Те трябва да се включват в донорски ситуации, но и да съобщават по подходящ начин за проблеми, казва ръководителката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"
"Организация и регулация на донорството и трансплантацията в България" - това бе темата, с която Иванка Динева се включи в сесията "Донорство и трансплантация" по време на 7-ия конгрес на Българския лекарски съюз. Разговаряме с нея за важни теми, прозвучали по време на дискусията.
- Каква е ролята на агенция "Медицински надзор" в донорството и кои са най-важните митове и факти относно донорството в България, г-жо Динева?
- Мит е, че агенцията е длъжна да подсигури органите за трансплантация, защото това е често артикулирано в общественото пространство. Но ние сме длъжни да осигурим организация и логистика на целия процес от донорския център през необходимите изследвания, транспорт на екипите до извършването на трансплантацията, както и да извършваме контрол на лечебните заведения.
Ние сме длъжни да координираме цялостния процес, да се свържем с реципиентите, които ще бъдат прегледани, преди да се вземе решение кой е подходящ, за да се премине към трансплантация. Наши екипи са на разположение по телефон и на място 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да може, когато се случи донорска ситуация, да реагираме незабавно. Това са част от нашите ангажименти.
Лекарите са тези, които имат право да направят оценка на пациента дали е в състояние на мозъчна смърт, както и впоследствие да преценят кой пациент от листата на чакащите е подходящ, за да бъде реципиент.
За да оповестим една донорска ситуация, трябва реципиентите да са вече трансплантирани и да са екстубирани, като този процес обикновено отнема поне три дни.
- Добре ли е уреден законът за донорството у нас и защо трябва потвърждение на близките при донорска ситуация?
- Към момента законодателството в България по презумпция предполага, че всички, които не сме заявили отказ, сме потенциални донори.
Разбира се, трябва да бъдат информирани близките за възможността за донорство. Това е европейска практика, защото все пак някой трябва да даде нужното съгласие.
Към момента малко над 2000 души са изразили несъгласие да бъдат донори след смъртта си, което няма връзка с отказите на близките.
- Има ли трафик на органи в България?
- Трафик на органи в България няма. Това, че законово и в съответствие с националните и европейски практики органи се предоставят на други държави, не означава, че това е трафик на органи.
- Защо отиват наши органи в Румъния и други страни?
- Защото идеята на донорството е, че всеки един спасен човешки живот е спасен човешки живот. И когато има отказ в България по медицински причини, ние обявяваме, че имаме донорска ситуация и който има подходящ реципиент, заявява потребност, идвали са екипи и от Германия, които са експлантирали орган за техни граждани.
- А те дават ли ни органи?
- Предлагали са ни органи. Миналата и тази година Румъния и Гърция са ни предлагали органи. Това е един международен процес, насочен към това да се спаси човешки живот без оглед на националността. С Румъния сме подписали споразумение за обмен на органи. Отделно от това участваме в платформата "Фоедус", която е предназначена за обмен на органи между европейски страни. В нея чрез подаване на информация за органи, които не могат да се използват в страната по произход, се предлагат за трансплантация на останалите страни.
- По време на конференцията стана ясно, че в Испания църквата е изиграла съществена роля за популяризирането на донорството. Защо не се случва това и у нас?
- Аз мога да кажа, че благодаря на Българската православна църква, защото миналата година направихме едно събитие съвместно с мотообществото в България на площад "Народно събрание", и лично ректорът на семинарията дойде и го благослови.
Така че аз не мога да кажа, че в България имаме проблем относно позицията на църквата.
Когато е доказано, че пациентът е в мозъчна смърт, никога не сме имали възражения, които да са свързани с това, че църквата е против даряването на органи.
Напротив, когато представители на Българската православна църква дойдоха да благославят нашето събитие, казаха, че адмирират всички усилия, които са насочени към спасяването на човешки живот.
- А защо според вас има толкова малко донори в България? Защо при мозъчна смърт малко такива пациенти стават донори?
- Това е много деликатна тема - една донорска ситуация е свързана с нечия смърт.
Аз бих желала всяка една мозъчна смърт да бъде реализирана като донорска ситуация, но не бих пожелала да има повече смърт.
Имаме много нереализирани донорски ситуации поради една или друга медицинска причина, каквато беше донорската ситуация този уикенд (1-2 ноември), докато течеше конференцията.
При пациента, който беше потенциален донор, настъпи сърдечен арест или с други думи - спря сърдечната дейност.
Донорска ситуация може да се реализира тогава, когато донорът е в мозъчна смърт и има сърдечна дейност. При липса на сърдечна дейност не се пристъпва към експлантация на органите в България.
В страни с голям опит в областта на донорството и трансплантациите се вземат органи и от донори, при които спира сърдечната дейност, но в тези ситуации е необходимо много бързо да се реагира, за да се запази функцията на органите.
- Докъде стигна развитието на науката в отпечатването на 3D тъкани и органи?
- Миналата година организирахме съвместен научен форум с проф. д-р Алек Оскар за трансплантация на очна роговица. В Израел са създали изкуствена очна роговица и имат доста добри резултати. Така че да, вече има пробив с алтернативни начини и методи поне в сферата на офталмологията.
- Как могат да се решат проблемите с донорството у нас?
- Има няколко решения, част от които обсъдихме на тази конференция, организирана от Българския лекарски съюз. Едно от обсъдените решения е да обучим във всички болници комуникатори - хора, които да поемат първичния разговор с близките и с роднините, за да може да им се отдаде нужното уважение, време и внимание. В тези моменти трябва някой да отдели достатъчно време, защото близките са тези, които казват "Да" за живот.
- А стои ли вече това на дневен ред, или просто е добра идея?
- Аз очаквам тази дискусия да бъде поета от всички, които са заинтересовани, включително и от журналистите и те също да започнат да говорят за това.
Заедно трябва да го поискаме. Агенцията има финансов ресурс за обучението им, който ни е даден от Министерския съвет чрез Министерството на здравеопазването по национална програма. Комуникаторите биха могли да не бъдат лекари.
Лекарите трябва да се включват, когато на близкия не му е ясно точно какво означава мозъчна смърт и сърцето да продължава да бие например.
Смятам, че подобни комуникатори ще бъдат полезни на болниците за съобщаването на какъвто и да е негативен инцидент, било то смърт, било то проблем с близък, който лежи в лечебното заведение. Аз като пациент, гражданин и човек, който 23 години е в сектора, смятам, че ние като общество имаме голям проблем с комуникацията. Правилното предаване на информация е изключително важно, защото тук говорим за здраве и за живот.
- Имате предвид, че куца комуникацията между лекари и пациенти и техните близки?
- Според мен ние като общество не сме се научили да предаваме или да отразяваме правилните послания, защото се фокусираме върху нещо, а не гледаме цялостната картина глобално. Така че е хубаво лекарите, които полагат толкова голям и висококвалифициран труд, за да спасяват човешки животи, да имат помощници в този процес.
- Как се случва това в другите европейски страни, там има ли такива комуникатори?
- Да, разбира се. В другите държави има хора, които са част от администрацията, които са насочени дори и към това да предразположат просто пациента. Те не се включват само когато има фатален инцидент.
ВИЗИТКА
Иванка Динева е директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" от септември 2023 г.
Работи в системата на здравеопазването от 2002 г. Започва като младши експерт икономист в районен офис към РЗОК - София, и достига до длъжността главен експерт. От 2008 до 2012 г. е заемала няколко длъжности в ЦУ на НЗОК
От 2012 г. до 2017 г. работи като консултант в частния сектор, адвокат към Софийска адвокатската колегия, съветник на здравния министър, а от октомври 2015 до февруари 2017 г. е подуправител на НЗОК
От май 2017 г. до декември 2020 г. Динева е съветник на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика, а от декември 2020 г. до септември 2022 г. е директор на Столичната здравна каса
