перфектни условия, предложена им беше отлична среда за подготовка и за състезания. Не беше проблем за нас всеки ден да пътуваме по 200-300 км, а и в момента новите технологии предлагат много варианти как да се следят отделните стартове.
- Не на всички хора, които гледаха олимпийските игри и се радваха на нашите успехи, е ясна каква е функцията на БОК в спортния живот на България. Бихте ли пояснили?
- Затова ви казах, че през последните 20 години БОК отстъпи от всички възможни позиции, които би могъл да заема по отношение на програми за развитие на спорта, за подготовката на състезателите, за развитие на треньорските кадри и за новите технологии, с която следва всеки един спорт да бъде обезпечен. Познавате ситуацията, в която се намира комитетът през последната година. Аз не мога да започна да реализирам програмата, която представих на общото събрание, когато бях избрана, поради съдебните саги.
- МОК ви признава за легитимно избран президент на БОК, но българският съд бави топката. Защо?
- Още на 17 май, два месеца след общото събрание, МОК излезе със свое определение и позиция по отношение на резултатите от гласуването и вписа моето име като президент във всичките си международни структури. Всяка една проява, свързана с олимпийското движение, ме припознава в това ми качество.
- Усети ли се в Милано/Кортина напрежение във връзка с тази ситуация в БОК?
- Аз по всякакъв начин се опитвах да не пренеса напрежението в БОК към спортистите и треньорите там. Исках те да работят в спокойна и предвидима обстановка. Няма да коментирам какво ни е струвала на тези двама-трима, които работим про боно за каузите на олимпийския комитет. Аз го правя заради отговорността, която нося като избран президент на БОК, заради историята и авторитета на тази организация.
- Въпросът ми беше дали някой ви питаше по време на игрите какво се случва в БОК?
- Президентът на МОК Кърсти Ковънтри дойде лично да ме поздрави за първия бронзов медал, а това показва съпричастност и интерес към България. След това разговорът се прехвърли върху ситуацията в БОК и тя ми разкри, че тя е била обсъждана доста пъти, включително на последното заседание на техния изпълком. Най-неприятното е, че от 206 национални олимпийски комитета, които са членове на МОК, проблеми имаме само ние и Еквадор, където има нещо като гражданска война.
- Кога се очаква окончателно решение? Има ли нещо като график, какво предстои?
- Този въпрос искам да го зададете на госпожа Костадинова. Не искам аз да отговарям на него. Уморих се да следя осемте жалби с едно и също съдържание, с едни и същи доводи, да броят след колко дни е трябвало да подам своето заявление за кандидатура, след като е минало през всякакви комисии и те са предали своите доклади. Не смятам, че трябва да натоварваме българския съд с подобни измислени жалби. Г-жа Костадинова сигурно има представа коя жалба на какво ниво и в кой съд се намира, така че питайте нея. Лично аз преставам да се занимавам с това.
(В този момент на Весела Лечева съобщават, че току-що съдът е излязъл с решение в нейна полза - по делото, което беше заведено от федерацията по кикбокс.)
Ето виждате ли? Но ме вбесява, че трябва да си губя времето с подобни неща. Единственото нещо, за което ме атакуват, е дали има 20 дни и дали моят екип неправилно сме ги преброили.
- Зимните олимпийски игри приключиха. Но идват летни. Какво предстои?
- През тази година ще има доста състезания, които ще са първите квалификации за Лос Анджелис 2028. Там ще се раздават квоти. Нашата цел и задача е да обезпечим всички онези федерации, които имат възможности за евентуални успехи. Като председател на БОК ще изисквам спокойствие и предвидимост от всяко едно правителство, от всеки един спортен министър, без значение дали е служебен, или редовен, за да могат състезателите да реализират възможностите си. Така ще имаме повече спечелени квоти и шансове за медали. Но трябва да имаме предвид, че никой не стои на едно място, спортът непрекъснато се развива.
- Един почти личен въпрос, защото и аз съм тренирал спортна стрелба. Какво става с този спорт у нас, след като имахме до неотдавна много сериозни успехи в него?
- Това е сериозен въпрос. Работим с млади състезатели - до 16, до 18 години, пропуснат е доста сериозен период, през който българската пушка почти не се е развивала. В момента се стараем спортистите да получат възможно най-доброто - оръжие, екипировка, спортна база, по отношение на която напоследък имаме напредък. Но истински качественото състезателно игрище е само едно в цялата страна (в столичния кв. "Гео Милев" - б.а.), докато клубовете страдат. Но както във всички други спортове, проблемите са в треньорите, базите, в материалното осигуряване.
- Въпрос извън спорта. Бяхте служебен спортен министър в друга конституционна ситуация. Във връзка с последните събития какво мислите за новия партиен политически проект на Румен Радев?
- Това е прецедент в най-новата история на България, а именно президент да прекрати мандата си. С оглед на последните години - примерите са много, голяма част от хората, които заемат някакви постове, си мислят, че са им дадени доживот, и се възползват от това. Румен Радев се раздели с комфорта да си изкара мандата спокойно и да остане в историята като един успешен президент, останал на поста си 10 години. Ако беше взел такова решение, никой нямаше да оспори това му право. В служба на отговорността към държавата, която е поемал през всичките тези години, той взе друго решение, за да създаде нов политически проект с оглед на замислените промени в България.
