- Всяко инвестирано в проекта евро щяло да се умножи по 2,7
- Американските реактори в АЕЦ "Козлодуй" се очаква да работят от 2037 г.
9,12 млрд. евро ще влязат в българската икономика само по време на строителството на VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй”, което ще отнеме 10 години. Това прави 1% от БВП на България. Очаква се новите мощности да започнат работа през 2037 г.
Това стана ясно на брифинга на “АЕЦ “Козлодуй - Нови мощности”, която заедно консорциума между “Уестингхаус” и “Хюндай инженеринг” представи напредъка по проекта за новите блокове.
Всяко инвестирано евро ще донесе 2,7 евро, заяви изпълнителният директор на българската компания Петьо Иванов. Новите блокове на АЕЦ “Козлодуй” могат да добавят 55 млрд. евро към българската икономика в рамките на 60 години, през които те ще произвеждат електроенергия.
Преди подписването на договора за инженеринг, доставки и строителство ще има яснота за крайната стойност на проекта, както и за цената на произвежданата електроенергия. На този етап никой от участниците в брифинга не се ангажира колко ще струват двата блока. Пред “24 часа” енергийният експерт Антон Иванов е заявявал, че в началото сумата е била към 12 млрд. евро, но
към този момент е приблизително
20 млрд.
Цената на изграждането на двата реактора по американската технология AP-1000 и себестойността на произвеждания ток били ясни, но в момента се проигравали с различни сценарии. “Допълнителните инженерингови дeйнocти ca вaжни зa тaзи пpoгнoзa, щe имaмe цeнa, кoятo e aдeквaтнa и взeмa пpeдвид вcички pиcкoвe. За нас е важно да сме отговорни и да разработим модел, който дава предвидимост”, каза Иванов.
Според Джоел Ийкър - старши вицепрезидент на “Уестингхаус” за проекти в Европа, Близкия изток и Африка, следващата фаза е българското правителство да получи разрешение от Европейката комисия за новите мощности и да предприеме дейности за инвестицията.
Той отбеляза, че това ще позволи да се изготви окончателният финансов модел и да се гарантира изпълнението на проекта при договорените условия.
Проведени са вече и първи срещи с новото правителство. Искаме да ви уверим, че правителството полага усилия
да постигне най-адекватната
и конкурентна цена за проекта,
каза Иванов. Съгласуването с Брюксел ще тече паралелно с допълнителния инженеринг, като се очаква срокът за това да е 14 месеца. Приблизително толкова време ще отнеме и одобрението на финансирането от експортните банки на Южна Корея, САЩ и Канада.
Очаква се окончателното инвестиционно решение за изграждане на новите ядрени мощности да бъде взето до края на 2027 г., а след това да бъде подписан договорът за изграждане до ключ. Ръководителите на проекта ясно заявиха, че няма закъснение при завършването на планираните към момента дейности и изпълнението напредва.
Елайъс Гидиън - старши вицепрезидент в отдел “Нови ядрени проекти” в “Уестингхаус”, обясни, че 14-месечният срок е стратегически механизъм за планиране и намаляване на риска при реализирането на мащабни проекти. Целта била
да се гарантира успешното
изпълнение на основния договор
за изграждане на новите ядрени мощности.
Този срок щял да даде и възможност за развитие на специфичния за площадката технически проект, подкрепа за лицензиране на проекта в България, завършване на програмата за квалификация на доставчици.
Ще се направи и крайна разбивка за капиталовите и оперативните разходи, както и подробен и интегриран график на проекта, което ще позволи на Народното събрание да вземе крайно инвестиционно решение въз основа на обективни и ясни параметри. В 14-месечния срок ще успеем да минимизираме финансовите и оперативните рискове преди направата на големи капиталови инвестиции, което ще гарантира успешното изграждане на двата блока, отбеляза Гидиън.
Далуон Шин - вицепрезидент на дивизия “Ядрени решения” в “Хюндай инженеринг” посочи, че в този срок ще се изгради възможно най-стабилната техническа и търговска основа за изпълнението на инженеринга, доставките и строителството.
В отговор на въпроси за безопасността от “Уестингхаус” поясниха, че AP1000 е реактор с напълно пасивни системи за безопасност, модулен дизайн на конструкцията и с най-ниския въглероден отпечатък за един мегават мощност.
Реакторът имал възможности за пасивно охлаждане чрез естествени сили, които не изискват човешка намеса, а едновременно с това разполага и с активни системи за безопасност. Проектиран е според настоящата европейска регулаторна рамка наред със строгите стандарти на Агенцията за ядрено регулиране, Международната агенция за атомна енергия и Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори.
Прогнозата е новите мощности на АЕЦ “Козлодуй”
да започнат работа през 2037 година,
заяви Ийкър. А животът им може да бъде удължен от 60 на 80 и дори на100 години.
Той съобщи още, че компанията е извършила значителен обем проучвания в България и е работила активно по изграждането на местна верига за доставки.
Първоначалните инженерни проучвания вече са приключили, а следващата стъпка е представянето на документацията, необходима за осигуряване на банково финансиране.
Kиyoн Лий oт eкипa зa глoбaлнa peaлизaция нa “Хюндай инженеринг” oбяcни, че дo мoмeнтa ca нaпpaвeни нaд 2000 чepтeжa и пoвeчe oт 300 дoкyмeнтa, cвъpзaни c кoнцeптyaлния дизaйн. Адаптирани към българските регулаторни изиcквaния, ca нaд 72 000 cтpaници дoкyмeнтaция. B xoд e и вaжeн дeтaйл - вcички eлeмeнти в aмepикaнcкия peaктop дa ce пpивeдaт към мeтpичнa cиcтeмa.
“Хюндай” се ангажира
да предостави на български изпълнители
30 на сто от работата
по новите реактори, но трябвало да се уреди осигуряване на финансирането през корейската агенция за експортно кредитиране. Подизпълнителите на “Уестингхаус” нямали твърд ангажимент за участие на български фирми, но компанията има рамкови споразумение с над 30 български дружества. Някои от тях преминават и през тежка сертификация като подизпълнители и на европейско ниво за проектите в Полша и Финландия.
Представителите на консорциума акцентираха върха подготовката и обучението на местни кадри за изграждането на двата блока, като те могат в бъдеще да бъдат ангажирани в проектите им зад граница.
