КЗК ще продължи да следи веригите за надценки, голямата задача обаче е да се помогне на селскостопанския сектор, който е раздробен и неконкурентен
- Г-н Бойчев, ще се справят ли регулаторите с овладяването на цените в ситуацията, при която правителството подаде оставка точно преди влизането на еврото?
- Мога да ви уверя, че всички институции, които имат отговорности по присъединяването към еврото, работим в добра координация. Знаете, че подписахме споразумения за сътрудничество с Комисията за защита на потребителите, Националната агенция по приходите, Комисията за регулиране на съобщенията. Тук трябва да отбележа, че Комисията за защита на конкуренцията не е сред институциите, пряко ангажирани по Закона за въвеждане на еврото. Но тя участва във всички разговори на правителствено ниво, които координират процеса, и подпомага изпълнителната власт със своите функции и капацитет.
КЗК няма да се поколебае да приложи всички свои законови правомощия, за да предотврати всякакви спекулативни съгласувани практики между отделни търговски субекти
- като договаряне на цени или нелоялни и антиконкурентни практики, които ощетяват производителите или доставчиците, от които в крайна сметка ще бъдат ощетени потребителите.
В тези случаи, при установени нарушения, имаме необходимите законови възможности и правомощия да се намесим. А те не са никак малки по Закона за защита на конкуренцията и ние ще бъдем безкомпромисни при прилагането им.
Ако ми позволите да вметна тук, благодарение на последните изменения в Закона за защита на конкуренцията, в началото на декември България успешно затвори преговорния процес по глава “Конкуренция” към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което означава, че сме изпълнили всички критерии и че КЗК има управленски и институционален капацитет да гарантира свободната конкуренция в страната. Това беше голямо признание за нас и смятаме оттук нататък да отговаряме всеки ден със своите действия, за да го докажем.
- Смятате ли, че пазарът ще реагира на политическата криза, има ли значение, че ще сме със служебно правителство?
- Убеден съм, че и за настоящото, и за всяко следващо правителство – служебно или редовно, основен приоритет ще бъде овладяването на цените. Не мисля, че някой ще изхвърли от дневния ред тази основна задача. И очаквам до последния ден на работа на кабинета Желязков това да бъде в центъра на неговото внимание.
- Представихте секторен доклад за цените на храните. Един от основните изводи в него е, че търговските вериги получават много големи отстъпки от доставчиците на производителите и така формират част от високата си надценка. Държавата може ли да повлияе на тези отношения между търговци и и доставчици?
- Общественото внимание се фокусира именно върху установените надценки, но аз не бих казал, че това е най-големият извод от междинния доклад. Това, което мен ме притеснява, е, че ние показахме една изключително тревожна картина в сектора - че по същество България не може да задоволи собственото си потребление.
А секторът на храните е стратегически за икономиката на страната.
Продоволствената сигурност е основен елемент от националната сигурност на страната.
Междинните данни от секторния анализ показаха негативни тенденции за все по-намаляващо производство на селскостопански хранителни продукти, и то на основни такива, увеличение на вноса и зависимостта на страната от него.
Нашата основна препоръка към изпълнителната и законодателната власт е, че трябва да бъде преодоляна тази негативна тенденция и да се гарантира едно конкурентно устойчиво развитие на този сектор, така че той да може да задоволи основните потребности на българските граждани.
Това е голямата задача пред държавата, защото ние констатирахме един фрагментиран, раздробен, непроизвеждащ достатъчно сектор, неефективен, неконкурентен, с много проблеми, трупани с години.
- Вие вече предложихте доста мерки в доклада. Може ли да обобщите основните?
- Да, проведохме и обществено обсъждане със заинтересованите страни. Бяхме предвидили една по-широка дискусия в Народното събрание в ресорните комисии. Направи се работна група в Министерския съвет. Надявам се, че работата ще продължи без значение какъв ще е форматът на правителството. Целта ни е да провокираме диалог и да се търсят решения, отчитащи интересите на всички участници - от производителите, дистрибуторите до търговците на дребно. Но това не бива да се приема като колебание, че ще наложим принудителни мерки по закона, когато се констатират нарушения.
Искаме да подкрепим българските производители, да се разшири обвързаната подкрепа, да се реферира по-добре към качеството на продукцията.
На преден план изведохме проблемите в млечния сектор. Там имаме много негативна тенденция - 25% спад на производството на сурово мляко и драстичен ръст на вноса на млечни продукти. Ако не предприемем мерки, има риск да загубим цялата традиция на това производство. Затова ще разгледаме задълбочено сектора, ще анализираме дейността на млечните ферми и преработвателни предприятия в страната. Ще проследим как се формира себестойността на продукцията и ценообразуването по цялата верига на доставка от първичния производител до търговеца на дребно.
Предлагаме и въвеждането на ефективни стимули за кооперирането на българските производители, така те ще имат по-силната позиция в договарянето и реализацията на своята продукция. Така ще могат успешно да преодоляват различни трудности, да модернизират своите производства, да споделят ресурсите си. Такава е практиката в Европа. Искаме да стимулираме и късите вериги на доставки. Защото един от основните изводи в доклада е именно
несправедливо разпределение на добавената стойност от производител през доставчик до крайния продавач.
Видя се, че в последната фаза са големите надценки, там се акумулират и не се разпределят справедливо. И тук е ролята на комисията и тя ще продължи своята работа именно в това направление.
- Това ценообразуване реално нарушение ли е?
- Именно този въпрос ще изследваме задълбочено оттук нататък. Законодателят въведе в последните изменения на Закона за защита на конкуренцията един общ състав на нелоялни търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти и даде възможност на търговските субекти в тримесечен срок да приравнят своята дейност към закона. Целта е да се изясни кои действия всъщност са нелоялна практика.
На този етап анализът на междинния доклад показа редица сигнали, че има практики, които могат да бъдат охарактеризирани като такава. Това означава такъв тип действия, които ощетяват доставчика или производителя.
Например това, което споменахте – към доставната цена много често се слагат отстъпки, които са за сметка на производителите. Не говоря за надценката, която веригите си слагат. Също така обратно начисляване на фактури, кредитни известия, бонуси. Комисията ще бъде абсолютно безкомпромисна в действията си по тези състави, защото те пряко увреждат българските производители и доставчици, а оттам цялата конкурентна среда и всичко това се прехвърля на потребителя.
- В Закона за защита на конкуренцията е записано, че ако отправите препоръки, в тримесечен срок трябва да ви се отговори какво е предприето по тях. Ще търсите ли отговор от правителството и от заинтересованите страни по повод препоръките от доклада?
- Да, това задължение е вменено от законодателя и очакваме в тримесечен срок да видим как мерките, препоръчани от нас, са приложени, или аргументиран отговор защо не са. Новият състав на комисията се стреми да налага все повече публичност и прозрачност в своята работа. Затова и представихме междинните данни от секторния анализ публично и подготвихме кампания по неговото обсъждане. Постъпващите допълнителни мнения и становища по него ще бъдат публикувани на страницата ни. Вярваме, че това е правилният и отговорен подход.
- Освен в млечния сектор къде другаде виждате проблеми?
- Там, където имаме достатъчно българско производство, примерно на рафинирано слънчогледово масло, еластичността на цената е съвсем различна. При нея почти няма изменение за четиригодишния период, който изследваме. Докато при млечните продукти инфлацията е огромна. Имаме и добри тенденции – увеличение на производството на свинско, птиче месо, но все още сме далеч от нивата, които са необходими, за да задоволим 100% собствената си консумация и потребление.
- Друг структурен проблем е, че в малките региони на страната конкуренцията е ограничена с един-два обекта на големите вериги, които държат високи цени. Какво можете да предприемете по този въпрос?
- Като част от този анализ за първи път изследвахме пазара на модерна търговия на дребно на тези продукти на национално и регионално ниво. Поискахме информация от 10 търговски вериги за близо 500 обекта за всеки един от продуктите им на каква цена се продава. Създадохме интерактивна карта с тази информация и на интернет страницата на КЗК всеки може да види каква е картината в областите, в които живее или го интересуват - брой обекти, процентно съотношение, съпоставено с основни показатели като население и покупателна способност. Тя показва, че например София, Пловдив са градове, в които има силна конкуренция, присъствие на почти всички търговски вериги. Има и региони, в които те са две или три, което може да се счита като потенциална възможност за изкривяване на конкурентната среда и за въздействие върху останалите контрагенти, традиционната търговия и върху поведението на крайните потребители.
Това се превръща в бариера пред навлизане на нови играчи в тези региони
предвид малкото население и ниската му покупателна способност. Защото търговските вериги поддържат еднаква цена във всичките си обекти в цялата страна.
Затова като следващ етап от нашата работа ще бъде именно да направим пълен преглед в тези региони и да се опитаме да предложим мерки за преодоляване на тези деформации на пазара, например чрез стимулиране на къси вериги на доставки. Също така и реализиране на конкретни държавни програми или гаранционни схеми, насърчаващи инвестиционната активност в тези региони.
