Капиталовата програма може да се ореже с 300 милиона, други 130 млн. евро ще дойдат, ако се актуализират минималните осигурителни доходи. А 200 млн. евро ще се осигурят от развързването на социалните плащания от минималната заплата, така и тя занапред ще расте без сътресения, казва главният икономист на КНСБ
Още акценти от интервюто:
- Още има структури, където и 5% няма да стигне увеличението - на протестите хората показваха фишове с по 1300-1400 лв.
- Нужно е съкращаването на незаетите щатни бройки в администрацията. Няма време сега, остава за догодина
- Хората протестират не заради данък дивидент на бизнеса, а защото им се намалява покупателната способност. Всички имаме интерес тя да расте
- Няма да отстъпим от ръста на доходите с поне 10%. Другата ни червена линия е минималната заплата
- Не е честно шепа висши чиновници да вземат високи заплати, а масата - мизерни. Но за реформата се искат политическа воля и социален диалог
- Надявам се до Коледа да приемем бюджета. Ако има диалог и всички го искаме наистина, няма причина да не стане и да влизаме със стария в 2026-а
- Г-н Костов, в петък заедно с бизнеса бяхте на среща при финансовия министър Теменужка Петкова. Чухме за 20 мерки, които ще позволят хем да не се вдигат данък дивидент и вноската за пенсия, хем да се намерят 1,5 млрд. заместващи приходи в хазната. И които освен тях да компенсират и увеличенията на възнагражденията. Какви са те, с какви предложения ще отидете на срещата във вторник?
- Ще предложим няколко основни неща, чрез които да се увеличат приходите в хазната и намалят някои разходи. На първо място, предлагаме намаление на капиталовата програма с минимум 300 млн. евро. Тя е много раздута в момента, като расте с 25% на годишна база, при положение, че тази година все още не сме реализирали дори половината от предвидената стойност. Ще се радвам държавата да има по-сериозна инвестиционна активност в това перо и по този начин да стимулира растежа, но към този момент това няма как да се случи. Ако махнем парите от европейските фондове и ПВУ, то според нас от останалите средства спокойно може да се отрежат 300 млн. евро, без това да навреди на рамката за догодина. Това е намаление с около 2% на общата сума, която е 7,76 млрд. евро - не би трябвало да е проблем.
На второ място, предлагаме ръст на минималните осигурителни доходи, които не са пипани близо десетилетие вече - последно бяха актуализирани през 2016 г. По данни на НОИ това ще доведе до 130 млн. евро допълнителни приходи. А още по важното е, че по този начин борим сивата икономика и недекларираната заетост. Не е нормално длъжност “ръководител” да бъде с минимален осигурителен доход, равен на минималната заплата. За всички е ясно, че така се укриват осигуровки.
На трето място, ще предложим развързване на всички социални плащания като коефициент от минималната работна заплата. Това би довело до 200 млн. евро по-малко разходи, а самото развързване на минималната от тях ще позволи нейното по-бързо вдигане в дългосрочен план, без това да вреди на бюджета.
Така от тези три мерки, комбинация от намалени разходи и повече приходи, ще подобрим бюджетното салдо най-малко с 630 млн. евро.
Срещу тях настояваме за 38 млн. евро допълнителни разходи за няколко структури, които останаха недофинансирани и които излязоха на протест миналата седмица. Там ръстът на заплатите не е 10%, на места не е дори 5%. Хората показваха фишове с по 1300-1400 лв. нетни заплати. Става въпрос за работещите в БДЖ, “Български пощи”, градския транспорт в София, Варна и Русе, както и работещите в НАП.
С две думи, предлагаме мерки за 630 млн. евро повече в бюджета и срещу тях искаме допълнителни разходи само 38 млн. евро, или 6% от цялата сума.
- От какво няма да отстъпите по време на тези преговори?
- Много е предвидимо нашето поведение, защото то винаги е последователно. Няма да отстъпим и на сантиметър от ръста на доходите, въобще цялостната политика по доходите, която трябва да е за минимум 10%. Както и от ръста на минималната заплата. Това са нашите червени линии.
Разбира се, виждаме реакцията на бизнеса и се опитваме да сме конструктивни, като даваме прагматични решения за подобрение на салдото, които вече споменах. Но политиката по доходите е пред скоби за нас, все пак това ни е работата. Да защитаваме интересите на колективния труд, които обикновено противоречат на тези на колективния капитал. Но това е нормално. Така са възникнали синдикатите - като естествен контрапункт на пазарната икономика и абсолютния капитализъм.
- Заговори се за няколко варианта за прекрояване на бюджета. Вдигане по 1 процентен пункт на вноска за пенсия през следващите 3 г., отпадане на скока на данък дивидент, както и допълваща политика по доходите, която да осигури ръст на заплатите от поне 10%. Всичко това да е за сметка на капиталовата програма или напълно да отпадне вдигането на вноската за пенсия, но и да е по-висок ДДС. Кой от тях е възможен?
- Възможни са различни варианти, да. Чакаме да видим какво ще предложи бизнесът, тъй като цялата драма тръгва от тях. Не влязоха в тристранния съвет и сега ни се налага да правим това, което трябваше тогава - да седнем на една маса и да дебатираме. Това е отговорното поведение и ние от началото апелирахме да се проведе тристранката и да има диалог. Но който и вариант да се случи, политиката по доходите трябва да отговаря на 10% минимум.
Хората не протестират, защото на бизнеса им вдигат данък дивидент. Хората протестират, защото им се намалява покупателната способност. Мисля че, всички имаме интерес от това тази покупателна способност да се поддържа на добри нива и да расте.
- Според вас възможно ли е да имаме бюджет 2026 преди Нова година? И всъщност опасно ли е да влезем в еврозоната със стария, или няма никакъв проблем, както обясни Бойко Борисов, а преди ден - и премиерът Росен Желязков?
- 1-2 седмици закъснение не би било проблем според мен. Не забравяйте, че това десетилетие имахме два или три бюджета, в които бюджетната година не съвпадаше с календарната. Бюджетът и тази година се прие през март месец.
Това е вредно. Надявам се до Коледа максимално бързо да приемем бюджет 2026. Ако има диалог и всички го искаме наистина, няма причина да не стане. Времето е достатъчно.
- Казахте, че сте против минималната работна заплата да се отвърже от средната, но може ли да се използва поводът, че закъсняваме с въвеждането на евродирективата, и така да се стигне до нови правила?
- Категорично сме против. Ако някой иска протести и хората да са по улиците, нека да го направи. Но мисля, че по тази тема вече имаме консенсус, работодателите също го приеха. Всички казват, че минималната заплата ще бъде 620,20 евро през 2026 г. и няма да бъде развързвана от средната догодина. Този разговор остава за 2027-а.
- А възможно ли още сега развързването на автоматичните механизми, които водят до несправедливост в заплатите - в едни сфери държавните служители получават 5%, а други- 50 на сто, като догодина ръстът на първите ще е пак 5%, на другите - с 12%. Ще има ли време за тази промяна?
- Това трябва да се оправи. Ние от самото начало обяснявахме, че връзването към средната заплата няма да доведе дългосрочно до нищо хубаво. Но не знам имаме ли време за такава сериозна реформа и разговор сега. При всички положения и тази тема, както темата за минималната заплата трябва да бъдат приключени с бюджет 2027. Сега няма да стане.
Иначе според нас най-правилният индикатор, към който да се съотнасят доходите, е заплатата за издръжка и такава трябва да се изготви възможно най-скоро. Все по-очевидно е защо. А заплатите в тази държава трябва да се договарят чрез Колективен трудов договор, както казва директивата, а не да се определят нормативно. Това се правеше в един друг строй.
- За да се тушира поне малко създалото се напрежение между администрацията и частия сектор - възможно ли е да се закрият трайно незаетите щатни бройки, или да се приеме предложението на ДБ администрацията постепенно да започне да си плаща вноските? Това всъщност отдавна иска и бизнесът.
- Както казах в един от предходните ви въпроси - необходими са реформи като например съкращаването на незаетите щатни бройки и вдигането на заплатите на нискодоходните служители. Но в момента не е времето за това. В момента приоритет трябва да бъде приемането на Бюджет 2026.
- Сам споменахте за много заплати под 1300 лв. в НАП, “Български пощи” и др., но виждаме и огромните бонуси, които се раздават в знайни и незнайни институции. Може би тази година е късно за реформи, но защо не се изчисти администрацията от калинки, които вземат огромните заплати и бонуси, а и те са тези, които дразнят обществото?
- За да се направи такава реформа, се изисква политическа воля, но и социален диалог. Не е честно шепа хора, работещи в администрацията, да получават високи възнаграждения, а масата от работещите в нея да получават мизерни заплати, с които е невъзможно воденето на адекватен живот.
ВИЗИТКА
- Има бакалавърска и магистърска степен по макроикономика
- През 2019 г. защитава дисертация по проблемите на работните заплати и производителността на труда в България и ЕС, получава научна степен "доктор"
- Щатен преподавател в УНСС, където води курсове по макроикономика и човешки капитал
- През 2021 г. става директор на Института на КНСБ и едновременно с това е главен икономист с ранг вицепрезидент на конфедерацията
- Член е на Икономическия и социален съвет, както и на Националния съвет за тристранно сътрудничество
- Има над 50 научни публикации по темите и стотици такива с публицистичен характер
