- "Родителите на децата, които се самоотглеждат, са социално бедни, зависими, психично болни или работят в чужбина", казва ръководителят на Детската къща към фондация "За нашите деца"
- Имаме случаи на родители, които водят синовете и дъщерите си с думите: Или ги вземате, или ги оставяме на някой ъгъл на улицата
- Братът и сестрата на 15-годишния, убил връстник в столичния мол, имат тежка съдба - майка им ги изостави, сега са в приемни семейства
- Близо 8000 деца в момента са в институции – 3700 са при роднини, но там контролът от държавата е занижен
- Приехме дете, което си пазеше главата, когато чуе шум. Недохранени братче и сестриче преяждаха болезнено
- Когато си малък, а си изправен пред сериозни проблеми, мозъчните връзки се развиват различно
- Няма статистика колко изоставени новородени престояват в болници - няма достатъчно приемни семейства, а законът не позволява да ги настаняват в центрове
Марияна Соколова е родена в Бургас. Повече от 15 г. има своя фирма за детски тържества и събития. Създала е и школа за детски аниматори. Била е административен директор в частна детска градина. Част е от семейството на фондация "За нашите деца" от 2018 г. В момента е ръководител на Детската къща, чието административно наименование е "Център за настаняване от семеен тип". Къщата дава временен подслон на деца на възраст между 0 и 7 години.
- Г-жо Соколова, на 19 октомври 15-годишно момче уби с нож връстник в столичен мол. Оказа се, че той вече е настаняван в социален дом. Колко деца живеят в риск от бедност и социално изключване у нас в момента?
- Близо 400 хил. деца у нас живеят в риск от бедност и социално изключване. Тоест всяко 3-о дете до 18 години. За 2025 г. например Евростат дава равнище на детска бедност 28,2%. В това число включвам и децата, които имат семейства, но са изправени пред тежки материални лишения. Тези, чиито родители ги оставят да се самоотглеждат. Останалите, които не включвам в този брой, са под грижата на държавата - в приемни семейства и в институции. Те няма как да са в риск от бедност, тъй като им се осигурява всичко нужно. Само за справка - през 2024 г. делът на децата под линията на бедност у нас е бил с 4 пункта по-висок в сравнение с 2021 г. 15-годишното момче, което беше обвинено за престъплението в столичния мол, е познато и на фондацията ни “За нашите деца”. Монетата и в неговия случай има две страни. Той, брат му и сестра му имат тежка съдба. Родителите им нямаха капацитета да ги отглеждат. Живели са в бедност. Братчето и сестричето бяха при нас, тъй като майка им по собствено желание ги изостави. Сега са в приемни семейства. Съдбата на това момче не беше като тяхната. Той не е осиновен от никого, нито попада в приемно семейство. Започва да оцелява, както може.
- На колко деца като брой помагате всеки месец - такива, които имат семейства, но са оставени на произвола на съдбата? Знаете ли и на колко общо помага държавата?
- Не се води официална статистика на децата, на които държавата е помогнала при подобни случаи. Фондацията ни месечно подкрепя около 1000 души, но в това число влизат и цели семейства. Децата може би са около 100. Случаите им достигат до нас по различни канали - може да са изпратени с насочващ документ или да сме ги открили по време на обходи. Получаваме сигнали и от граждани. Намираме много хора. Записваме ги в база данни за социална уязвимост. Тя се дели на няколко типа. Първият, който стои в основата на другите, е бедността. Тя може да е вследствие на зависимост на родителя към наркотик, алкохол, хазарт. Зависимите често изпадат в ситуация на изолация, защото или са отхвърлени от роднините си, или те самите се отделят. Другият тип са хората с психични проблеми - много сериозна група. Говорим за тези, които са нелекувани. Имаме такива случаи. Тук влизат и хората с умствени заболявания. При някои умствената изостаналост е сериозна, а те са най-плодовити. Но нямат никакъв капацитет, с който да гледат адекватно деца. Следващата група е на лицата, които тръгват за чужбина с идеята за доходоносна работа. Когато емигрират, не вземат децата си с тях, защото си дават сметка, че ще работят по 12 часа и няма как да ги гледат. Тук включвам жени и мъже, които заминават с цел проституция. И при двата случая наблюдаваме, че оставят синовете и дъщерите си на баби и дядовци.
Децата, които попадат при нас, ги настаняваме в Детската къща в София (Център от семеен тип). Там са изведените от семейна среда поради реален риск за живота и здравето им. Имаме случаи на родители, които водят лично синовете и дъщерите си и ни казват в прав текст: “Или ги вземате, защото няма да се грижим за тях, или ги оставяме на някой ъгъл на улицата”. Другият момент е този, в който родител бива подкрепян дълго време, но той не успява да осигури за детето си адекватни условия. Създава се ситуация на сериозен риск или има бой например. Тогава социалните го отнемат за известен период, докато родителят си стъпи на краката, ако става въпрос за бедност. Тогава може да бъде потърсен другият родител, ако са разделени, или близки и роднини, които да поемат грижата. В детската ни къща на годишна база минават по 12-13 деца, които са от 0 до 7 години. В София има 16 деца.
- Извършителите на детска престъпност често са подрастващи, отглеждани от баби и дядовци. Защо?
- Защото поколенческата разлика е огромна и не говорят помежду си на един и същ език. Другата причина е, че много често самите баби и дядовци негодуват срещу родителите. Тоест те се чувстват притиснати да се грижат за внуци в една възраст, в която нямат силите за това. Споделят го и пред самото дете - тоест ругаят майка му и баща му, но така насаждат вина в него. То започва да се чувства отхвърлено и от родителите си, и от останалите роднини. Страшно е, когато подобен сценарий е в комбинация с материално задоволяване - те му изпращат пари от чужбина, а то си позволява всичко.
Перчи се пред приятели, а всъщност му липсва емоционалната връзка. Така става едно избиване на комплекси и залитане в крайности. Тези проблеми избуяват в пубертета, защото тогава е битката за независимост - от една страна, да се почувства възрастен, а от друга - изпитва най-голямата нужда от авторитет в лицето на възрастен. Търси пример, който да го насочва. Ако бабата и дядото не могат да бъдат такъв, за детето е най-лесно и бързо да тръгне по лош път. Хормоните бушуват, а контролът над емоционалните състояния става нисък.
- За последните 3 месеца имаме 4 случая на тийнейджъри, които нападат връстници с нож. Защо едно дете би носило оръжие в себе си?
- Заради травма. 95% от мозъка се формират в първите 2 години от детството. Получават се мозъчните връзки, които се отнасят до усещането за доверие, защита, сигурност, реакции, до целия емоционален свят. Проблемът е, когато точно до тези първи две години драмата е голяма, а впоследствие до 7-годишна възраст никой от околните не се е намесил, за да предотврати затвърждаването на травмата.
Затова във фондацията работим с тях още в ранно детство, когато е най-ефективно. Ако до 7 години или дори до 10 години не се създадат нови мозъчни импулси, става късно. Сиреч когато на детето му се е налагало да оцелява и да се изправя пред сериозен тип проблеми, мозъчните връзки се развиват по различен начин. Те се изграждат от външната среда, от грижата, от промяната, от това, което му се случва. То вече не вижда света като нас. Мозъкът му функционира по друг начин. Ако вие се приближите до мен и ми подадете чаша с вода, аз ще съм ви благодарна, защото ми правите услуга. Но то ще бутне чашата или дори ще ви удари ръката, защото смята, че искате да го залеете. Това е виждало, така е живяло и оцеляло. Средата му е била враждебна, гледало е побоища и хора, които му крещят: “Махай се!”, когато е искало да им сподели нещо. В детската ни къща имах дете, което дойде от улицата. Просеше пред църквата “Света неделя” в София. Момиченце! Влезе при нас в окаяно състояние. Беше подстригано като момче, с нахапана от бълхи главичка, изнемощяло и с прокъсани дрехи. След третия месец адаптация стана кукла, но травмата остана. Беше красива, а стоеше пред огледалото и плачеше. Казваше, че е грозна. Причината - когато е просела, е чувала от стотици хора, които са я гонели, че е дрипава, крастава, грозна и мръсна. Споделяше, че всичко, което си спомня, е това, както и боя, който са ѝ налагали, когато са я гонели. Реагираше мнително към целия свят. На тази възраст промяната в мисленето е трудна. Докато са малки, можеш да им създадеш други спомени. Поставяш ги в любяща среда по-дълго време и с правилната грижа. С тях работят и психолози. При това дете обаче имаше изградени лоши спомени. Беше му трудно да ни се довери. При 15-годишния, намушкал връстник в мол, нещата стоят по същия начин. Сякаш става късно да промениш мирогледа му за света. Не че не е възможно.
- Казахте, че брат му и сестра му са били при вас, а той?
- Брат му и сестра му вече са в приемни семейства. Те бяха изоставени много малки заради бедност. И това е по-доброто решение, ако родителят не може да се грижи за децата си. Тоест да потърси помощ и да каже: “Вземете ми децата, вместо да се мъчат”. Това момче попадна в друг социален дом, но явно е излязъл от него. Въпросът какво се е случило с него след това, остава без отговор.
- Колко деца днес живеят в социални институции или центрове за временно настаняване?
- Приблизителната цифра на броя деца, които в момента са настанени в институции, е около 8000. От тях 3700 са при близки роднини - баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди. Лошото тук обаче е, че при роднини някак няма голям контрол от страна на държавата. Тоест не се следи какво се случва там. Докато при осиновени и приемни държавата има задължения. В другия случай тя отново носи отговорност, но наблюдението е по-повърхностно. Децата, преместени от родителите си при други роднини, често отиват да живеят в села, които са по-отдалечени от града. Контролът е по-занижен. Приема се, че при близки са в безопасност. Проблем е, че не мога да ви дам статистика за това колко деца престояват в болници. Това е ужасно. Говорим за случаите, в които още при раждането родителят заявява, че ще ги изостави, и си тръгва. Понякога няма къде да ги настанят, защото в България няма достатъчно приемни семейства, които да поемат грижата за новородени. Законът не позволява да се настаняват и в центрове. Сиреч правилникът забранява едното, но не осигурява другото. Така те престояват с месеци по болници, където ги задържат. Понякога, за да бъде оправдано това задържане, им поставят и диагнози. Случва се децата да откарат там и по шест месеца, дори година. Такава статистика обаче не се води и никой не може да ви каже броя.
- Може ли да споделите две истории на деца с тежки съдби, на които сте помогнали?
- Единият е случай на майка с умствена изостаналост и пореден интимен партньор в живота ѝ. Децата са осем, раждани през година - едно след друго. През цялото време периодично им е осигуряван подслон от центрове за временно настаняване. Държавата се е опитвала да им помогне, но за толкова много братчета и сестричета е трудно, а никой не иска да ги разделя. Цялото семейство е живяло около два-три месеца и на улицата. Впоследствие бащата сам прави заявка институциите да поемат грижата за тях, защото те нямат възможност. При нас пристигнаха две деца - момиче и момче. Може да си представите в какво състояние ги поехме предвид факта, че идват от улицата. Въшките бяха най-малкият проблем. Имаха чревни бактерии и инфекции, нелекувани с години. Месеци се борихме с антибиотици и какво ли не. Бяха слаби, недохранени, а в същото време страдаха ужасно за родителите си. Приемаха раздялата като предателство. Обичаха ги, което е съвсем нормално. Бяха на две и на три годинки. В тази ситуация ти не можеш да им обясниш кой е виновен за състоянието им. Те плачеха за майка си и баща си. Първия месец бяха много изплашени. Държаха се за ръка, ходеха до тоалетната заедно. Цялата им среда беше радикално сменена. Малко или много, става въпрос за стрес. Отне време и да ги научим, че има достатъчно храна и няма да ги държим гладни. Чрез тях за първи път разбрах какво са гладни очи. Четеш го по книгите, гледаш го по филми, но на живо не го бях виждала. Буквално когато забелязваха храна някъде или че някой се храни, се втурваха към него. Имаха една много сериозна фикция към яденето. Тя беше болезнена, защото те изпитваха емоционално глад, който засищаха по този начин. Преяждаха, след което повръщаха. Дори припадаха. Такъв тип травми са ужасни. Останаха при нас около три години. Постепенно тръгнаха на градина и приеха раздялата с родителите си. Бяха осиновени двамата заедно от много хубаво младо семейство, което е огромен успех - две деца наведнъж. Днес са много щастливи и са в чужбина. Тук никой не пожела да ги вземе.
Другата история, която ме докосна, е свързана с дете, което приехме след много сериозно физическо насилие. Майката беше алкохоличка. След сигнал от съседи 5-годишното момченце беше изведене спешно с полицейска закрила. То бе жертва на психическо и физическо насилие, които обикновено вървят ръка за ръка. Не говореше, беше почти невербално. Казваше думи на английски, явно от филмчетата, които е гледало. Ходеше с памперс въпреки възрастта си. Той беше толкова наплашен, че когато чуеше по-силен шум, веднага вдигаше ръце над главата си, за да я пази. Мислеше, че някой ще го удари по нея. Вие ме питахте за ножа - това е същото. Децата се пазят от всичко, защото някой някога ги е наранявал. Така се развиват, когато не живеят в адекватна среда. Развитието се забавя зверски. Хубавата част на историята с момчето с майка насилница беше това, че то отиде при баща си. Майката беще направила всичко възможно да прекъсне контакта между двамата, но ние го открихме. Той вече живееше с друга жена. Такава обич към дете от страна на баща и на неговата нова партньорка не бях виждала. Бяха толкова щастливи и благодарни, че им го даваме. Държанието към сина му беше превъзходно. Детето се успокои, сякаш се случи чудо с него. Гледаме при всяка човешка съдба, която попада при нас, финалът да е щастлив. Търсим варианти - подходящо приемно семейство или осиновители, защото това е най-добрият край. Също и близки роднини, които не просто могат, но и имат огромното желание да поемат грижите за едно невинно същество.
