- За да има пари в бюджета, други 20% искат замразяване на заплатите на полицаите и пенсионерите - вън от МВР
- 11 % искат по-малко бюрократичен тормоз над бизнеса и чуждите инвеститори, 8,5% - повече стимули за тях
Да се съкрати държавната администрация и чиновниците в държавните предприятия. Това е мярката, зад която застава твърдо мнозинство от 56% от 4050 гласували в допитване на 24chasa.bg до читателите за това как да има повече пари в държавната хазна. Направихме тази анкета на фона на разгорещената полемика как да се увеличат приходите и намалят разходите при приемането на бюджет 2026, така че дефицитът да не прескача 3%. Попитахме читателите “Как да се повишат приходите в държавния бюджет”.
В последните 15 г. българите намаляха с 1,5 милиона души, но чиновниците се увеличиха двойно, написа в анализ главният редактор на “24 часа - 168 истории” Слави Ангелов. “Чиновниците, които храним в наши дни, са 141 399. А са били 83 379 през 2010 г. Или казано по друг начин, днес по 21 чиновници утежняват, вместо да облекчават живота на всеки 1000 българи. В Германия са 15 на хиляда души население. В Гърция - 13. А в задушената от финансова криза Румъния замразиха заплатите им на драстично ниски нива още през миналата година. И обявиха, че ще съкратят 40 000 чиновници”, посочи Слави Ангелов.
А и темата за осигуровките на чиновниците
и да си ги плащат сами се поставя отдавна. В момента държавните служители (учители, полицаи, администрация, военни и др.) на практика имат осигурителни вноски, които се плащат от държавния бюджет, а не реално от техния “работодател”, т.е. държавата, и от самите тях като физически лица.
Икономисти изтъкват защо трябва да започнат да си плащат сами. Първо, за да бъдат равнопоставени с частния сектор. Там работодателят плаща осигуровки около 18–20%, работникът - своята част около 13–14%, те се удържат от заплатата и се превеждат в НОИ.
В държавния сектор обаче работодател е държавата, а осигуровките за чиновниците се плащат от парите на всички данъкоплатци. Това води до липса на реално усещане за цената на труда. Когато един работник плаща сам заедно с работодателя си осигуровка,
той знае колко дава за пенсия,
здраве, безработица и т.н., колко му остава “чисто” и какво реално получава срещу тези пари. В този случай има усещане за личен принос към социалните фондове.
На макрониво, когато държавата сама плаща осигуровките на своите служители, това изкуствено намалява отчетената цена на труда в публичния сектор. Така е по-трудно да се сравняват заплатите в държавния и частния сектор и реалните разходи за администрацията.
Има и мнения, че държавните служители не могат да бъдат приравнени напълно с частния сектор, защото не може да бъдат съкращавани толкова лесно и имат специални задължения.
20% от участвалите в анкетата избират отговора “Да се замразят заплатите на полицаите и да се съкратят пенсионерите в МВР”. Бюджетът за МВР за 2025 г. е 4 млрд. и 200 млн. лв., разходите за заплати и осигуровки са 3 млрд. и 900 млн. лв. Тези данни представи в интервю за “24 часа - 168 истории” бившият министър на вътрешните работи проф. Веселин Вучков. И предупреди, че догодина 5 млрд. лв. няма да стигнат за бюджет на МВР.
Перото за вътрешното министерство се засилва и от факта, че при пенсионирането на хората там на 54 г. им се изплащат 20 заплати накуп. След повишаването на заплатите им тази година в масовия случай служителите на МВР получават между 3000 и 6000 лв. на месец, а пенсията - над 2000 лв. А някои от тях продължават да работят до 60 г. и започват да вземат пенсия плюс заплатата си от МВР за първа категория труд, обясни ексминистърът.
Други 11% в анкетата ни разчитат на чуждите инвеститори и българския бизнес, но при условие че бъдат улеснени, като се намали бюрокрацията. Тук става въпрос за всички бюрократични спънки и процедури, които тормозят предприемачите. Един от примерите, които често се дават заради глада за работна ръка, е
бавното обработване на документи
особено при внасянето на работна сила от страни извън Европейския съюз.
Други 8,5% отново виждат решението в лицето на инвеститорите и българския бизнес, но през стимули, които да доведат до повече производство и съответно повече данъци в хазната.
Въпреки че в новия бюджет се предвижда вдигането на осигуровките, едва 1% се застъпват за подобна мярка в анкетата ни. Едва 2,3% са тези, които виждат решението във вдигане на данъците. Нещо, против което са бизнесът, повечето политически партии, както и сериозни икономисти. (24часа)
