С панихида на свищовските гробища беше почетена паметта на 12-е деца, които загинаха преди 21-а години в река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. Учениците се връщаха от ученическа екскурзия, когато автобусът им катастрофира и потъна в придошлите води на реката. Годишнината от черния 4 април 2004 г. събра десетки близките, приятели и оцелели в параклиса "Свети Дух", издигнат в памет на удавените деца.
22 години след черния 4 април 2004 г. Свищов си спомня за 12-те деца, които загуби във водите на придошлата река Лим между Сърбия и Черна гора. Тази година денят на трагедията съвпада с Лазарова събота и заради празничните служби поменът за жертвите на катастрофата ще се състои час по-късно в параклиса "Свети Дух", издигнат в градските гробища в памет на децата, каза бащата на загиналия Юлиян - Георги Манзаров.
Днес започна конкурсът "Звездици за Лора", в памет на талантливата Лора Николова. 105 изпълнители в 5 възрастови групи ще се представят до неделя в престижната надпревара. Вече събират рисунки и за конкурса "Три звездички", посветен на Боряна, Женя и Светослав.
Заради Великден и изборите семействата на загиналите ученици ще отидат до паметника на лобното място край река Лим на 23 април. "Поне тези, които сме здрави, защото някои от нас вече ги няма - д-р Петков, бащата на Борянка си отиде преди година и половина, на Александра бащата също почина. Гледаме, които сме останали, да може да опазим паметта на децата", казва Георги Манзаров, двигател на фондацията "Ангели от Лим".
От дните, когато обикалят край реката и в болниците в Бело поле и Приеполе, за да търсят децата си, са запазили сърдечни приятелства с хора от двете страни на границата.
"Току що нашите приятели от Сърбия ни показаха как са изчистили покрай паметника и как го поддържат. Един от хората е Ферхат, който държи малко заведение на границата с Черна гора. Помагал е и при спасяването на децата от потъналия автобус. От другите спасители някои починаха, други отидоха по чужбина, ожениха се и само той остана. Много сме му благодарни, защото той се грижи за всичко, когато нещо се случи, обажда се", разказва Манзаров.
На 4 април 2004 г. България, Сърбия и Черна гора бяха разтърсени от гибелта на 12 деца в туристически автобус, паднал в буйните води на река Лим. Към 22 ч българско време група от 34 ученици и 16 възрастни от Свищов се прибират от екскурзия в Дубровник.
На завой по планинския път, близо до с. Гостун, шофьорът Илия Измирлиев губи контрол и рейсът се спуска по 15-метров скат към реката, дълбока 6 метра. Водата бързо навлиза и най-малките, които са отзад, не успяват да излязат през люка.
18-годишния Юлиян е най-големият и няколко пъти се гмурка да спасява, но последния път не изплува. Изважда го учителката Боряна Кожухарова, но късно. Издъхва на път за болницата.
Сутринта на 5 април 10 от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе до вечерта намират 8.
Телата на 10 от загиналите са извадени от реката и са идентифицирани: Александра Гергова, на 17 г, Антония Братова, на 14 г., Боряна Петкова, на 11 г., Валентин Маринов, на 14 г., Виктор Маринов, на 14 г., Глория Георгиева, на 11 г., Женя Ангелова, на 11 г., Лора Николова, на 14 г., Светослава Пантелеева, на 12 г., Юлиян Манзаров, на 18 г.
Месец след трагедията са извадени и телата на Светослав Колев, на 15 г., и Антоана Евтимова, на 13 г.
"22 г. минаха, но за нас сякаш беше вчера. Всяка сутрин съм на гроба, ако не пътувам някъде. Мъката по детето няма как да я преодолееш. Единственото е да намериш по-безболезнен начин да живееш без детето си. За мен това е начинът - както и преди сме били заедно всеки ден и сме си говорили. Просто ми става леко на душата, защото знам, че съм бил, запалил съм свещичка, помолил съм се", продължава Георги Манзаров.
Болно му е, че човешкият живот вече няма никаква стойност, а катастрофите и жертвите по пътищата са кошмарно всекидневие.
"Хората тогава някак се обединиха около нашата катастрофа и съм благодарен. Сякаш Господ ни помогна и всички заедно успяхме да променим поне тези закони - за нощните преходи и организацията на ученическите екскурзии. Мисля ,че това е едно осмисляне на живота на нашите деца, които си заминаха мърцина", продължава бащата.
Внуците му (деца на дъщеря му - б.а.), големият вече 20-годишен, имат своя вуйчо като пример. "Те не са го познавали, но говорят с уважение за това, което е направил. В това време - наркотици, банди, интернет - много деца умират, но утехата ни е, че поне Юлиян си замина с достойнство, няма от какво да се срамуваме", завършва Манзаров.
