Неотдавна, на Четвъртия пленум на 20-ия ЦК на ККП проведен в Пекин, бяха разгледани и приети „Предложения на Централния комитет на Китайската комунистическа партия за формулиране на 15-ия петгодишен план за национално икономическо и социално развитие“. В документа като стратегическа цел в отделна глава е очертана необходимостта от ускоряване на високотехнологичното и самостоятелно развитие, както и развиването на ново поколение производителни сили с високо качество. Акцентът върху водещата роля на науката и технологиите открива нови възможности за разширяване на международното научно-технологично сътрудничество, включително за задълбочаване на партньорството между Китай и България в тази област.
I. Забележителните постижения на Китай в научните и технологични иновации
На пленума бе посочено, че в рамките на „14-ия петгодишен план“ са постигнати плодотворни успехи в научно-технологичните иновации, същевременно стабилно се развиват нови качествени производителни сили, научно-технологичната мощ е достигнала ново ниво и китайският път към модернизация е направил нова солидна крачка напред.
През 2024 г. общите инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) на Китай надхвърлиха 3,6 трилиона юана, с интензитет на инвестициите в НИРД от 2,68%, което е увеличение с 48% в сравнение с 2020 г. За пет поредни години Китай е на първо място в света по брой на висококвалифицирани международни научни статии и заявки за патенти. Глобалната позиция на Китай по отношение на цялостната иновационна способност се повиши от 14-о място през 2020 г. до 10-о място през 2024 г. Ускорената интеграция на технологични и индустриални иновации доведе до редица значими постижения с международно влияние във водещи области като изкуствен интелект, квантова информация, стволови клетки, невронаука и невроморфни чипове. Броят на високотехнологичните индустрии надхвърля 500 000, а броят на 100-те най-големи клъстера за научни и технологични иновации в света достигна 26, което го нарежда на първо място в световен мащаб. Добавената стойност на трите нови движещи сили на икономиката представляват над 18% от БВП, водещи области като изкуствения интелект, възобновяемата енергия и биотехнологиите формират нови точки на икономически растеж. Технологичните иновации доведоха до по-синьо небе, по-чисти води и по-сигурно здраве, носейки по-големи печалби, щастие и сигурност на хората.
Междувременно ролята на Китай в глобалното управление на технологиите се увеличава. Китай е установил научно-технологични партньорства с повече от 160 държави и региони, а между Китай и чуждестранни правителства има сключени 119 споразумения в сферата. Китай предложи „Глобална инициатива за управление на изкуствения интелект”, която подкрепя принципите на консултиране, съвместен принос и споделени ползи, насърчава международния обмен и сътрудничество, като взаимно изгражда глобална система за управление на изкуствения интелект и съвместно преодоляване на глобалните предизвикателства. Ускорявайки се към целта да се превърне в технологична сила, Китай се стреми да допринесе повече мъдрост за напредъка на световната цивилизация. Тези постижения положиха солидна основа за висококачествено икономическо и социално развитие през периода на 15-ия петгодишен план.
II.Постигане на по-голяма самостоятелност и сила в развитието на науката и технологиите
Научно-технологичните иновации могат да създадат нови индустрии, нови модели и нови двигатели на растежа и са основен елемент в развитието на производителни сили от нов тип. През периода на 15-ата петилетка Китай ще задълбочи стратегията за развитие, основана на иновациите, като внесе мощен импулс за изграждането на ново поколение производителни сили и постигането на висококачествен растеж.
Постоянно увеличаване на висококачествените научно-технологични ресурси. Ще се съчетаят националните стратегически нужди с икономическото и социално развитие чрез ускорено изпълнение на ключови национални научни и технологични проекти. Организирано ще се насърчават стратегически ориентирани фундаментални изследвания, както и иновации в ключови и общи технологии, водещи авангардни технологии, съвременни инженерни и подривни технологии. Целта е постигането на значими, емблематични и оригинални научни резултати.
Подкрепа за изграждането на модерна индустриална система. Ще се осигури тясна връзка между научните иновации и индустриалното развитие, за да се осигури безпроблемна интеграция между иновационната и индустриалната верига. Ще се насърчава развитието и укрепването на нововъзникващи индустрии, ще се планира изграждането на бъдещи индустрии с цел завоюване на водещи позиции в бъдещите технологии. Ще се прилагат цифрови и интелигентни технологии за трансформиране и модернизиране на традиционната индустрия, като се насърчава нейният преход към интелигентност, екологичност и интеграция.
Цялостно задълбочаване на реформата в системата за управление на науката и технологиите. Ще се стимулира ефективната координация между науката и технологиите, фискалната и данъчна политика, финансите, индустрията, образованието и кадрите. Ще се засили ролята на предприятията като основни субекти в иновациите, като се ускори създаването и укрепването на водещи технологични компании. Ще се създаде механизъм за адаптиране на университетските дисциплини и модела за подготовка на кадри, съобразен с реалните нужди. Ще се изгради научно-финансова система, съвместима с нуждите на технологичните иновации.
Развитие на нов тип производителни сили според специфичните условия на всяка област. Ще се насърчават регионите да използват своите уникални ресурси и силни страни за развитие на специфични технологии и индустриални предимства, постигайки диференцирано развитие. Ще се засили сътрудничеството в иновациите и индустриалната интеграция между различните региони, с цел създаване на световно значими индустриални клъстери. Ще се подкрепят регионите с подходящи условия да се превърнат в източници на оригинални иновации и водещи центрове за научно-индустриални иновации.
III. Задълбочаване на международното сътрудничество в науката и технологиите
Пленумът подчерта значението на висококачественото съвместно изграждане на инициативата „Един пояс, един път“, като научно-технологичният обмен заема ключово място в този процес. Председателят Си Дзинпин заяви, че „технологичните иновации са важна сила за човечеството в справянето с глобалните предизвикателства и в насърчаване на мира и развитието“. Той потвърди ангажимента на Китай да насърчава международното сътрудничество в сферата на науката и технологиите с по-отворено мислене и конкретни действия.
Китай последователно отстоява принципите на отвореност и сътрудничество в науката, като се стреми да допринася със свои решения и ресурси за глобалното развитие и справяне с предизвикателства. Самостоятелността и иновациите на високо ниво, към които страната се стреми, не означават затваряне, а развитие в отворена международна среда. Китайският модел на модернизация е насочен към мир, сътрудничество и взаимна изгода с всички държави.
В същото време обаче, засилената глобална стратегическа конкуренция и влиянието на някои западни страни, които все още следват мисленето от времето на Студената война, създават пречки пред международното научно сътрудничество. Научният прогрес трябва да бъде споделено благо за цялото човечество, а не инструмент за изолация. Светът трябва да работи за създаване на глобална научно-технологична общност, в която напредъкът в технологиите допринася за развитието и благополучието на всички общества.
IV. Нови възможности за сътрудничество между Китай и България в областта на научните и технологични иновации
България е дългогодишен и важен партньор на Китай в региона на Централна и Източна Европа. В продължение на 76 години от установяването на дипломатическите отношения, двете страни поддържат връзки, основани на взаимното уважение, доверие и ползотворно сътрудничество. Научно-технологичният обмен е съществена част от тази традиционна дружба.
През последните години Китай постига сериозен напредък в областта на иновациите и все по-активно се интегрира в глобалната научна мрежа. Това създава нови възможности за задълбочаване на нашето сътрудничество в сферата. Връзките между научните общности на двете страни стават все по-тесни и се подобряват. Съвместни проекти обхващат широк спектър – от изследвания в Космоса и Антарктида, през водещи области като квантова информация и изкуствен интелект, до практични сфери като земеделие и здравеопазване. Тази година успешно се проведе 18-ата сесия на Междуправителствената комисия за сътрудничество в науката и технологиите между Китай и България, което дава нов тласък за бъдещо партньорство.
С поглед към Петнадесетия петгодишен план, Китай ще продължи да използва иновациите като двигател за развитие и с още по-отворен подход ще насърчава международното научно-технологично сътрудничество. Китай остава ангажиран с реализирането на инициативата „Един пояс, един път“ в областта на иновациите, като работи с държави като България за изграждане на иновативна, отворена, приобщаваща и устойчиво развиваща се общност, в полза на глобалния напредък и дългосрочното развитие на човешката цивилизация.
