Трагедията извади наяве колко болно е обществото ни - без авторитети, без лидери, без доверие към нито една институция
Необходимо предисловие: този текст не търси отговори на въпросите защо и как се стигна до трагедията в хижа “Петрохан” и в кемпера на Околчица. Други хора с друга експертиза имат правото и отговорността да говорят по темата - дано са компетентни и да не прекрачват границата на човешкото.
По-скоро ще се опита да отговори как драмата с погубените 6 човека влияе на обществото ни. И защо то, обществото, не може или не иска да понесе тази тежка травма и да я приеме рационално, а залага на конспиративни теории и екстремни емоции.
Нека първо да си припомним как бащата на теорията за “черния лебед” Насим Никълъс Талеб обяснява неговото съществуване не в природата, а в цивилизованото общество. Още древните римляни определяли неочакваните събития като нещо почти толкова невъзможно, колкото е появата на черен лебед (открит в реалността едва в края на ХVII век от холандци в Западна Австралия). Според Насим Талеб черният лебед има 3 важни отличителни белега: изненадващо събитие, включително за експертите, което има значителни последици, а разумните обяснения идват едва след случилото се.
В българския случай с
“Петрохан” голямата въпросителна е точно
в рационалните обяснения
Когато и ако те се появят 100 процента на бял свят, една значителна част от публиката няма да ги приеме, и то категорично. Защото, както гласи стара аксиома в социологията, веднъж създадено, едно мнение много трудно се променя след това, каквито и железни аргументи да бъдат представени.
“Пoдoбни cъбития кopeннo пpeoбpъщaт нaшaтa кapтинa нa cвeтa, дoкaзвaйки, чe вcичкo, нa кoeтo ce ocнoвaвa, e дocтa нeнaдeжднa и дopи илюзopнa кoнcтpyкция. Taзи тeзa пopaждa нeдoвepиe към вcякакъв вид екcпepтни oцeнки и пpoгнoзи, бaзиpaни нa дoбpe пoзнaти пpинципи и фopмyли” - така Талеб обяснява как
черният лебед нахлува неканен в нашия човешки свят
Най-вероятно така ще се случи и с “Петрохан” и Околчица. Колкото повече дни след смъртта на шестимата минават, толкова повече въпросите вземат преднина пред отговорите. “Пристигат” нови и нови показания, още свидетели, странични наблюдатели и преки участници, говорят майки и бащи на децата при гуруто.
И колкото повече слушаме, толкова повече не искаме да чуваме. Защото ни звучи невероятно, дори отвъд абсурда, затова и отказваме да видим същността на картината с т.нар. Национална агенция за контрол на защитените територии. Сега, когато се взираме в името, ще признаем, че освен заблуждаващо (в смисъла на това, че държавата го прави) звучи и твърде грандоманско. Ама кой да вниква и да мисли...
Друг е въпросът, че политиците вкупом също вадят аргументи от дъното. Опитите им да се предаде политически образ на случая в “Петрохан” си е директна “покана към регрес и подивяване”, както го определи социалният антрополог Харалан Александров.
Да погледнем и малко по-дистанцирано в какъв общ контекст за обществото се случва февруарската трагедия. Някои казват, че обществото ни е разделено като футболните агитки на “Левски” и ЦСКА. Други ни виждат като
племена, които постоянно враждуват помежду си
Общо е обаче усещането, че сме ударили дъното, а трагедията в “Петрохан” само го извади на бял свят.
По-важно е защо и как стигнахме дотук. Какво се случи в България през последните няколко години? Налице беше и е крайна политическа нестабилност - поредица от предсрочни избори (забравихме и броя им, и колко правителства и депутати се изредиха), с краен резултат - неяснота главно кога ще падне поредното правителство. За реформи и перспектива пред обществото е глупаво и наивно дори да се споменава.
В същото това време България въведе еврото, което също допълни напрежението сред хората. Месеци наред по този въпрос се нагнетяваха всякакви страхове: символът на България - левът, щял да отиде в историята, губим си суверенитета, хората ще обеднеят, цените ще скочат до небесата, Брюксел ще ни диктува, ще плащаме чужди дългове и какво ли още не. Да си припомним ли тук, че лично президентът Радев даде своя принос по темата, като поиска на 9 май 2025 г. референдум с аргумента, че то, еврото, може и да не е толкова лошо, но не му било сега времето, а някой друг път. А когато го казва човекът с най-висок рейтинг в държавата, това държи и още как обществото в напрежение и страх пред неизвестното.
Да не говорим, че не минава ден, в който главно политиците да не изпитват особено
удоволствие, когато говорят колко са бедни българите и как все са в дъното на всякакви европейски класации.
А ето че втори месец плащаме с евро и сме още цели-целинички. Но малко преди еврото да пристигне, милиарди левове се изсипаха в банките (при това още 25% от наличните левове са някъде другаде и едва ли техните притежатели ги пазят от носталгия по старата парична единица). Да припомним и че почти 86% от българите имат собствен дом. Което означава, че нито сме толкова зле, нито сме отчайващо бедни.
И да, има бедни хора в държавата, но рационалното поведение е да им помогнем с различни програми да стъпят на крака, вместо да ги оплакваме като живите мъртви.
Тук обаче и на изредилите се през всичките 35 години властимащи и още повече на амбициозните да седнат на техните места девизът им е:
Колкото по-зле (за публиката),
толкова по-добре (за нас, хората във властта).
Най-нелепи са тези, които са били на високи позиции години наред, а не спират да държат речи като странични наблюдатели.
Да прибавим към това и факта, че едно притиснато до стената население се манипулира (не само преди избори) и се управлява много по-лесно. Защото то приема всякакви аргументи, главно черни и бели: другите са лоши, само ние сме добрите. Тук няма нюанси, а и се разчита, че публиката фатално бързо забравя. Което позволява на всякакви екземпляри, веднъж докопали се до властта, да говорят всякакви небивалици, без нито веднъж да кажат нещо от рода: И аз съм виновен, и аз допуснах съществени грешки по този или онзи въпрос, с който направих живота ви сложен, опасен, беден. Нищо подобно - имаме изобилие от такива екземпляри, които страдат от едното тежко дебелоочие.
Има ли основания обществото ни да е тревожно, ужасено, гневно, агресивно, нерационално? Има! Колкото и да е жалко и дори страшно за самите нас като човешки същества, трябва да имаме силата поне да си го признаем. И не да тръгваме на нож срещу другите, като мразим и искаме на всяка цена да разчистим сметките си с тях, а поне веднъж да погледнем и нашите си грешки и слабости. Защото сме хора. Или по-точното е да кажем: Дано сме човеци!
Да си припомним историята с ковид пандемията - този черен лебед, който разтресе света и за който платихме най-страшната цена с милиони изгубени човешки същества. Вече сме позабравили каква мръсна вода се изсипа върху хората, които се опитваха да внесат някакъв ред в настъпилия тотален хаос с хилядите болни и главно с неизвестността пред какво е изправен светът и в частност България. Ругаеха дори по един генерал, който оглави щаба за вируса, защото се появявал в черна униформа на тв екрана и така внасял допълнителен ужас. А той просто се опитваше да внесе някакъв ред в първоначалния ужас и призоваваше за разум. Вместо това - веднага щом някой привидя в него заплаха, че може с авторитета си да заплаши нечия властова позиция (като тази на следващ президент например), набързо го отстраниха.
И тръгнаха да търсят сметка колко виновна била държавата - защо не дала първите ваксини на възрастните, а вместо това ги доставила на лекари и въобще медици (дори заведоха дело по въпроса, без да броят факта, че цели семейства лекари починаха от ковид). После пък защо хвърлила толкова милиони за ваксини, които накрая не са използвани... И още от този порядък. Гонка да има - напрежение, страх, агресия, мрак и конспирации, черни прокоби. И главно - търсене на политически ползи.
Често се питаме защо нямаме авторитети, на които гражданите да се доверяват и да вярват. Ами точно затова - видят ли някого, издигнал се на по-висок клон, тутакси се намират "юнаци", които да го натиснат надолу. Приказката за българите в ада не е тръгнала случайно... С години всякакви авторитети бяха целенасочено, агресивно дори рушени:
"Кой, този ли, бе?! Че той за нищо не става!"
Защо ли? Ами защото не е от "нашите"
Желязно ли ви звучи - желязно, ама като при черен лебед, не като при цивилизовани хора, които искат страната им да бъде едно малко по-добро място за живеене.
В последните пет-шест години социолози, политолози, социални антрополози обръщат внимание, че обществото е в състояние на висока тревожност, напрежение и недоверие и това не вещае нищо добро. Преди дни политологът Първан Симеонов направи констатация: "Никой не гледа дали този отсреща ти говори истината, а гледат кой говори и ако е фигура с ниско обществено доверие, просто не го слушат". Всеки се пита има ли някакъв изход от ситуацията, в която сами се озовахме? Според Първан Симеонов щяло да стане с прелегитимация на политическия елит. Поне за кратко щяло да проработи... Е, предстоят избори, хайде да видим как и дали ще се избутаме от дъното.
