В САЩ започнаха да се правят концерти в домашни условия
Кевин Клайнман е едно от най-влиятелните имена в класическата музика в Европа. С повече от 40 години професионален опит, той е заемал ръководни позиции в най-големите продуцентски компании в бранша. Участвал е в разработването на магистърската програма по "Mузика и мениджмънт на изкуствата" в "Сорбоната" в Париж, където преподава от 1997 г., а в допълнение е и редовен гост-лектор в музикалните академии в Хелзинки и Талин. Работи активно като консултант по бизнес развитие и маркетинг с международни институции, оркестри, фестивали и индивидуални артисти. Участва в глобални форуми като International Music Council, Financial Times Global Summits и Centre Ernest Lluch в Барселона. Преди броени дни бе у нас като специален гост на събитието "Музикалната индустрия утре: Предизвикателства и възможности", което се организира от Culturama Fest и Българската асоциация на музикалните продуценти.
- Имате впечатляващ опит в музикалната индустрия, как се насочихте в тази посока?
- Първоначално планирах да бъда изпълнител. Свирех на цигулка, бил съм и в консерватория, но осъзнах, че най-добрата посока, в която мога да поема, е музикалното продуцентство. Започнах да уча бизнес и реших да комбинирам двете неща. Заминах за Финландия за лятна работа като стажант на Хелзинкския музикален фестивал. Това беше първият ми опит в работата като музикален мениджър. Помагах за организирането на концертите и цялата логистика. Следващата стъпка беше да създам собствен звукозаписен лейбъл, който беше за финландска съвременна музика. Организирах разпространяването ѝ по целия свят. Това ми отвори много врати. Започнах работа в CBS, Sony Music във Франция, където отговарях за международни проекти, станах вицепрезидент на класически музикални продукции от Европа. След това бях вицепрезидент на международния отдел във Philips в Холандия. По-късно се преместих в PolyGram във Франция. Тръгнах като музикант, а станах продуцент.
- В какво се състоеше работата ви в големите продуцентски компании?
- Навремето беше много различно. Ерата на касетките приключваше, а CD-тата тъкмо започваха да се разпространяват. Така че имаше огромен интерес и музикалният бизнес процъфтяваше. Това бяха едни от най- невероятните времена. По това време някои от най-великите музиканти в света все още бяха живи и свиреха, а аз имах възможността да работя с тях. В днешно време технологиите са се развили много и за съжаление, хората могат да слушат музика безплатно, така че аспектът със закупуване на музика на физически продукт напълно е изчезнал. Знаете ли, че по онова време 50% от продажбите на компактдискове са били за подарък? Днес никой не подарява музика, защото всеки я получава безплатно. Бизнесът много се промени, но съм щастлив, защото работех в златните му години. Чувствам се привилегирован и благодарен за това, но не съм песимист за настоящето.
- Тежко ли се отрази на индустрията спадът в продажбите на CD-та?
- Беше драматично, защото, когато нещо е безплатно, то губи стойност и хората не го купуват. Бизнесът много се сви. В днешно време все повече музиканти от всякакъв тип се продуцират сами и не виждат записаната музика като източник на доходи. Преди имаше баланс между продажбата на дискове и продажбата на концертни билети. Днес парите, които се получават от записи, са много малко и артистите разчитат на концерти много повече, отколкото преди години.
- Мислите ли, че има концертна култура в днешно време, или хората предпочитат да слушат музика безлатно по домовете си?
- По време на пандемията всичко спря. За съжаление, година след това посещаемостта на концертите спадна наполовина в сравнение със ситуацията, преди да се появи COVID. В някои страни този проблем се оправи, но в други все още е трудно, много хора смятат, че колективните мероприятия са опасни за здравето им. Особено по-възрастните, а именно те основно слушат класическа музика. Сега има тенденция хората да гледат концертите на голям екран в домовете си вместо на живо. В САЩ се организират също и домашни концерти - малка група от хора плаща на музикант, който да свири в домашни условия. Това е тенденция, която се е случвала преди два века и сега се връща отново на мода. Прави се предимно от млади артисти, това е начин да станат разпознаваеми. Трябва да излязат извън традиционната система, да създадат нещо ново, за да бъдат забелязани. Много от тях са разочаровани, че не ги канят да участват в концерти и се налага да мислят нестандартно. На тези домашни концерти може да присъства някой журналист например, който след това да напише статия за тях. Това е като семе, което се засажда и след това започва да расте. И работи за всякакъв тип музика.
- Нестандартното мислене ли е ключът към успеха?
- Не, по скоро използането на социалните мрежи. Трябва да присъстваш в тях и хората да те виждат. Някой артист може да живее в България, но да има по-голяма фен база в Япония. Технологиите позволяват да се постигне успех извън собственото ни пространство и това е невероятно.
- Добрата реклама или талантът е по-важен?
- Артистите трябва да са релевантни, публиката да ги вижда и да се свързва с тях. За правилното използване на социалните мрежи първо трябва да се насочат към мястото, където смятат, че е тяхната аудитория. Не може просто да се пусне нещо в пространството и да се очаква то да уцели целта. Един артист трябва да мисли повече за това къде иска да стигне. Например имам един приятел, който е страхотен музикант и ме помоли за съвет как да пробие. Казах му, че заради характера му, външния му вид, свиренето му ще има успех в Корея. Тъй като той е от Германия отначало ме изгледа със съмнение, но аз го насърчих да опита. Сега има фен база там от хиляди последователи.
- Възможно ли е българската народна музика да стане разпознаваема в чужбина?
- Разбира се, “Магическите гласове на България” са пример. Те са световноизвестни, имам приятели от Съединените щати, които смятат, че са невероятни, защото са автентични, трогателни и истински. Мисля, че
българската музика трябва да има двама или трима PR специалисти,
които да следят социалните мрежи много внимателно и да пускат конкретни неща с текст, който казва: “Вижте това, това е невероятно. Този български мъж, тази жена, чуйте гласа ѝ, погледнете я”. Това е единственият начин да го постигнете - трябва ви един специалист за Европа, един за Азия и един за Северна Америка.
- Колко е важен тексът за една песен?
- Всяка страна има различен вкус. Например в Северна Америка от 60-те до 80-те години бяха популярни любовните песни. Вече не. Погледнете всички хитови изпълнители, те не пеят вече за любов. Парчетата им са много по-социални. Поп музиката се е превърнала в отражение на политическия и социалния живот на всяка страна поотделно. Хитовете във Франция, където живея, са изпълнявани предимно от рапъри, които са бедни, имат трудности и песните им са свързани с полицията и препятствията им в живота. Музиката винаги е била отражение на живота. Иска ми се да се върнем към любовните песни. В момента сме в много мрачни времена. Политически Европа и светът не са в добра ситуация. Ако в България се слушат любовни песни, това е страхотно, но дори Ед Шийрън не пее само за любов. Музиката е огледало на това, което обществото ни дава, и на това, което е около нас.
- Това ли е причината песни без смисъл да стават популярни?
- Много е възможно. Често се питам: “Какъв е този текст, няма смисъл?”. Това е така, защото най-вероятно животът няма смисъл за този изпълнител. На мен текста не ми харесва, но някой друг, който не се чувства добре, може да се припознае в него.
- А включването на демонични елементи в клиповете и текстовете провокация ли е, или отново отражение?
- Мисля, че отново е отражение на обществото, защото то умира.
- Защо младите хора в днешно време не слушат класическа музика?
- Първо, класическата музика е по-дълга, самите произведения са по-дълги. Едно произведение може да продължи час и тридесет минути. Опера на Вагнер може да продължи три или четири часа. Младото поколение днес
може да задържа вниманието си само за секунди
Една минута вече е твърде много и ако не успеете да ги убедите в рамките на първите три секунди, всичко се губи. Младите нямат време за губене, при тях всичко трябва да се случва бързо. Тъжно ми е, че е така, но го приемам.
- Възможно ли е това да се промени?
- Единственото, което мога да направя, е да кажа на хората, че слушането на класическа музика е много полезно за емоционалната им стабилност, защото тя е базирана на дълбоки емоции - щастие и тъга, любов, гняв. Всички тези неща са в класическата музика и тя отразява кои сме ние на много основно ниво. Затова съм много за слушането ѝ. Много харесвам и джаз, защото той пък ни учи да слушаме другия човек. Така се създава диалог между хората и това е здравословно. Другата музика, която е насилствена и говори за дявола и смъртта, не е за мен, защото това не е светът, в който искам да живея. Но приемам, че някои хора искат да я слушат. Няма да ги спра, но това ми говори едно - обществото е болно.
- Защо все по-популярно става да се смесват жанрове?
- Често класическите музиканти си мислят, че като направят нещо кросоувър, ще привлекат нова публика. Но това не работи, мисля, че е евтино. По-добре е да запазиш музиката такава, каквато е, и да промениш нещо в опаковката и начина, по който я представяш. Мога да дам пример с фима за Моцарт "Амадеус". Залата за този филм беше пълна. В публиката имаше млади и стари хора, рокери, пънкари, всички бяха там. Защо? Музиката беше такава, каквато е, и я поставиха в кино. Но ако пуснете класическа музика в концертна зала, която е много традиционна, много консервативна, тогава младите хора, казват: “Не, това не е за мен. Това не е моят свят, така че няма да си купя билет”. Това доказва, че проблемът не е в музиката и не е нужно да се сместват жанрове. Проблемът е как се опакова, как я представят на хората. Музиката трябва да се показва там, където са хората, а не хората да идват при нея.
