Тази вечер видях няколко секунди от видео пред печално известната хижа "Петрохан" и мъже, които коленичат, вдигат молитвено ръце, удрят глави в земята, пак се изправят, покланят се, коленичат, удрят глави в земята и така приветстват своя водач и лидер.
Нещо подобно може да се види при големите молитви край Мека. Виждала съм ги наживо и като дете, докато живеехме в Либия - така се мятаха по очи арабите - стотици едновременно на огромен като летище паркинг между блоковете на жк комплекс, построен в пустинята.
Изведнъж си дадох сметка колко невероятен шанс, по-голям от всяка друга печалба на късмета, е простият, нормален и усмихнат живот.
Вторачването в края на дълго развивала се трагедия скрива нейното начало. Във всяка организация, свързана с подчинение на един лидер, независимо в каква словесна мантия е обгърнат и какво проповядва, всичко започва благодарение на хора с напълно отслабен инстинкт за самосъхранение и душевно състояние, което ги кара да делегират себе си с всичко, което представляват на човек, който обещава да ги води по правила, които ще ги избавят от тях самите.
Това не е конкретен случай - това е модел на неизброими сходни контрукции по целия свят: някой с харизма събира около себе си индивиди, които са щастливи да бъдат водени и безпрекословно изпълняват всичко, което им бъде наредено.
Откъде започва отказът от себе си? Нито формалното образование, нито ерудицията са бариера пред дълбоко обладаване на душата. Обикновено всичко е скрито в семейството - започнало в ранно детство дали от пълно пренебрежение, дали от системна агресия, от среда на вечни конфликти, от прехвърляне на дете между роднини, докато родителите са някъде на гурбет...
Счупените хора може да останат такива и като родители и в опит да поправят своето минало, да причинят още страдания вече на своите деца.
Затова мисля, че всеки, който живее в мир в семейството си, чувства обич, заспива спокойно и се събужда с мисъл за закуска и задачи за деня, е невероятно щастлив човек. Живот без конфликти, в разбиране и смях е най-голямото богатство.
Няма такава власт, нито такова материално богатство, които да си струват загубата на себе си.
(От Фейсбук)
Тази вечер видях няколко секунди от видео пред печално известната хижа "Петрохан" и мъже, които коленичат, вдигат...
Публикувахте от Liyana Pandelieva в Сряда, 18 февруари 2026 г.
