Не мисля, че хора, които работят само по 8 часа, могат да сбъдват каквито и да било мечти
Йордан Камджалов завършва дирижиране в София и Берлин, както и майсторски класове при диригенти от световна величина. Дирижира десетки състави в Цюрих, Берлин, Лондон, Виена, Бостън, Токио, Сингапур, Лос Анджелис, Франкфурт, Мюнхен и други. Бил е генерален музикален директор и главен диригент на операта и филхармонията в Хайделберг. Той е първият и единствен чужденец, избран за този пост в историята на културния център. По-късно е генерален музикален директор и главен диригент на Националната опера в Риека. Съосновател и член на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.
- Винаги правите концерти, които са много различни от традиционната представа за такова събитие. Поредният ще бъде на 3 март, какво да очакват зрителите?
- Това не е просто концерт, а интерактивен спектакъл, пърформанс - “България пее”, който е подразделение на по-големия формат “Музикална лаборатория за Човека”. Творческо пространство, в което каним всички, без оглед на образование, възраст, пол, националност... Да се потопят в нещо, което изкуството може по един естествен начин, през призмата на музиката, на словото, на ритъма да се получи онази прегръдка, за която всички жадуваме.
Този формат ще се случи за първи път в Северна България. От създаването си преди 10 години той се реализира само на знакови места за българската култура и история. Много се радвам, че това се случва точно в Русе, този дълбоко музикален и творчески град. Каним всички да дойдат да празнуваме огромния ни колективен творчески потенциал.
- И публиката ще може да се включи в спектакъла. Как ще се случи това?
- Това е част от магията. Те ще бъдат канени да участват в “заверата” “България пее”. Всички стават съучастници. Във всеки от нас живее творец, живее едно дете, което иска да се прояви. Това е магия, която не може да бъде описана или разказана, тя се преживява.
Както казах, форматът се реализира само на знакови места. Започна преди 10 години в Софийската математическа гимназия, легендарно училище със световни постижения. След това беше в НДК, на знакови фестивали в Долината на розите, на Шипка, в Античния театър в Пловдив. Но досега не сме го правили в Северна България. Аз съм много свързан с Русе и по семейна, и по професионална линия. Там ще творим. Каним хиляди хора в “Арена Русе” да преоткрият себе си. Попитахте – как ще стане? Аз
ще модерирам тяхното колективно творчество
На сцената ще бъдат страхотни солисти, музиканти, творци, хорът на “Музикална лаборатория за Човека”, който пристига специално от София, за да подкрепи “Музикална лаборатория за Всички”, или “България пее”, както го наричаме.
- Това означава ли, че ще поканите зрители на сцената?
- Не, няма нужда. Понеже цялата зала, цялата аудитория е самата сцена. Няма разделение между сцена и публика, има пълно претопяване. Това е в резонанс с разбиранията за изкуството още от Античността, Платон говори за това. Размиването на границите между публика и изпълнители е цел на голямото изкуство.
Това е част от мащабен културен проект, създаден през 2014 година, който постепенно изкристализира в три формата. Най-големият и най-демократичният е “България пее”. Вторият е хорът на “Музикална лаборатория за Човека”. Третият е Ансамбълът на лабораторията, част от чиито солисти също ще бъдат в Русе.
Хорът е участвал в знакови изпълнения във Виена и в записи с международни отличия. Тази година излезе нашият албум с многократната носителка на “Грами” и “Златен глобус” Лиса Джерард. В този проект участва хорът, който ще дойде в Русе. Тя каза, че това е нейното любимо място за творчество и свобода, защото няма робуване на дипломи, партитури и академични догми. Смятаме, че ако изкуството трябва да преживее ренесанс, това ще стане през тази призма.
Често се говори, че изкуството е в криза. Аз съм на мнение, че не изкуството е в криза, а хората, които го правят. Когато сме истински, залата ще бъде пълна. Хората идват при автентичността.
На 26 април в София, в зала “България”, хорът на “Музикална лаборатория за Човека” ще изпълни легендарния недовършен “Реквием” на Моцарт. Тази година се навършват 270 години от рождението му. Съставът ще участва и във фестивали в страната, в новата фестивална академия, която създаваме в Банско, както и в нови записи.
Активираме след две години тишина и молби на хиляди хора революционния проект със Софи Маринова “Мистерия и свобода”, в чиято основа също стои хорът на “Музикална лаборатория за Човека”.
- В “Музикална лаборатория за Човека” участват хора с различни професии. Как се появи идеята за тази формация и как правите подбора?
- Стъпваме върху безпрецедентната българска хорова традиция. През 70-те, 80-те и 90-те години България печели златни медали и абсолютни първенства на най-големите световни хорови конкурси. Това е златна епоха, която трябва да помним.
Ние търсим високотворчески личности с изявен вокален потенциал. Оттам нататък е наша работа, на диригентите, да се случват чудесата.
Точно преди десет години създадохме и GENESIS ORCHESTRA. Тези състави се родиха по неволя, исках да създам културни инструменти в зона на пълна свобода,
без синдикални ограничения и фиксирано работно време
Магия извън времето, договорите и часовника.
Преди три години създадохме и “Академия за Човека” в София, пространство извън програмите на МОН и на който и да е било, включващо наука, изкуство и спорт. Преди година поех ръководството и на частно училище в столицата, създадено преди 30 години. Академията обхваща от 13 до 103 години, училището – от 3 до 13. Така покриваме почти целия спектър на човешкия живот. В зоната на образованието и културата водим нашите основни битки.
- Как съчетавате наука, изкуство и спорт на едно място?
- Идеята идва от Античността. Личности като Платон и Аристотел са вдъхновители. Още преди новата ера в образованието наука, изкуство, спорт са били неразривни. Ние актуализираме тези вечни истини. И ни гостуват личности с национални и международни постижения.
- Как се справяте с времето при толкова много дейности?
- Работя денонощно по всички проекти на фондация “Йордан Камджалов”. Освен тях има и много други, като например турнето с Плевенската филхармония, което продължава пети сезон – както казват колеги, това е най-дългото и най-успешно турне с класическа музика в българската концертна история. Подготвяме нови фестивали, записи, концерти. Можем да направим още повече, обществото го заслужава. Разрухата в някои аспекти е огромна и се опитваме чрез градеж да я компенсираме.
Обграден съм с хора, които работят поне по 16 часа на ден. Не мисля, че хора, които работят само по 8 часа, могат да сбъдват каквито и да било мечти. Чудесата изискват отдаденост. Но съм в зората на това, което мечтая да създадем - образование, култура, концертна зала, университет от нов порядък.
Можем взаимно да се вдъхновяваме за повече. Най-лесно е да кажем, че е безнадеждно. Докато вярваме, че можем да бъдем сътворци на нашето настояще и бъдеще, имаме по-големи шансове. В екипа сме си забранили всякакво униние, всякаква апатия, депресия, защото иначе ставаме пасивни съучастници в глобалния разпад.
- Гениалността е резултат от труд или талант?
- Гениалността е отговорност, бреме, дълг, служба на хората за един по-красив и по-добър свят. И това не е мечта, това
може да бъде наказание
Да имат 10 деца, за някои е мечта, но ако го постигнат, може да видят, че е много тежко. Хората често мечтаят за неща, за които не са подготвени. Някои искат да станат милионери, случва се и след една година умират в дългове в затвора. Да имаш много пари, много талант, много сила, много известност, много идеи, трябва да имаш ресурс да ги посрещнеш тези неща.
- Срещате ли трудности?
- Да. В редица отношения се натъкваме и на саботаж, институционален бойкот и т. н. Затова създаваме извънинституционални културни инструменти. Нямаме комфорт, но точно дискомфортът ражда изключителност. Ограниченията ми са, че не мога да работя повече от 16-17 часа на ден и че е трудно да изисквам същото от екипа. Други ограничения няма, гледаме само напред.
- Обезверявате ли се?
- Можем да интерпретираме всички трудности като безценен хумус, в който могат да растат плодоносни растения. Нямаме комфорт и това ни кара да се стараем и да даваме още повече. Може би трябва да благодаря на всички, които са ни пречили през годините, благодарение на тях изкристализира процес, катализиращ условия за поява на същинските съмишленици.
