- Работим всяко евро по НПВУ да влезе в България и да подкрепи икономиката и хората, казва вицепремиерът по европейските фондове
- Социалният план за климата ще обезпечава мерки за по-ниски сметки за ток, ефективно отопление и по-достъпен и чист транспорт
- Заварихме значително забавяне по Фонда за справедлив преход. Извършените плащания са за 105 млн. евро. От тях около 16 млн. са разплатени през последните 2 месеца в мандата на служебното правителство
- Четвъртото плащане очакваме в края на юни - началото на юли
- Г-жо Недина, преди дни правителството подаде искане за четвъртото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 900 млн. евро. Вече почти отписахте 437 млн. от тях. Има ли шанс да ги спасим?
- Работим усилено с ЕК по четвъртото плащане. Рискът за удържане на сумата произтича от неприетия от Народното събрание Закон за водоснабдяване и канализация. Ако се разгледа от новия парламент, санкцията може да бъде намалена или свалена. Това ще се знае към края на май.
Ако новите депутати откажат да го приемат, България ще има срок до август 2026 г. да го приеме. След това НПВУ свършва. Забраната на парламента правителството да работи по реформата на БЕХ e втората неизпълнена стъпка по четвъртото плащане. По нея се надяваме сумата за удържане да не е толкова голяма. Работим всяко евро да влезе в България и да подкрепи икономиката и хората.
- За какви проекти ще бъдат насочени средствата от това плащане?
- Четвъртото плащане очакваме в края на юни - началото на юли. Средствата са за над 2500 проекта, които да се завършат до август - например над 2000 STEM центъра в училищата, обновяване на 7 болнични заведения, закупуване на ЯМР, ехографи, томографи, рентгени, ангиографи за 50 онкологии, педиатрии, други болници в страната, строук центрове. Обновяват се и 18 психиатрии плюс закупуване на ново оборудване за общо 25 психиатрични болници, клиники и центрове за психично здраве.
Осигурени са и седем хеликоптера за спешна помощ по въздуха с оборудване и пет площадки и хангари - в София, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и Монтана. Реновират се 81 дома за възрастни с капацитет 5600 легла и редица други.
- Ще успеем ли да вземем и удържаните ни над 300 млн. заради неизпълнените реформи за Комисията за противодействие на корупцията и механизма за разследване на главния прокурор?
- За да не изгубим 358 млн., разчитаме до 4 май Народното събрание да приеме нов Закон за противодействие на корупцията и създаване на антикорупционна комисия. Напомням, че тя бе закрита от 51-ото НС през януари 2026 г. Другите задържани средства - 109 млн. евро, са във връзка с реформата за главния прокурор. Там срокът е до 22 юни. Служебният кабинет прие на 16 април проект за изменение на Наказателно процесуалния кодекс, който касае ускоряване на разследването и контрола на действията на прокуратурата при прекратяване или спиране на разследванията.
Оттук нататък ангажиментът е на Народното събрание, за да се предотврати загуба на средства. С оглед ва политическата обстановка провеждаме разговори с ЕК дали, ако законът бъде приет до средата на май, усилията ще бъдат оценени положително, макар и след крайния срок.
- Предстои и пето плащане, кога ще го поискаме и колко неизпълнени реформи има?
- Искане за пето плащане ще се подаде до края на септември 2026 г. По него има ключови реформи като промени в Закона за обществените поръчки, в Закона за държавния служител, изготвяне на доклад на КЕВР за балансиращия пазар и оптимизация на потреблението, изработване на карта на възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа на нови ВЕИ мощности.
Остават за реализиране и реформите, за които обясних в началото - законът за ВИК и реформата в БЕХ. Както казах, в ръцете на Народното събрание е да се приемат законите, за да не се губят пари.
- Всички инвестиции по плана трябва да се изпълнят до август тази година. Може ли да се удължи срокът?
- Няма индикации от ЕК за удължаване на срока. Всички институции са мобилизирани и ако темпото се запази, ще успеем за август.
- ЕК пренасочи 35 млрд. евро от кохезионната политика към отбрана и технологии. Ще има ли преразпределение на средства и в България и за какво?
- Тези 35 млрд. евро не са пренасочени централизирано от ЕК и не са предназначени само за отбрана и технологии. Бяха извършени промени в регламентите за настоящия програмен период, т.нар. пакет за Модернизирана кохезионна политика.
В него бяха създадени няколко нови приоритета - подобряване на промишления капацитет за насърчаване на отбранителните способности, въвеждане на технологии и продукти с двойна употреба, военна мобилност чрез устойчива военна инфраструктура или двойна употреба на пътната инфраструктура, устойчиво управление на водните ресурси, осигуряване на достъпни и устойчиви жилища, повишаване на енергийната сигурност и декарбонизацията на промишлеността, подобряване на гражданската готовност за реакция при кризи.
Всяка от държавите - членки на ЕС, имаше възможност да прецени дали иска да пренасочи част от ресурса си към някои от тези нови приоритети. В България от тази възможност се възползваха 4 програми - “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП), “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” (ПНИИДИТ), “Околна среда” (ПОС) и “Образование” (ПО).
- Как се усвояват парите у нас, какви са най-значимите проекти?
- По ПКИП в началото на тази година беше обявена процедура за “Укрепване на промишления капацитет в областта на отбранителните способности” с общ бюджет 70 млн. евро, кандидатстването приключи на 15 април. Подадени са 184 проекта, надхвърлящи двукратно бюджета. В момента тече оценката им. По ПНИИДИТ през ноември 2025 г. бе обявена процедура за изграждане на център за иновации в отбраната. Конкретен бенефициент е “София Тех парк”, като договорът за 15 млн. евро е сключен през февруари т.г.
В центъра ще се извършват изследвания и иновации в областта на технологиите, стимулиране на технологичното развитие и внедряване на иновативни решения с двойна употреба. Целта е реализирането на тези дейности да допринесе за стратегическа независимост на България. Реалното изпълнение на мерките по новите приоритети на “Околна среда” и “Образование” все още не е стартирало, тъй като измененията на програмите бяха одобрени от ЕК в началото на тази година, но и там сме ускорили процесите.
- Скоро започва нов програмен период, какви средства да очакваме?
- През периода 2028-2034 г. ще бъдат обединени всички инвестиции на държавите по фондовете на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика, Общата политика по рибарство, политиката в областта на миграцията и сигурността и нови инструменти като Социалния план за климата. България би имала дял от около 22,3 млрд. евро, от които 19,5 млрд. за кохезионна политика и политика в областта на земеделието, 0,9 млрд. за миграция и сигурност, а 1,9 млрд. ще са по Социалния план за климата. Това са началните суми, но преговорите все още са в ход.
- Колко са усвоените пари от Фонда за справедлив преход?
- Ние заварихме значително забавяне по Фонда за справедлив преход. Извършените плащания са за 105 млн. евро. От тях около 16 млн. са разплатени през последните 2 месеца в мандата на служебното правителство. Има сключени договори за 421 млн. евро, т.е. това е ресурсът, който можем да очакваме да генерира плащания в рамките на тази и следващата година. Разбира се, тези суми далеч не са задоволителни на фона на общия размер на фонда за България – 1,474 млрд. евро, от които 1,198 млрд. са европейски пари.
В проценти към настоящия момент са договорени 28,5% от ресурса и са разплатени едва 7%. Само за сравнение, средният процент на договаряне по програмите в рамките на Кохезионната политика е 64,4%, а на плащания – 21,4%
Тази съпоставка показва изоставането по мерките за прехода на въглищните региони към нисковъглеродна икономика. Още по-голямо притеснение буди изключително високата финансова цел по плана за 2025 г. по т.нар. правило за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент. Съгласно него, за да не бъдат изгубени средства, до края на годината България трябва да заяви за възстановяване от ЕК над 440 млн. евро. Това е изключително амбициозна цел.
От самото встъпване в длъжност на служебното правителство работим изключително интензивно с колегите от МРРБ за ускоряване на изпълнението и за намаляване на риска от загуба на средства. Изготвихме план за действие, който в момента съгласуваме с ЕК. Очакваме съвсем скоро да получим зелена светлина от ЕК и това да доведе до осезаемо ускоряване на изпълнението. Следващото правителство трябва да действа много решително и компетентно.
- Догодина ще бъде наличен и Социален фонд за климата - за какво ще се използва той?
- Социалният фонд за климата се създава, тъй като ЕС въвежда нова система за търговия с емисии СТЕ2, която обхваща сградите и транспорта. Затова се насочва специален ресурс, който да подкрепи енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия. В България това ще става чрез Социалния план за климата, който ще подпомага хора, трудно покриващи разходите за отопление и ток, такива, за които придвижването е скъпо или липсват реални алтернативи, както и за уязвими микропредприятия.
Например ще се правят топлоизолации на сгради, по-ефективни отоплителни системи, подмяна на стари и неефективни уреди, ще се финансират местни транспортни услуги в райони без редовен обществен транспорт, по-добра свързаност до работа и услуги, преминаване към по-чисти превозни средства. На практика Социалният план за климата ще обезпечава мерки за по-ниски сметки за ток, по-ефективно отопление и по-достъпен и чист транспорт.
- До какво ще доведат квотите за транспорта, особено в контекста на сегашните скъпи горива?
- Цената на въглерода постепенно ще се отразява в цената на горивата. Този ефект няма да се усети веднага, а поетапно. Социалният фонд за климата беше създаден през 2023 г., за да имат държавите време да подготвят мерки, така че най-засегнатите домакинства да не понасят сами тежестта на този преход.
Анализите показват, че ефектът остава в относително ограничен диапазон и не става дума за рязко или съществено поскъпване.
CV
Завършва Софийската математическа гимназия, а след това - международна бизнес администрация в Rotterdam School of Management, където е преподавала технологичен мениджмънт и приложни международни изследвания
Има опит в големи международни компании, в които се е занимавала с наука за данните и мениджмънт на проекти
През 2020 г. е съосновател на OpenPandemic, платформа за управление на пандемии
Била е съветник на Атанас Пеканов като вицепремиер по управлението на европейските средства
Оглавява кабинетите на министрите на околната среда Юлиан Попов и Петър Димитров в периода 2023-2025 г.
