Най-много сме в групите на войнствените, но и на скептиците, показва проучване на Европейския съвет за външна политика в 13 държави
Шест групи европейци има според техните възгледи за отношенията със САЩ, разходите за отбрана и доверието, че ЕС се справя добре с ценностите, анализира докладът “Европейският архипелаг: как да изградим независима Европа” на Европейския съвет за външна политика.
Той стъпва върху данни от ново глобално проучване на общественото мнение, проведено през ноември 2025 г. в 13 европейски държави – Германия, Франция, Италия, Полша, Португалия, Испания, Дания, Естония, България, Унгария, Украйна, Швейцария и Обединеното кралство.
След година, белязана от руска агресия, икономическо съперничество с Китай и изнудване от страна на Америка при Тръмп,
европейците гледат с песимизъм към бъдещето
– както на света, така и на собствените си страни. Все повече се притесняват, че е възможна голяма европейска война, а някои дори се страхуват, че Русия може да нападне тяхната страна. Повечето се съмняват, че 2026 г. ще донесе край на войната в Украйна.
Авторите на доклада идентифицират шест ясно разграничими групи европейци въз основа на техните възгледи за отношенията със САЩ, разходите за отбрана и дали вярват, че ЕС се справя добре, или не дотолкова с отстояването на ценностите, които самите те считат за важни
- “Евро-ястреби”: най-голямата група (28% от всички респонденти) включва европейци, които
не виждат САЩ като съюзник,
подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана и имат положително (или поне неутрално) отношение към днешния ЕС. Те представляват особено голям дял в Дания (44%), Португалия (40%) и Германия (33%). Но присъстват осезаемо почти навсякъде – делът им не пада под една пета от населението в никоя държава освен в Италия и Унгария. В България тази група съставлява 28% от пълнолетното население.
- “Евро-гълъби” (21% от общия брой): те се различават от евро-ястребите по това, че не подкрепят увеличаването на разходите за отбрана, но имат същото трезво отношение към САЩ и същата привързаност към ЕС. Представляват особено важна група в южноевропейските страни – особено в Италия (34%) и Испания (30%), където са най-голямата група на национално ниво. Най-слабо са представени в Полша и Естония, където хората, усещайки близостта на войната, са по-мобилизирани. В България 15% от населението попада в тази категория.
- “Атлантици” (12% от всички): разглеждат САЩ като съюзник и смятат, че
ЕС не се справя зле
в защитата на ценностите, които са важни за тях. Независимо от позицията им относно отбраната (а мнозинството от тях подкрепят различни форми на военно засилване), техният мироглед е дълбоко свързан с миналото на добре функциониращи трансатлантически отношения. Тази група е особено важна в страните с традиционно силна подкрепа за НАТО, като Полша (20%), Естония (17%) и Великобритания (16%). В България само 9% попадат в нея.
- “Отстъпници” (15% от всички): те отхвърлят всичко. Не разглеждат САЩ като съюзник, не смятат, че ЕС се справя добре (или дори неутрално) с ценностите и не подкрепят увеличаване на отбранителните разходи. Тази антисистемна група е най-силно представена сред електоратите на популистката левица – например “Движение пет звезди” в Италия (32%) или “Непокорна Франция” (35%) – както и сред хората, които не гласуват. Най-видими са в Италия (22%) и България (23%).
- “Националисти” (12% от общия дял): тази група не вярва особено в ЕС, но вярва в силата. Националистите не приемат САЩ за съюзник, не смятат, че ЕС върши добра (или неутрална) работа в сферата на ценностите, но въпреки това подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана. В един разпадащ се глобален ред те изглеждат
готови да се защитават сами,
но са дълбоко скептични към европейското сътрудничество. Националистите са особено влиятелни в Полша и Франция, където съставляват 18% от населението. В България – 13%.
- “Тръмписти” (само 5% от всички): тези европейци разглеждат САЩ като съюзник, но смятат, че ЕС се справя зле в защитата на важните за тях ценности. Независимо от отношението им към увеличаване на военните разходи (а мнозинството ги подкрепя), те трудно могат да се считат за надеждни партньори в усилията Европа да стане по-независима от Америка по време на управлението на Тръмп. Обикновено малка група, тръмпистите все пак имат относително висока тежест в Полша (11% от населението), Унгария (10%) и Обединеното кралство (9%). В България тази група представлява
едва 1% от обществото
Тъй като никоя от тези групи не формира мнозинство в която и да е държава, авторите очертават възможни коалиции, които лидерите биха могли да изградят. Една такава коалиция би могла да се състои от онези избиратели, които подкрепят увеличаването на разходите за отбрана – независимо от позицията им към САЩ и ЕС (т.нар. коалиция на щика). Друга възможност е обединението на проевропейци, които нямат илюзии за Америка – независимо от отношението им към военните разходи (т.нар. коалиция на ценностите). Трета възможност е формирането на
обединение от противници на европейската интеграция
(евроскептична коалиция). “Самата възможност тя да се реализира трябва да послужи като допълнителна мотивация за проевропейските лидери сериозно да обмислят наличието на първите две опции”, подчертават авторите.
Според Селия Белин и Павел Зерка пътят напред за Европа минава през “коалицията на ценностите”. Това ще изисква компромиси в цяла Европа: по-високи разходи за отбрана в по-пацифистки държави (като Италия и Испания); повече реализъм относно натиска от страна на САЩ в държави с носталгия по трансатлантическите връзки (като Полша и Естония); както и по-тясна координация с европейските партньори в страни, където евроястребите са най-силни (напр. Франция и Германия). Един ясен и реалистичен разказ за Европа и трансатлантическите отношения би могъл да възстанови общественото доверие, да ограничи бягството на избиратели към крайностите и да замени фрагментацията с усещане за обща цел, заключават авторите.
