След Шенген и приемането на еврото компаниите изпаднаха в песимизъм
Изсипаха се колосални пари в ненужни апартаменти, коли и телевизори, само и само да се изхарчат левовете. Но свърши, казва собственикът на социологическата агенция ЕСТАТ
- Г-н Желев, какво показва последното проучване на агенция ЕСТАТ за националния индекс на бизнес климата? Има ли подобрения на бизнес средата в България, или напротив?
- Създадохме този индекс в далечната вече 2002 г., а от 3 години той се прави с разширен фокус върху търговските фирми.
Общата стойност на показателя спада с около 0,5 процентни пункта, но понижението в търговията е от близо 3 пункта до 11,64. Така този сектор “сдава” второто си място от 2024 г. и се нарежда трети, изпреварен от индустрията и един сектор, в който включваме образованието и здравеопазването.
Спад се регистрира още в селското стопанство и транспорта и логистиката, докато в положителен тренд са хотелиерството и ресторантьорството и особено операциите с недвижими имоти.
По-лошото обаче е, че между два и половина и три пъти нараства делът на компаниите в риск – общо за реалния сектор и за търговията в частност.
Ако преди година делът на търговските фирми в риск е бил 8 на сто, сега той е 25 процента, което в абсолютен брой прави около 34 хиляди предприятия.
- “Компании в риск” звучи плашещо. Какво точно означава това?
- Рискова означава компания, чието състояние се влошава. Предприемачите очакват, че през следващата година и през следващите три месеца положението им ще бъде по-лошо. Първото тримесечие на годината по принцип е доста сурово по отношение на търговците. Когато правехме индекса на тримесечие, това се виждаше много ясно – януари-март е най-слабото тримесечие в годината. Най-оптимистичните нагласи винаги са били през второто тримесечие. Има сезонност.
- Разбирам, че бизнесът и особено търговците не са особено оптимистични за близкото бъдеще, но все пак през миналата година на пазара се изсипаха милиарди левове. Те не отидоха само в банките и в имотите, а и в магазините.
- Наистина се изсипаха колосални пари в ненужни апартаменти, коли и телевизори, само и само да се изхарчат левовете. Но това свърши.В момента сме в различна реалност.
- От изследването ви се вижда един оптимизъм по отношение на потреблението, който обаче е характерен само за големите търговски вериги, но не и за малките търговци. Защо е така?
- На първо място всички разбират, че онова огромно изсипване на левове няма как да се повтори. Затова се получават тези опасения по отношение на близкото бъдеще. Освен това в търговския бизнес вече се усеща една концентрация на оборотите у големите. Малките магазини са в трудна ситуация, затварят и биват изместени.
А и малките търговци общуват с различни клиенти, имат досег с различна аудитория. Вероятно се ориентират за предвижданията си от разговорите със своите купувачи.
- Аз лично вярвам на големите вериги – техният софтуер за продажби им дава големи възможности да анализират потреблението на много нива. В този смисъл не трябва ли да вярваме повече в техния оптимизъм?
- Тук въпросът опира и до демографията. Доскоро миграцията от страната беше с отрицателен знак, макар че напоследък хората, излезли в чужбина, започнаха да се връщат в България. Няма как да не ти се отрази, ако си дребен търговец в провинцията, да загубиш половин милион потребители за едно десетилетие.
Нека не гледаме само какво се случва в спа курортите ни и колоните от автомобили към Гърция, защото това е малка част от потреблението.
Според мен от всичките над 470 000 фирми, регистрирани в България, гръбнакът на икономиката и големите плащачи са само няколко десетки хиляди. Средният живот на една българска фирма е едва година и половина.
- Миналата година бяхте задали въпрос какво струват на фирмите проверките на контролните органи. Какво е положението сега?
- Средният разход на една фирма, за да я провери контролен орган, през 2025 г. беше 780 лева и трудът на двама души за 12 часа. Тази година разходът е същият – 780 лв., но в хора това вече се отразява на четирима служители, които трябва да изгубят 4 часа, за да обезпечат информацията, която контролните органи искат.
Около 13 на сто от анкетираните компании са проверявани повече от 100 пъти през миналата година. Активността на две от институциите изключително много нараства през 2025 г. - на Комисията за защита на конкуренцията и на Комисията за защита на потребителите. КЗК е извършила 6% от проверките, завършили с акт през 2023 г. от тях. През следващата година вече са 10%, а през 2025-а - цели 16%.
И друго, на което миналата година медиите обърнахте голямо внимание – кражбите от магазините. Данните показват, че броят на кражбите се запазва, но се краде на по-малка стойност.
Но проверките са едно, а недоверието на бизнеса към държавата и нейните политики – нещо съвсем друго. То остава високо и вероятно ще продължи да се подхранва от политическата нестабилност в страната. Налице са ясни симптоми, че бизнесът не е в състояние да понесе увеличаване на данъчната и осигурителната тежест, въпреки че, изглежда, се е адаптирал към проверките на контролните и регулаторните органи и към честите промени в нормативната уредба.
- Защо смятате, че не би понесъл увеличение на данъчно-осигурителната тежест?
- Бизнесът няма как да го понесе, защото не генерира такива големи печалби. В очите на бедния състоятелният е безкрайно богат. Но аз, да речем, познавам предприемачи в дистрибуторския бизнес с бързооборотни стоки – той печели по половин стотинка от една бира. Какви печалби?
Дори компании с обороти от няколко десетки милиона или са на нула, или имат съвсем минимална печалба.
Един човек с нетен доход от 3000 лв. месечно излиза на работодателя си 4600 лв., за да получи тези 3000 лв.
В очите на предприемача просто не е справедливо 1/3 от фонд “Работна заплата” да отива, за да покрие данъците и осигуровките.
- Но пък данък печалба е такъв вече второ десетилетие.
- Бизнесът продължава да смята, че той трябва да си остане на сегашното равнище. Разбира се, ние, ако питаме когото и да било, той ще ни каже, че дори трябва да се намалят данъците, ако може.
Но по-големият дразнител е осигурителната тежест, а не корпоративните данъци. Бизнесът превантивно казва: “Не смейте да пипате осигуровките, че ще стане чудо - ние ще затворим и хората ще останат на улицата”.
- Какво трябва да направи държавата и в частност политиците, за да пречат по-малко на бизнеса?
- Макар да има лека ирония в това, преди една година имаше малко повече оптимизъм у бизнеса, защото предстоеше влизането ни в Шенген и в еврозоната. Тогава предприемачите гледаха с една идея по-позитивно на случващото се, независимо че политическата обстановка и тогава не беше особено стабилна. Много бизнеси определено спечелиха от Шенген, особено транспортният, логистичният и туристическият.
Сега обаче остана само политическата нестабилност. Аз, гледайки отстрани на бизнеса, бих могъл да кажа, че е адски вредно да се опиташ да смъкнеш две, три, пет, десет кожи от един и същ гръб. По-скоро трябва диалог и предвидимост, колкото и банално да звучи. Например мисля, че тристранният диалог е неефективен.
А специално политиците в момента имам чувството, че си прехвърлят горещия картоф кой точно да вдигне данъците. Миналата година се опитаха и дойде политическата криза. Бойко Борисов неслучайно каза, че протестите в края на годината са протести на бизнеса.
Трябва наистина да има някакво визионерство и да не се правят нещата от днес за утре. Кога ще разберем например, че бюджетът е издънен, за да комуникираме вдигането на данъци и осигуровки? И защо лансирахме увеличаване на данъка на физическите лица и на корпоративния, а не примерно вдигането на ДДС, което до голяма степен щеше да запази гръбнака на икономиката и щеше да преразпредели негативния ефект доста по-равномерно.
Разбира се, имам си отговор – защото щеше да удари крайния потребител, т.е. любимия ни и обгрижван избирател. И затова все отлагаме.
- А какво отчита новото ви изследване по отношение на кадрите?
- Състоянието на човешките ресурси продължава да бъде все по-зле. Тенденцията е негативна от доста време и отива към по-лошо.
Например само половината търговски компании не са загубили свой персонал през 2025 г., а в предишните години така се представяха до 65% от анкетираните компании. Увеличава се делът на тези, които са били напуснати от един до десет служители.
От друга страна, постоянно се увеличава делът на търговските компании, които предлагат социални придобивки на служителите си. Вече две трети от тях го правят. Става дума за десетина неща: ваучери за пазаруване, повече дни платен отпуск, корпоративни отстъпки и т.н. Собствениците правят всичко възможно да задържат персонала или пък да привлекат от конкурентите.
Но въпреки това се увеличава средният срок за намиране на персонал. През 2023 г. един продавач-консултант се е намирал и назначавал средно за 2,9 седмици. Сега вече за това са необходими 6 седмици и половина. При мениджмънта на средно и високо ниво намирането на хора трае почти месец и повече.
- А ако трябва да подредим факторите, които пречат на целия бизнес, а не само на търговците, кои са най-неблагоприятните?
- На въпроса кои са трите фактора, които са най-рискови за вашия бизнес, най-много отговори събират конкуренцията, ниският стандарт и обедняването на клиентите и на трето място липсата на кадри и твърде високата цена на труда.
Едва след това се подреждат в низходящ ред скъпата енергия, инфлацията, икономическата нестабилност, повишаването на разходите и т.н.
CV
Роден е през 1970 г. в София в семейството на журналисти
Работил е във вестниците “Континент”, “Пари”, “Банкеръ” и агенция “Бизнес Дата”
През 1996 г. завършва социология в СУ
В периода 1999-2002 г. е зам.-директор на НЦИОМ при Народното събрание
През 2002 г. основава изследователската и консултантска компания ЕСТАТ, специализирана в проучванията на публичния сектор, политическите нагласи и икономическите изследвания
Семеен, има син
