Тези дни много се говори за връзката на Ивайло Калушев и последователите му с будистки и псевдобудистки секти. Ето защо искам да припомня една история отпреди почти хилядолетие, която може би хвърля известна светлина по въпроса. През 1928 г. при археолога Анани Авашов, дядо на световноизвестния художник Кристо Явашев, пристигат жители от разградското село Завет. Те открили странна статуетка от бронз, представляваща седнал в поза йога гол мъж с атлетическо телосложение и точно показани анатомични детайли, но с изтрити черти на лицето. Косите на главата са сплетени в кок, а ушите са скрити от две плитки, спускащи се върху раменете. Под седналия мъж има второ ниво, където е изобразена фигурка на свито животно, вероятно малка мечка (панда?). Зад нея са разположени още няколко човешки фигури с подобни прически.
На базата на тогавашните знания Анани Явашов възприема статуетката като изображение на Буда и я използва като доказателство за хипотезата, че в Първото българско царство е бил разпространен и будизмът. Привърженик на тази теория е известният германски археолог и историк Бурхарт Брентиес, който включва паметника от Завет към аргументите си, но го определя като изображение на божеството Джина, изработено в Кашмир през VIII-XII в.
Именно на тази публикация се основава през 1991 г. покойната българска археоложка Лидия Квинто, която преосмисля хипотезата на Явашов. Тя вижда изображението не на Буда, а точно на Джина – главен герой в един друг древноиндийски култ. Според познавачите на индийското изкуство, голямото сходство между образите на Буда и Джина затруднява силно определянето им. Според Квинто това, което отделя джайнизма от будизма и от другите религиозни системи на Индия, е придаването на особена важност на аскезата. Аскетичният начин на живот е главна нравствена норма за последователите на Джина.
Лидия Квинто датира произведението в X-XIII в. и допуска, че е част от преносим олтар. Според нея той е донесен тук от Индия чрез поклонници на Джина, т. нар. джайнисти. Те може да са били някакви пътуващи търговци, но археоложката не изключва да става дума за отседнала по тези земи група население. В този смисъл тя привлича сведения за индийски лечители, споменати в Житието на св. Йоан Нови Сучавски от XIV в., а също за топонима „Циганска крепост" в района на с. Завет. Може би става дума за циганите, дошли на Балканите от Индия през Предна Азия точно през XIII-XIV век? По думите на Квинто паметникът е уникален и е единствен по рода си в Европа.
Статуетката наистина е много рядка, но последните проучвания показват, че едва ли е единствена на Стария континент. През 2025 г. двамата изтъкнати специалисти по източни религии Гергана Русева и Емануил Мутафов публикуваха интересна статия върху иконографията на джайнистката статуарна пластика, която позволява да се хвърли нова светлина и върху паметника от Завет.
Джайнизмът е една от най-старите религиозно-философски системи на Индия, възникнала през VI в. пр. Хр. успоредно с будизма. Думата произхожда от санскритската дума „джаина", която означава „свързан с Джина", т. е. с „победителя", постигнал всеобхватното знание. Макар да не е собствено име, Джина се изписва с главна буква и се отнася до всеки един от 24-те „тиртханкара" - просветлените учители, разкрили пътя към освобождението на душата. По същия начин с главна буква се изписва и името на Буда - „пробуден", „узнал". За основоположник на джайнизма се приема Вардхамана Махавира (599-527 пр. Хр.), последният от тези 24 „тиртханкара". В сърцевината на развитата джайнистка метафизика стои ясното разграничение между живи и неживи субстанции. Всяка субстанция („дравя") е вечна същност, притежаваща неизменни качества („гуна"). Най-висшата „дравя" е душата („джива"), която е съвършена, всезнаеща, вечна, безформена същност, натоварена с неограничена енергия.
Като спасителна доктрина джайнизмът има за цел да осигури възможност за развитие на висше знание, т. е. на всезнание. Това е естествено свойство на душата в нейното чисто състояние, в което съзнанието е безкрайно. Пълното освобождение на душата се нарича „мокша" и се постига, когато тя се издига над злободневните желания и действия, а натрупаните преди се изчерпят. Добрите действия водят до временно благополучие на душата, но не до пълното освобождение, а сред лошите най-пагубно е нараняването на живи същества. Ако човек достигне освобождение на душата преживе („мокша"), той става съвършен „сидха" („постигнал целта си") и „тиртханкара" („създател на брод"). Просветлението е виждане и осъзнаване, даващо пряк достъп до всички реалности във всички времена. То е постигане на върховното и единствено по рода си знание или състоянието „нирвана".
Джайнизмът предлага много плуралистичен поглед върху реалността, което не позволява на неговите противници да го критикуват, защото той не представя някаква философска или догматична доктрина. Според джайнистите, когато се изказва каквото и да е твърдение, трябва да се използва думата „сяд" - „би могло да бъде", „може би", като всяко изказване следва да е в условно наклонение. Само така се достига до четирите главни постижения: безкрайно знание, безкрайно виждане, безкрайна сила и безкрайно блаженство.
Джайнистите използват също думата „параматман" - „върховното аз" за чистия, кармично необвързан „аз". Именно чрез него се достига върховното състояние на всезнание и затова „параматман" сам по себе си е обект на поклонение. В този смисъл джайнизмът е донякъде атеистичен, доколкото не признава съществуването на бога-създател и на намесата на някакво божествено същество в човешкия живот. Но в същото време божественият принцип съществува чрез „параматман", който често е разбиран именно като „бог".
Въпреки че днес има сравнително малък брой последователи – около 4.5 милиона души, съсредоточени почти изцяло в Индия, джайнизмът продължава да оказва огромно влияние в обществото. Големи джайнистки общности съществуват в САЩ, Австралия, Великобритания и други страни от Западна Европа. Това се дължи на богатата философска традиция, уникалната аскетична етика, както и на социалния и икономически профил на джайнистката общност в съвременността.
А археологията отново разкрива напълно непознати страни от българската история. Ще припомня как преди години в крепостта Урвич край София открих масивна златна монета от XIV в., сечена в днешната столица на Индия Делхи. Може би тя също е свързана с разпространението на индуистки религиозни секти?
