Не съм казвала никога и една лоша дума за Лили Иванова, тя е отдадена на професията абсолютно, за което браво, заявява изпълнителката на "Песен моя"
- Г-жо Христова, изисква се изключителна смелост да споделите всичко това, което сте написали в книгите си. Животът ли ви направи толкова откровена, или сте я наследили?
- Явно такъв ми е характерът. Мисля, че хора, които са израснали в някаква семейна топлота, с обич вкъщи, освободени, нямат комплекси и могат да се изразяват без притеснение. Когато всичко е споделено в къщата, когато има нормален домашен уют и взаимоотношения, всичко се подрежда и нататък в живота на човека. Макар че
моите родители се разведоха,
когато бях на 15 години,
не особено голяма, въобще не им се разсърдих. Приех го като нещо нормално и нищо не ми е липсвало. Като цяло най-важното за едно дете е да има сигурност, обич и да знае, че може да разчита на някого. И до ден днешен имам едни установени правила с моите деца, които са пораснали - като излизат или се прибират вкъщи, да се целуваме и да си казваме, че се обичаме. По телефона също не пропускам да им го кажа. Не ми е досадно, напротив, мисля, че това е помогнало да изградим заедно доверие, което го има и днес. Иначе на въпроса ви - винаги съм си играла с момчетата и така станах и аз по-смела и борбена от игрите ни. Ако говорим за амбиция обаче, не съм такава в професията си, у мен го няма този хъс, спортна злоба, ако щете. Защото смятам, че изкуството не е състезание. То е на друга писта.
- Вашето поколение изживя войната, знае какво е глад, болка, загуба на любими хора, после социализъм, минали сте през всичко важно в страната. Какво ни чака сега? Еврото идва, целият свят се е разбунил...
- С променливо настроение приемам цялата промяна в света, неспокойна се чувствам. Обикновено казвам на шега, че ние сме като опитни зайчета, през какво ли не мина нашето поколение. Искам да кажа за себе си, че не съм била гладна, не съм била недобре облечена, напротив, благодарение на моите родители и техните грижи не съм живяла в нищета. От провинцията са ни носили яйца, мляко, майка е ходила къде ли не да носи продукти, които ги няма, правеше се и любимата юфка вкъщи, всички тези вкусни неща. Никога не съм гладувала и се учудвам, когато колеги споделят подобни неща. А нашето семейство беше нормално, не сме били много богати, израснала съм в квартал на бежанците. Но може би тази сплотеност и това, че сме си помагали, така или иначе в преходите на държавата, ни е държало.
Никога не я е имала
агресията, негативността,
която днес виждам дори към съседа, ако щете. Ето един пример - паркираш вместо някого преди теб и той е готов да те изблъска, ще те смачка. И защо е това, тази агресия, не знам как стана така, времето ли ни направи такива или пък тези фейкнеща - лъжи, настройване... аз гледам да избягвам матрицата, това постоянно въртене в кръг. Освен всичко подлагам информацията на съмнение, така правя и със здравето си - ходя при няколко доктори, за да си избера как да се лекувам. Свикнала съм да бъда много предпазлива, проницателна, да усещам, когато има преднамереност в някакво действие и когато нещо е истинско, също го усещам. Имам изострени емоционални сетива и винаги е било така. От едно ръкостискане, от едно “Здравей” мога да преценя един човек какъв е.
А по отношение на еврото какво да кажа? Мисля, че моментът е несигурен и не се знае утре какво ще стане с тези войни. Ето, и няколко страни не желаят да участват в това, Испания също не иска да плаща на НАТО, Англия отстрани ни гледа сеира... Да се вземе толкова категорично решение да ползваме еврото, е прибързано. Хубаво направи Чехия, като си остана с кроната. Не ме разбирайте погрешно, аз съм “за” еврото, имам всякакви валути в портфейла си, свикнала съм да пътувам по света и винаги съм се съобразявала с правилата. Без проблем сменям валута, държава, език, отношение, ако щете. И ако е така, няма да имам проблем. Но за съжаление, хората сме доста предсказуеми и ме притеснява да не се получи объркване - нямаме правителство, нямаме добър бюджет, хората са недоволни. Тази несигурност в моите очи е хазарт. А аз не съм хазартна личност. Пак казвам, така аз виждам нещата.
- Интересно в разсъжденията ви е това, че когато някой ви наранява, търсите проблеми в детството му. Така и в агресията на съпруга ви Георги към вас си спомняте думите на свекърва ви, че сте много либерална, а децата трябвало да изпълняват заповедите на родителите си.
- Да, аз не обвинявам никого, просто разсъждавам. И не съм обидена на мъжа си, че не ме защити, когато се смени държавният строй (Георги Стоичков е син на Григор Стоичков от ЦК на БКП - б.р.), именно защото си обяснявах неговото поведение с липсата на нежност, ласка, която не са му давали навремето. За мен няма грозни хора, във всеки има нещо вложено от Господ. Грозни са взаимоотношенията между хората - грубостта, завистта, агресията. Това е грозно. Всеки е такъв, какъвто е, и затова светът е разнообразен. Но за всяко действие има причина. Затова я търся, особено в характера на човека. Защото Георги носеше чувствителна душа, четеше страшно много, имаше знания в изкуството, за всичко. Но никога не показваше емоция. По неписано правило мъжете в България да не показват слабост към жена - забранено е на показ. Но по този начин се зараждат комплексите. И да ви кажа, виждала съм как успелите хора, без значение в коя област, с успеха си не могат да се справят, както и като станат много богати. А пък и тези класации кой колко получавал - тази алчност, толкова ми е нетипична. Аз съм демократ, винаги съм го казвала,
признавам всеки, но съм
за някаква социална правда
Това е. А светът се лута в това отношение - ето, толкова години се чудим и няма конкретен строй, който да е най-добър за хората, най-удовлетворяващ всички. Да, има комуни, хората се събират, мислят еднакво и изведнъж става нещо и се разделят - и в семейството го виждаме това, и в приятелството, и в работата, дори и между роднини.
- Имаше ли обидени ваши колеги от това, което сте написали в книгата си, защото сте искрена до болка?
- Не знам кои са чели книгите. Аз доста неща съм спестила в тези мои мемоари. Сигурно някого съм засегнала, но аз така съм видяла и почувствала нещата. Знаете ли, аз отдавам цялото си приятелство и търпя разочарования понякога от хора, които ме пренебрегват, подритват и едва ли не смятат, че съм им длъжна за нещо. Това редовно ми се случва, между другото. (Смее се.) Но аз правя това, което сърцето ми казва - не да получавам дивиденти или признания. Не. Аз съм го направила и толкоз.
- А как си обяснявате това,че ви продължават да ви противопоставят с Лили Иванова?
- Защото светът е такъв, дуален като ЦСКА и “Левски”, а ние сме толкова различни с Лили. От А до Я е така. Аз не съм казвала никога и една лоша дума за Лили, тя е отдадена на професията абсолютно, за което браво. Аз изобщо не съм така, за мен семейството е на първо място. И не съжалявам за това. Никога не съм могла, а и не искам да се отдавам само на музиката. Имам и други приоритети. Както се казва,
обичам да си живея,
сякаш времето е мое
- правя си дребни удоволствия само за мен, среща с приятели, карти, любопитна съм, постоянно чета, интересуват ме политика, бизнес, спорт, чета интервюта на колеги, радвам се и на успехите им. Е, не мога да кажа, че съвсем не ме интересува професията ми, но си имам други приоритети. Всеки сам избира как да протече животът му и всяка от нас - и Лили - и аз си плаща цената по един или друг начин. Това е. Няма противопоставяне.
- Любопитно е, че по отношение на изневерите в брака също имате интересна гледна точка. Приятели са ви казвали, че давате много свобода на мъжа си.
- Да, за мен в моя брак най-важното беше да има добър климат в дома ми за мен и децата ми. По отношение на мъж - жени, знаете ли, толкова са предизвикателни всички жени вече, че малко мъже могат да устоят на тях. И ако по някакъв начин се е получила забежка след разговор или обстоятелства, голяма работа. Ако аз не знам случката, не ме интересува. Но ако разбера, вече не е така. Защото, пътувайки по света, особено с моята професия, много хора се влюбват мимолетно или не. Особено пък актьорите, които го играят влюбени, в някакъв момент наистина може да се влюбят. После се разделят, като отмине. Някаква емоция е било. Както обичам да казвам аз - физиката не ме интересува, химията е важна. Когато има химия, то тя си личи и в семейството, трябва да я има, по-важна е от физиката. Хубавият секс е важен.
Децата да виждат,
че родителите им
се обичат,
да има толерантност между тях, да си дават предимство ту единият, ту другият, защото всеки има място под слънцето. Не съм съгласна обаче с тези женски събирания, както и мъжки, в които се напиват мъжете и висят по заведения. Това го нямаше преди. Не съм против, но това води точно до такива дребни отклонения, които понякога могат да “обърнат каруцата”, моментите на изкушения. Разбира се, хората си решават дали да се отдадат на тези моментни слабости, или не, защото сме различни - някои просто така си карат. (Смее се.)
- Вие сте много силна жена. И като чета през колко перипетии сте преминали със здравето - аборти, кръвоизливи, проблеми с щитовидната жлеза... Явно сте и много здрава жена.
- Ха-ха, явно съм много здрава, да. Трябва да ви кажа, че когато влязох на 71 г. в “Биг Брадър”, нищо не поисках за себе си като привилегии. Два месеца и повече за мен това беше предизвикателство, а аз бях и най-възрастният играч в това шоу досега. Закалила съм се през годините, но психически мисля, че най страдах, когато поисках тиква, за да направя на 6 ноември за майка ми помен и да почерпя съквартирантите. Тогава не издържах и още го помня този случай. Но пък и разбрах какво е да си затворен в едно помещение толкова дълго време. Несъмнено това действа на психиката. Иначе съм имала много трудни моменти, особено когато губих близки хора. Мисля, че тогава йогата ми помогна да се центрирам и да изживея всичко по нормалния начин. 20 години вече търся равновесието и приемам превратностите в живота благодарение и на това духовно учение. Йогата ме промени. Моята нова реалност е остров, на който мисълта ми е и господарят, и данъкоплатецът. Единствените. Ако някога съм била рязка и категорична в общуването с външния свят, то сега умея преди буря да преброявам до десет. Станах по-стриктна и се опитвам да не отлагам нищо за другия ден. Вече знам, че мигът е всичко. Ако говорим за здраве обаче, освен за тялото си много се грижа и за душата си - обичам да се събирам с хора с чувство за хумор. Ако не се посмея с глас няколко пъти на ден и на себе си, сякаш денят ми е загубен. Всичко това ми отключва света и ми светва.
- Откъде толкова Данчета у вас, не се сривате и все се вдигате?
- Ами да, такава съм, няколко Йорданки има у мен. За всеки въпрос имам определен отговор, по няколко дори. И затова никога не ми дават въпроси предварително на интервюта, не искам да се настройвам.
- И накрая, кажете ми няколко думи за двете си внучки. Това беше голяма новина, чак сега да я споделите.
- Така е. Беше ми наложено вето от сина ми. И двете ми деца не обичат показността. Синът ми Григор си имаше своите причини да не казваме и аз ги уважих. Истината е, че от 2019 г. съм една щастлива баба. Имам две прекрасни внучки - Екатерина и Елена. И майка им Ани. Едната е на 6, другата на 3 години - имам си Хубавата Елена и Екатерина Велика. Дали могат да пеят? Не ги тормозя. Съжалявам само, че
Ивана не
оползотвори
музикалния си
талант
Но пък сега се занимава с неща, които я правят щастлива.
- Вас направи ли ви щастлива това, което споделихте в книгата си?
- Да, аз не обичам да ми правят комплименти, чувствам се неудобно. Но истината за мен е най-важна. Всеки си има своята истина, разбира се, защото ако има двама души, има три истини. (Смее се.)
- Вижда се - щастлива е Йорданка Христова.
- Да, благодарна съм на Господ, че ме дари с всичко - деца, семейство, внуци, хиляди приятели и почитатели. Както казвам в края на книгата: “Не ме търсете, аз летя!”
CV
Родена е на 10 септември 1943 г. в София. По майчина линия е потомка на балканския род Каралея, по бащина линия произхожда от преселнически род от българския южномакедонски град Кукуш, опожарен през Междусъюзническата война.
Йорданка Христова израства в бежанския квартал на беломорските българи в София. Казва, че е наследила певческата дарба от този род. Баща ѝ пеел в хор “Гусла”.
Тя завършва школата за поп певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. С първото си участие във фестивала “Златният Орфей” през 1966 г. печели 1-а награда за песента “Делфините”, а година по-късно на същия фестивал печели 3-а награда за песента “Песен моя, обич моя”.
Концертната ѝ дейност е по цял свят. Йорданка Христова е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени на oстрова са кръстени на нея и носят нейното типично българско име.
През 2013 г. с концерта си “Влюбена в живота” отбелязва юбилей - 70-и рожден ден и 50 години на сцената. Много са наградите и участията на голямата ни певица. Тя отбелязва 60 години творческа дейност с голям концерт в НДК на през 2023 година, а в момента продължава да записва песни и да има концерти.
Вдовица на Георги Стоичков. Има две деца - Григор и Ивана, и две внучки. Наскоро сама издаде три мемоарни книги, за които ѝ помогна дъщеря ѝ.
