Именитият юрист проф. Огнян Герджиков навършва 80 години днес. За него с любов и признателност говорят учениците му. Ето какво казва деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- Проф. Вълчев, какво е да си ученик на проф. Герджиков, какво научихте от него?
- Наистина за пръв път срещнах Огнян Герджиков, когато бях студент в ЮФ на СУ. По онова време той беше главен асистент в Катедрата по гражданскоправни науки и му предстоеше хабилитация. Най-яркият ми спомен от онези години, свързан с него, е изпитът ми по облигационно право. Изпитваше проф. Петко Попов – титуляра на дисциплината, а Огнян Герджиков му помагаше. Единият от въпросите, които изтеглих, беше свързан с дарението. Колегите юристи знаят, че в българския правен ред дарението е уредено като договор. По отношение обаче на характеристиките на този договор има известни спорове – като се започне от това, дали винаги е едностранен договор (за какъвто той се счита по правило), и се стигне до възможността в някои случаи да бъде консесуален. Та аз нещо говорих, проф. Попов се усъмни, че познавам неговото мнение по тези въпроси, и добре, че беше Герджиков да разведри атмосферата и всичко да завърши благополучно. Та така съм го запомнил – компетентен и добронамерен и с лек уклон към по-категоричните цветове.
- Като какъв гледате на него – юрист, държавник, преподавател, ментор, приятел?
- Веднага след като завърших, спечелих докторантура (тогава се казваше аспирантура) в нашия факултет, година по-късно започнах да водя семинарни занятия и така станахме колеги. През всички години след това Огнян Герджиков беше един от най-изявените преподаватели във факултета. Колегите го харесваха – той беше усмихнат, енергичен и любезен, с желание да се пошегува или при нужда да помогне. Харесваха го и студентите – умееше да скъсява дистанцията, а едновременно с това да запази академично поведение. Той и като цяло е много симпатичен човек – обича да пее, да танцува, пише стихове и други малки форми. По-късно, когато заедно влязохме в публичния живот, се оказа, че и политическата публичност доста му се удава. Той винаги заема ясна позиция и не се притеснява да я изрази и аргументира. Доста открит човек е - нещо, което не е толкова често срещано в политиката.
- Ще сгреша ли, ако кажа, че проф. Герджиков е от онзи изчезващ вид юристи, за които правото е над всичко – над лични пристрастия, интереси и политически амбиции?
- За мен Огнян Герджиков е не само учител в правото и колега, но също (смея да кажа) и приятел. Така че съм донякъде пристрастен, и по тази причина не съм сигурен, че моята оценка е напълно обективна. Но мисля, че всички, които поне малко познават професора, ще се съгласят, че той е преди всичко добър човек. Това може да звучи малко общо, но аз мисля, че всъщност автентично добрите хора днес са голяма рядкост. Освен това у Огнян има една почти детска чистосърдечност, която е съчетана с изострено чувство за справедливост. И затова, когато кажем, че за него правото е над всичко, това означава както че следва да уважаваме закона, така и че справедливостта е висша ценност. Към това ми се иска да добавя и неговото усещане за чест и достойнство – уважението към самия себе си като предпоставка за уважението към правилата и към другите хора – нещо, което един юрист задължително трябва да притежава.
