Казват, че кръвта вода не става. Сигурно е така. На тези снимки по-малкият съм аз, а по-големият - моят първи братовчед батко Андрей. Той се казва като мен - Андрей Чорбанов и през различни периоди от живота ни сме живели под един покрив и сме яли един хляб. Само че неговата дъщеря и моя племенница Евгения беше убита от нейния съпруг-психопат, натъпкана в куфар и изхвърлена от бащата-психопат в един водоем като ненужна вещ. Тези хора бяха осъдени на доживотен затвор, но Софийският апелативен съд преразгледа делото, като оневини бащата, бивш ДАНСаджия, защото като-помагач укривател бил баща и не носи съдебна отговорност, а на физическият убиец Орлин присъдата стана 20 години, което предполага, че след определен брой години сред нас ще броди поредния ултра-ревнив психопат, приемащ всичко в живота като собственост. При такъв баща какъв син можеш да очакваш. Понякога с тъга гледам американските документални разследвания, на които за такива деяния им дават по 60-80 и прочее години. Защото такива хора не трябва да бъдат на свобода, те са опасност за обществото. Защото сигурно има прераждане, но в друг живот. Дано Бог ги съди справедливо.
Хора, възпитавайте децата си да бъдат добри, всичко друго се постига. Пазете ги, учете ги. За последните 5 години, работейки в Законодателния орган на България всеки път нося своята персонална вина, че по улиците скитат хора, отнемайки човешки животи. А живота не се връща.
(От фейсбук)
Казват, че кръвта вода не става. Сигурно е така. На тези снимки по-малкият съм аз, а по-големият - моят първи братовчед...
Публикувахте от Андрей Чорбанов в Сряда, 18 февруари 2026 г.
