Преди 31 г. над 3 хиляди облъчени от Радка българи се тълпят на военно летище в очакване на превъзходния разум
Неизменен е кръговратът на живота, няма нищо ново под слънцето, сегашното, което мислим за безпрецедентно, вече се е случвало.
Първото голямо “слизане” в България се състои на 11 септември 1995 г. на летището край село Щръклево в присъствието на повече от 3000 цивилни и десетки служители на МВР. Предшествано е от мащабна медийна истерия, явяват се лъжепророци, създават извънредни очаквания, насаждат свръхестествени усещания, пропагандата подклажда в душите страхове, надежди, преклонение.
Всичко започва преди 31 години в края на лятото с три симпатични приятелки - Радка Трифонова, Здравка Куманова и Екатерина Никифорова. Те в един глас твърдят, че са в контакт с извънземни същества от планетата Криси в съзвездието Цефей. Всъщност, само Радка е “контактьорка”, другите са благоговеещи очевидки на нейната трансгалактическа комуникация, уверено подкрепят думите ѝ.
Полученото съобщение от Цефей гласи без заобикалки че в 11,00 часа на 11 септември, понеделник, на пистата до Щръклево ще кацне по разписание
космически кораб с представители на Република Вестуми
Става дума за Летище Русе, по онова време действаща база на Военновъздушното училище в Долна Митрополия под командването на ВВС и Министерството на отбраната. Оттам излитат и кацат армейските летци.
Календарната конкретика на извънземното послание е стъписваща, именно тя завихря суперциклон от наглед налудничавата идея, съвсем сериозно я приема не само лековерното гражданско и селско население, но и МВР, и командването на авиобазата. Местните вестници, кабелни телевизии, радиочестоти ден подир ден все по-силно гърмят, балонът се надува, Радка, Здравка и Екатерина стават звезди, нови и нови невероятни детайли валят от Вестуми, обществото заживява в нестихваща еуфория. Само за едно се говори: “Ще слязат ли, няма ли да слязат?”.
В заветната септемврийска утрин хиляди се стичат на щръкленското летище, небивало оживление настава. Опънати са
сергии по поляните, скари цвърчат, лее се бира,
люпят се семки, глъчка се носи. Някои хора полягат на пикник в тревата, други нетърпеливо се суетят напред-назад, част от посрещачите се оказват заминаващи, носят куфари и се канят да отлетят на планетата Криси завинаги. Дечица стискат в ръце свежо набрани цветя. Полицейски заграждения препречват достъпа на множеството до пистата, в случай че извънземните се окажат враждебен вид и нападнат мирните българи.
Трите вестителки на “слизането” също са там, облечени в бледорозово, гримирани и фризирани, те носят портрети на изтъкнати извънземни водачи. Нарисували са ги сами с молив въз основа на подробни описания и напътствия, получени от Радка по нейните канали.
Тя вече е прочута личност, гледат я с респект, притеснена е дали началството се е подготвило както трябва за посрещането, взети ли са своевременни мерки за разчистване на пистата. По-късно е потвърдено в медиите, че военното командване на летището е оправдало гласуваното му доверие, действа професионално и отговорно, съгласно правилника за непредвидени ситуации въздушното пространство над авиобазата е затворено. Освен космическия кораб пиле не може да прехвръкне.
Кулминацията на първото голямо “слизане” може да се гледа в трогателно автентичен репортаж на регионалния телевизионен център Русе на БНТ, качен в YouTube. Журналистка анкетира възрастна жена със забрадка, довела внука си:
БНТ: Вярвате ли, че ще дойдат?
Баба: Вярвам.
БНТ: Вече е 11 без четири минути.
Баба: Вярвам, защото таз заран съобщиха, вестниците четем.
БНТ: Как мислите, че ще изглеждат? Вие сте живяла и препатила.
Баба: Хора казаха - като нас. Майки и деца ще дойдат, бащи имали, стари хора имали, родители, в Бога вярвали. Тъй пише във вестника, таз заран Радка и тя говори.
БНТ: А дали биха могли да помогнат на България с нещо?
Баба: От догодина тука ще станат изригвания между Стара планина и Средна гора, и те искат да помогнат.
11 часът настъпва и отминава. Небето остава чисто
Посрещачите започват да се споглеждат с тревога, люшват ги вълни на съмнение, гризат се нокти, смехът е нервен, надеждата гасне. В този критичен миг изведнъж се извисява гласът на Радка, разпръсква прясна вест направо от капитана на кораба – извънземните се били уплашили от толкова народ, отказали се да кацнат.
Звучи авторитетно, владее се отлично, макар и със смесени чувства, хората продължават да вярват на “пророчицата”. Чак чувство за вина се прокрадва тук-там, нима са толкова страшни, та вестумците да ги отминат!
Ивайло Иванов, пряк свидетел на драматичните събития, записва непосредствени реакции, които публикува през 2013-а. Един човек подозира диверсия: “Разправят, че слезли на Бъзън (съседно село) и раздавали долари”, друг е оптимист: “За да има от София коли, значи има нещо”, трети ядно обвинява многото полицаи с пистолети на кръста и “онези с кебапчетата”, че са стресирали космонавтите.
На финала трите посланички на космическия разум са позорно изведени от района на Щръклево с полицейска охрана. Ужасно неловко е, горчиво и малко обидно, народът разочарован се разотива.
“Ма не слязоха” е последният цитат в записките на хроникьора.
