Трябва нещо като швейцарското правило и за заплатите в бюджетния сектор
Отдавна в България съществува една голяма неравнопоставеност между държавните служители и работещите в икономиката и частния сектор – разпределението на осигурителната тежест. При държавните служители държавата поема 100% от осигуровките докато в частния сектор осигуровките се делят 60:40 между работодател и работник.
Преди години се твърдеше, че тази привилегия е нужна на държавата, за да привлича кадри за държавната служба където заплатите са ниски. Но в момента това далеч не е така – всъщност, по данни на националната статистика средната брутна заплата в сектор „Държавно управление" е близо 3100 лв през третото тримесечие на 2025 г., което е с 21% повече от средната заплата за страната. Но разликата всъщност е много по-висока именно защото от заплатата на държавните служители не се удържат осигуровки – а в частния сектор се удържат. Така нетната заплата (след данъци и осигуровки) на държавните служители всъщност е с около 40% по-висока от средната за страната.
Както виждаме, оправданието за неплащане на осигуровки от държавните служители отдавна не е в сила. В същото време, то води и до статистическо изкривяване, което затруднява сравнението на заплатите между държавния и частния сектор и съответно намалява прозрачността на пазара на труда. Да не говорим, че е и обществено неприемливо – още повече когато се предлага вдигане на осигуровките за работещите. С други думи, време е привилегията да се премахне и всички да си плащат осигуровките в едно и също съотношение.
Колко пари ще спести промяната? Миналия месец Фискалният съвет публикува анализ, в който между другото се появи изчисление за бюджетния ефект от премахване на осигурителната привилегия за държавните служители. Изчисленията на Фискалния съвет са за 200 милиона лева спестяване на база 2024 г., но това не е всичко.
Както посочват от Фискалния съвет техните изчисления не обхващат всички случаи – те са включили в изчислението държавните служители, вкл. тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР). В следващото изречение на анализа посочват, че спестяванията биха били много по-високи ако в тях се включат полицаите и военните – но така и не дават конкретно число.
И наистина, неплащането на осигуровки се отнася както за държавните служители, така и за съдебна власт, МВР, службите и армията. Много от тези структури исторически бяха нископлатени и затова привличаха кадри с различни привилегии – включително неплащане на осигуровки, ранно пенсиониране, плащане на 20 заплати при пенсиониране и т.н. Обаче, в последно време не може да се каже, че съдебната власт или МВР са недостатъчно платени, което премахва и нуждата от други привилегии. Това вероятно е най-чистият и прозрачен вариант – привличане на служители с добро заплащане, а не със странични привилегии.
Заради ранното пенсиониране, осигурителните вноски за служителите в МВР, службите и армията са значително по-високи – Фискалният съвет ги изчислява на 73.3% от брутната заплата и те изцяло тежат на бюджета. Пенсионирането в МВР е 10 години по-рано и с 13 години по-нисък изискуем стаж отколкото за всички останали. Нищо чудно, че в МВР има много работещи пенсионери, които се пенсионират, но продължават да работят. При това ранно пенсиониране тази ситуация е неизбежна.
Тук очевидно разплитането на възела е по-трудно отколкото при държавните служители, но има решение – ограничаване на ранното пенсиониране, съответно по-ниски ставки за осигуровките, които се заплащат по общия ред. Изплащането на 20 заплати при напускане няма логика, обратно – по-добре с тези пари да се заплащат по-добре младите кадри, за да има повече кандидати за работа на тежки позиции. Във всички случаи, Фискалният съвет е прав, че спестяванията биха били много по-големи ако реформата обхване и МВР и другите служби.
Обаче, това не е всичко, защото проблемът не е само в осигуровките, но и в огромните различия в заплащането и най-вече в прекомерната заетост в публичния сектор. Ето например, разходите за заплати в бюджетната сфера са рекордни, но в същото време в някои институции протестират срещу твърде ниски заплати. И с право. Защото в някои министерства са си направили формули за заплатите и са далеч над средните нива, докато в други институции едва успяват да се отлепят от минималната заплата.
Статистиката показва, че България е абсолютен рекордьор по разходи за правосъдие и вътрешен ред в Европейския съюз и това е още преди последните увеличения на заплатите през 2025 г. и планираните за 2026 г. В същото време, имаме наистина недостатъчно платени кадри в редица структури – неслучайно се говори за младите лекари, за медицинските сестри, за липса на учители по математика и т.н. Тези неравновесия трябва да се решават. Затова има необходимост от обща политика по заплащане в бюджетния сектор, включително въвеждане на някакъв вид швейцарско правило за заплатите, като при пенсиите. Това може да спести милиарди и в същото време да направи публичния сектор по-добре функциониращ.
Правило е необходимо и за броя на заетите в публичния сектор. По последни данни над 672 хиляди души работят в обществения сектор на икономиката, а под 1.9 милиона са наети в частния сектор. Това е прекалено висок брой на държавната заетост и този брой се запазва на тези високи нива въпреки, че населението значително намаля в последните десетилетия. Типичен пример е държавната и общинската администрация, която се е увеличила за последното десетилетие въпреки спада на населението! А всъщност идеята е, че администрацията обслужва населението, т.е. би трябвало да намалява при тази демография.
Обвързване на държавната заетост с реално извършваните функции и реално обслужваното население и бизнес вероятно ще позволи да се намали публичният сектор поне с една четвърт. При планирани над 13 милиарда евро разходи за заплати за 2026 г. това би освободило значителни ресурси – както за по-добро заплащане в публичния сектор, така и по-малка данъчно-осигурителна тежест за частния.
