С ударите на САЩ и Израел по върховното ръководство на Иран – до 40 висши служители, включително Али Хаменей, лидерът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), началникът на иранските въоръжени сили и много други – възниква въпросът: кой управлява режима в този момент?
Един вероятен кандидат е Ахмад Вахиди. Вахиди беше заместник-командир на IRGC в навечерието на войната. През нощта IRGC обяви, че той е новият му ръководител. Като се има предвид централната роля на IRGC в управлението на силите за сигурност на режима, назначаването на Вахиди за негов лидер може да го постави в позицията на фактически управляващ режима в момента, пише в свой анализ jpost.
Повечето от върховните лидери на Иран бяха убити през юни 2025 г., а повечето от настоящите висши фигури са сравнително нови на постовете си. Вахиди беше дори под тях в йерархията, като заемаше поста министър на вътрешните работи от 2021 до 2024 г. Преди това обаче той беше министър на отбраната (2009–2013) и е командир в IRGC още от края на 80-те години. Ироничното е, че до съвсем скоро Вахиди не беше сред най-известните имена или в топ 10 на иранските сили за сигурност. Той стана заместник-командир на IRGC едва през декември 2025 г., преди около два месеца.
Друг възможен кандидат е Али Лариджани. Лариджани е имал възходи и спадове в отношенията си с Хаменей – бил е командир в IRGC, председател на парламента и секретар на Висшия съвет за национална сигурност. През 2021 г. обаче беше дисквалифициран от участие в президентските избори, за да се проправи пътят към избирането на Ебрахим Раиси.
През последните месеци Лариджани се завърна като един от по-възрастните и все още живи висши съветници на Хаменей, след като толкова много висши служители бяха убити през юни 2025 г. Той се превърна в своеобразен номер две, отговарящ за ежедневните въпроси на сигурността и ядрените преговори със САЩ. По-рано в настоящата военна кампания се появиха изтекли информации, че може да е бил убит, но в събота вечер той публикува реакции в социалните мрежи относно конфликта и не беше включен в списъка на убитите висши служители.
При нормални обстоятелства нито Вахиди, нито Лариджани биха били естествени наследници на Хаменей. Обичайно група аятоласи и духовници се събират, за да изберат нов върховен лидер.
До 2024 г., когато Раиси загина при хеликоптерна катастрофа, очевидният наследник на Хаменей – поне в продължение на години – беше неговият син Моджтаба Хаменей, който е в средата на 50-те си години. Въпреки че зетят, дъщерята и внукът на Хаменей са били убити, няма информации Моджтаба да е загинал.
Синът на аятолаха е смятан за амбициозен, твърд и близък до IRGC. Но той би трябвало да преодолее две сериозни препятствия: основателят на Ислямската република, Рухолах Хомейни, отхвърля идеята за семейни династии като не-ислямска. Именно той лично посочва Хаменей за свой наследник, въпреки че има син – Ахмад Хомейни – който е бил неговата дясна ръка.
Самият Хаменей също е правил публични изявления против династично наследяване. Съществуват и слухове, че шест години след поемането на властта той е организирал отравянето на сина на Хомейни.
Това повдига въпроса дали Хаменей би останал верен на публичната си позиция срещу династиите и на принципите на своя наставник, или би поставил на първо място властта и сигурността на сина си.
Експертът по Иран Раз Зимт от INSS и Центъра „Меир Амит" посочи през 2024 г., че има и други „тъмни коне", които биха могли да имат шанс след смъртта на Раиси – Алиреза Арафи и Мохсен Коми. Те не са добре познати в международен план, но в Иран са членове на органа, който избира върховния лидер – Събранието на експертите.
И двамата имат силни религиозни позиции и биха продължили ролята на духовенството начело на държавата. Арафи е и член на Съвета на пазителите, който решава кой може да се кандидатира за национални длъжности, и е ръководил университетската система. Коми е заемал водещи позиции в специални структури, близки до Хаменей, и има опит в международните отношения.
Въпреки това, възможността високопоставен представител на IRGC – като Вахиди – да поеме властта става по-реална, ако режимът трябва да замени Хаменей насред конфликт и без възможност духовният съвет да проведе „подреден" преход.
Подобен сценарий би означавал не просто смяна на лидер, а потенциален край на Ислямската революция и трансформация на страната към по-стандартна авторитарна диктатура с религиозен оттенък – дори ако усилията на САЩ и Израел да свалят режима не успеят.
Ако иранският президент Масуд Пезешкиан е жив – няма сведения за смъртта му – той също би могъл да претендира за роля, но липсата на силен опит в сферата на сигурността го прави по-малко вероятен избор в настоящия контекст.
Ситуацията остава изключително динамична – този, който поеме контрола днес, може скоро да стане следващата цел, което допълнително усложнява всякакви прогнози.
