Китайската армия започна най-мащабните си военни учения около Тайван този понеделник - с тях Пекин симулира блокада на всички ключови пристанища на острова . Китай продължава да твърди, че Тайван е негова територия и се зарича да го "обедини" с континентален Китай, дори чрез сила, ако е нужно.
Военните учения носят името "Мисия правосъдие 2025" и представляват, както Пекин ги нарича, сериозно предупреждение срещу "сепаратистките сили и външна намеса" в Тайван. Тайпе отхвърля териториалните претенции на Пекин и призова Китай да не "преценява грешно ситуацията и да се превръща в проблема на региона".
Министерството на отбраната на Тайван осъди военните маневри като "неразумни" и организира център за спешни действия. Китайската армия не уточнява колко ще продължи военното учение, но се очаква то да приключи преди началото на новата година.
Тези симулации стават рутинни
"Това е индикация за опит да се установи преимущество във въздуха и по вода , както и да се откъсне Тайван от потенциална външна военна помощ", коментира Су Цу Юн - изследовател от Института за национална отбрана и сигурност в Тайпе.
Това е седмото поредно голямо военно учение, което Китай извършва около Тайван от 2022 г. насам, когато тогавашната председателка на американския Конгрес Нанси Пелоси посети острова . Уилям Янг - анализатор за Североизточна Азия от мозъчния тръст "Международна кризисна група", смята, че този тип военни учения, които симулират блокада на Тайван, постепенно се превръщат в рутинни. Според него обаче притеснителен знак е краткото време между обявяването на ученията и фактическото им начало. "Това показва, че китайската армия е все по-способна бързо да се разположи в бойна готовност", казва експертът.
Пекин тества ангажимента на Вашингтон към Тайван
Последните военни учения започнаха само няколко дни след като САЩ обявиха нова оръжейна сделка с Тайван за над 11 млрд. долара. Ако тя бъде одобрена от Конгреса, ще стане най-голямата сделка за отбрана между Вашингтон и Тайпе. "Сега китайската армия проверява каква ще е реакцията на САЩ", смята Янг.
През миналата седмица Пекин наложи санкции на 20 американски компании, работещи в сферата на отбраната, както и на 10 души от ръководствата им. Това беше демонстрация на протест срещу споразуменията между САЩ и Тайван за отбрана, но според Янг няма да има голям ефект. "Затова Пекин смята, че трябва да продължава с мащабните военни учения, за да демонстрира ясно недоволството си".
В последната година взаимоотношенията между двете най-големи икономики в света продължиха да са силно конкурентни, въпреки че каналите за комуникация оставаха отворени. В новата стратегия за националната сигурност на САЩ администрацията на Тръмп набляга на конкуренцията в търговията с Китай, а последният доклад на Пентагона обръща внимание на военното струпване на сили в контекста на потенциална подготовка за инвазия на острова . Започвайки тези нови военни учения, Пекин проверява също дали САЩ ще отговорят с по-категорични действия или ще останат премерени, за да не провалят планираната за следващата година среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Китай, а после и гостуването на китайския лидер в САЩ, пише "Дойче веле".
Япония налива масло в огъня
Новата националистическа министър-председателка на Япония Санае Такаичи заяви, че страната ѝ може да се включи във военните действия, ако Китай реши да нападне Тайван. Напрежението между двете държави ескалира рязко след това изказване - Пекин дори настоява Токио да оттегли заплахата си. Японските власти остават непоклатими.
В същото време китайският президент Си Дзинпин извърши мащабно разчистване на високопоставените военни в армията. Последните данни показват, че министърът на отбраната на Китай също е разследван, но няма официално потвърждение. Според военния изследовател Су изказването на Санае Такаичи може да е изиграло роля за бързо организираните военни учения около Тайван сега.
Вътрешнополитически проблеми в Тайван
Друг фактор е настоящата политическа обстановка в Тайван, където президентският пост се заема от управляващата партия, а законодателната власт се контролира от опозиционните партии, които насърчават по-тесни икономически връзки с Пекин. На този фон няколко политически инициативи се сблъскаха със законодателни пречки. Миналия месец тайванският президент Лай Чин-те представи план за инвестиране на допълнителни 40 млрд. долара в рамките на осем години в специален отбранителен бюджет. Предложението по-късно беше блокирано от законодателната власт, контролирана от опозицията.
"Мисля, че Пекин също е забелязал този разлом, който му позволява да продължи да упражнява влияние", казва експертът Ян. "Чрез тези мащабни военни учения китайските власти вероятно се надяват да подтикнат опозиционните партии в Тайван да засилят критиките си към Лай, като същевременно използват предимството си в законодателната власт, за да продължат да блокират усилията на администрацията на Лай да приеме бюджета за отбрана."
