В самия край на миналата година Япония се оказа в центъра на необичайно интензивен вътрешен и международен дебат относно дългогодишната си политика за отказ от разработване на ядрени оръжия, посочва агенция Киодо. Непосредственият повод за подновяване на дискусията относно бъдещето на трите ядрени принципа на Токио – да не притежава, да не произвежда и да не позволява разполагането на ядрени оръжия на територията си – беше коментар на близък до японската премиерка Санае Такаичи правителствен съветник по въпросите на сигурността, който публично заяви, че "Япония трябва да притежава ядрени оръжия", за да се справи с все по-тежката обстановка в сферата на сигурността.
Коментарът предизвика широк отзвук в политическите и медийни среди, отчасти защото дойде в момент, когато правителството вече засилваше разходите за отбрана и военните реформи, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.
Китайската държавна информационна агенция Синхуа интерпретира коментара на съветника като признак за по-широкообхватна тенденция сред "десните сили" в Япония към превъоръжаване и оспорване на следвоенните норми – включително дискусии за ревизия на договори в сферата на сигурността и дори на самите ядрени принципи.
Главният секретар на японското правителство Минору Кихара побърза да уточни, че няма официална промяна в японската ядрена политика и потвърди, че Токио не се стреми да разработва, да притежава или да приема на територията си ядрени оръжия. Кихара подчерта, че изказването на държавния служител не отразява позицията на правителството. Въпреки това, този епизод демонстрира, че ядрената политика – дълго време смятана за тема табу в Япония – сега се обсъжда открито на високо равнище по начин, който би бил почти немислим само преди десетилетие, коментира Ройтерс.
В основата на ядрената политика на Япония са трите ядрени принципа, формулирани за пръв път през 1967 г., които изрично ангажират страната да не притежава, да не произвежда и да не допуска на територията си ядрени оръжия. Принципите са заложени в редица политически документи и от дълги години са в основата на формирането както на дипломатическата позиция на страната, така и на общественото мнение на японското общество, посочва агенцията.
Тази рамка е подкрепена от пацифистката конституция на Япония – особено Член 9, който забранява воденето на война и ограничава военните действия до самоотбрана – както и от спомена за ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, казва организацията на оцелелите от атомните бомбардировки "Нихон Хиданкьо". Организацията публично се противопостави на всякакво отслабване на тези принципи, постоянно призовава за спазване на ангажимента към ценностите за неразпространение и предупреждава, че дебатът за ядреното въоръжаване може да подкопае идентичността на Япония като страна, ориентирана към мира.
Експерти отбелязват, че тази силна нормативна основа представлява значителна пречка пред евентуална промяна в ядрената политика на страната. Евентуален обрат би изисквал преодоляване на десетилетия на дълбоко вкоренена юридическа и културна неприязън към ядрените оръжия, което без съмнения е една изключително сложна политическа задача, коментира Ройтерс.
Дебатът за ядреното въоръжаване придоби още по-голяма публичност заради промените в регионалната стратегическа обстановка, отбелязва Киодо. Засилващите се военни способности на Китай, съчетани с неговия увеличаващ се ядрен арсенал и агресивната му позиция в Източнокитайско и Южнокитайско море са източник на опасения в Токио. Същото се отнася и за ракетната и ядрената програма на Северна Корея. Някои анализатори твърдят, че промените в баланса на силите в региона оказват натиск върху Япония да преразгледа своята стратегия за сигурност.
Според Синхуа китайски ядрени експерти смятат, че технологичната и промишлената база на Япония е такава, че би могла да разработи ядрени оръжия за по-малко от три години, ако съществува политическа воля, което е в унисон с предупрежденията на коментатори като покойния Хенри Кисинджър относно дългосрочната възможност за разработване на японски ядрени оръжия.
Ройтерс подчертава, че съюзниците на САЩ в Азия – включително Южна Корея – напоследък са започнали да изпитват съмнения относно надеждността на американското ядрено възпиране, които от своя страна са предизвикали дебати относно разработването на свои собствени възпиращи способности
В самата Япония някои членове на управляващата Либерално-демократична партия публично започнаха да обсъждат преразглеждане на ядрените принципи, не с цел да се създаде ядрен арсенал за една нощ, а като част от преосмисляне на позициите на страната в условията на променящия се геополитически натиск, пише китайският вестник "Глобал таймс".
Японският в. "Джапан таймс" от своя страна цитира анализатори, които подчертават, че нарастващото глобално напрежение, а не само регионалните заплахи, променят тона на дискусията за ядрените оръжия. Стратегическата несигурност, променящите се ангажименти на САЩ и еволюиращата природа на ядреното възпиране означават, че дебатът за ядрените оръжия в Япония вече е тема, която вече не се ограничава само до академичните кръгове, занимаващи се с въпросите на сигурността, отбелязва изданието.
В същото време други анализатори твърдят, че страховете от евентуална ядрена програма на Япония са преувеличени, посочва Ройтерс. Те казват, че технологичният капацитет на Япония е само едната страна на монетата – политическите, юридическите и дипломатическите пречки са много по-големи, а общественото мнение остава силно негативно настроено срещу ядрените оръжия. Общественото мнение в Япония все още силно подкрепя ядрените принципи, коментира агенцията. Неправителствени групи, организации на оцелели от бомбардировките и представители на гражданското общество се мобилизират срещу всяко предложение за промяна в ядрената политика на страната.
На международно равнище дебатът в Япония предизвика нееднозначни реакции, коментира Ройтерс. Докато Пекин и Пхенян осъдиха дори обсъждането на темата, тълкувайки това като опит за отправяне на завоалирани заплахи или да се наруши регионалната стабилност, съюзниците на САЩ следят дискусията със смесица от стратегически опасения и разбиране относно дилемата на Токио.
Редица анализатори подчертават, че ако Япония някога реши да се сдобие с ядрени оръжия – или дори да преразгледа своите ядрени принципи – това би имало дълбоки последици за режима на Договора за неразпространение на ядрените оръжия и за глобалните норми за неразпространение, посочва Ройтерс. Една разполагаща с ядрени оръжия Япония би поставила под въпрос световния ред след Студената война, който досега се характеризираше от ограничаване на броя на бойните глави в ядрените арсенали и на разпространението на ядрените оръжия.
В крайна сметка самият факт, че такива дискусии – някога смятани за табу – вече се водят, отразява сериозни промени в стратегическия контекст в Източна Азия, пише списание "Форин полиси". Регионалните заплахи от страна на Китай, Северна Корея и по-широкообхватните въпроси относно надеждността на възпирането от страна на САЩ са подновили дебата не само в академичните публикация, но и в политическите кръгове, които влияят на политическия дискурс и обществения дебат.
Важно е да се отбележи, че дебатът остава ожесточен и страните са далеч от консенсус, отбелязва "Форин полиси". Въпросът може би е кога и как ще напреднат дискусиите, а а не дали изобщо ще има такива, предвид напрежението в сферата на сигурността, на което е подложена Япония.
Засега японската ядрена политика остава непроменена, но 2025 г. бе повратна точка, която постави начало на дискусията относно стратегически въпроси за възпиращата сила, надеждността на съюзите и бъдещата форма на нормите за неразпространение на ядрените оръжия в Азиатско-тихоокеанския регион. Дали тези дебати ще доведат до промени в политиката през следващите години ще зависи както от външните заплахи, така и от развитието на вътрешнополитическата обстановка в Япония, заключава изданието.
