Границите и правилата създават сигурност за учениците. Но те работят само ако има грижа и любов от другата страна, казва бившият министър на образованието и науката
- Още акценти от интервюто:
- Лошата оценка за дисциплина може понякога да удари човек, който утре ще дърпа напред обществото като локомотив
- Целта на средното образование е, когато завършиш, да има едно завършено човешко същество
- Деца от рискови които посвещават живота си на спорт, не стават престъпници - обратното, свирят химна за тях
- Проф. Игнатов, заради много конфликти между ученици напоследък се говори често за дисциплината в училище, трябва ли да има оценка за поведение?
- Винаги съм казвал, че съм скептичен по отношение на оценка за дисциплина. От една страна, има усещане в нашето общество, че липсва дисциплина, което означава, че трябва да се вземат някакви мерки. От друга страна обаче, да си представим малък затворен колектив и в него има дете, което е свръхумно и има нестандартно поведение.
То дразни всички и естествено, първо ще започне да получава най-лошите оценки за дисциплина, защото не се подчинява. Ще се окаже, че лошата оценка за дисциплина може да удари понякога човек, който утре ще дърпа обществото напред като локомотив. Казвам следното: трябва да има граници и правила. Те трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето и с психологическото развитие в тази възраст. Границите и правилата за 1-и клас се различават от тези в 4-и или в 12-и. Когато едно дете е по-малко, когато то знае, че има дневен режим, и знае какво е позволено и какво не, границите и правилата създават сигурност. Но те работят само ако има грижа и любов от другата страна. Ако административно въведем оценка на поведение от едно до шест... Като зная себе си какъв съм бил като ученик, правех всичко възможно да нарушавам правилата.
Да вземем пример с тези деца, които ходят с качулките по улицата. Ако им кажеш, че от утре ще има оценка от едно до шест и ако ходят с качулка, ще пишем оценка едно, те ще ни се изсмеят. Когато мярката засяга психиката, душевността на едно човешко същество, не бива да бъде административна. Детето, ако не чувства, че отсреща има любов и грижа, а че някой иска да му се наложи, в повечето случаи ще реагира точно наопаки. Да си представим детето - вкъщи му налагат някакви правила. Отива в училище - и там правила. Ако спортува някъде, и там правила. Щом детето не знае защо са тези правила, отначало ще се чувства неуверено и след това ще започне да ги нарушава. Ако едно дете завърши със златен медал, защото е добър математик, но има ниска оценка за поведение, какво става?
- Въвежда се и забрана за мобилните телефони в училище.
- В час е по-добре да няма телефони. Ако не става дума за областта на природно-математическите науки, където понякога може в игрова обстановка да решават проблема чрез телефони или таблети. Не съм го измислил аз, но зяпането в екран около един час дневно до 8-и клас е равно на 50 г концентрат. Ако на седем-осем месеца вържат детето за телефона, центровете, свързани с вербалната комуникация и мисловните процеси, няма да се развият.
- На седем-осем месеца, нима това е разпространено?
- Виждал съм - инсталират детето да гледа, за да не плаче. Има последици при тези, които постоянно седят пред екраните. Развива се заболяване, което външно прилича на аутизма. Но учените и лекарите различават, че това не е аутизъм, а е плод на екранната зависимост и е лечимо.
- Започна дискусия и за забрана на социалните мрежи до 15 години.
- Как ще стане? Прилича ми малко като едно време, когато забраняваха да гледаме филми, да имаме дънки и т.н. Няма как да стане.
- Какво трябва наистина да се промени, за да се повишат резултатите от образованието в училищата ни?
Трябва да се съгласим с едно нещо. Училището дава знания и професия, ако е професионална гимназия. Целта на средното образование е, когато завършиш, да има едно завършено човешко същество.
Няма значение, че след време много формули, теореми, аксиоми, дати от историята може да си ги забравил. Мисля, че тази цел на училището може да бъде подпомогната, ако има специален фокус върху хуманитарното образование. Изкуствата са инструмент на това образование. Това означава не да се променя всичко, но децата могат по-късно да изучават примерно българската граматика. Големият проблем на нашето образование е, че учениците са претоварени. Имаме исторически комплекси, че трябва да наваксваме, и в главите на дечицата се излива постоянно все ново и ново знание. А докато си говорим, вече има нови открития. И понеже денонощието е 24 часа, горките деца нямат време да осмислят това, което им се преподава. Единственият начин да оцелеят, за да не ги сочат с пръст, че са изоставащи, е да зазубрят.
- Точно това включват плановете за промени в учебните програми.
- Трябва да се учат само основни неща в средното образование. Тези, които след това ще стават инженери, ще отидат в математическия факултет, ще имат достатъчно време да учат примерно висша математика. Децата до седми клас ще спечелят повече в областта на българския език, пък и на чуждезиковото обучение, ако четат повече хубави книги, ходят на театър, гледат хубави филми, защото в сферата на изкуството като че ли е единственото място, където човек се уподобява на Бог. А и колкото повече думи знае детето, толкова по-широк е светът, в който живее. От седми клас нататък вече може да се изучава родната граматика по-задълбочено и ще я разбере. И математиката може да се преподава по-човешки начин, ще им е по-интересно като игра и като приложими в ежедневието задачи.
А за проявите на агресия, на каквито бяхме свидетели наскоро, причините са много. Една от тях е и енергия, която се трупа в пубертета, свързана и с хормоналния взрив на възрастта. Един от доказаните пътища за справяне с агресията са заниманията със спорт и изкуства. Енергията на тези младежи трябва да се насочи натам. Например, деца от рискови групи, които посвещават живота си на спорт, не стават престъпници -обратното, свирят химна за тях. Треньорите трябва да се върнат в училищните стаи като навремето, когато набираха деца. Всеки идваше за някакъв спорт. Имаше такава целенасочена грижа.
- В интервю за “24 часа” преди години представихте рейтинговата система на висшите училища в България, предстои поредното издание, какво се подобри през годините?
- Да, с моя екип я въведохме и тя в продължение на две години бе на стената на Европейската комисия и беше давана за пример. Тя не беше предвидена да замества и да се смесва с агенцията по оценяване и акредитация. Пуснахме рейтинговата система през 2010 г. с идеята по показателите ѝ ученикът да си намери университет. През 2011 г. въведохме допълнителното финансиране за тези направления, които имат по-добри резултати. И след това това тя започва да се смесва вече с изисквания, които са свързани и с акредитацията на университета. Но едно дете, което ще избира университет, не го интересуват изискванията на бюрокрацията. Интересуват го много други неща - дали дипломата, която ще получи, е престижна, каква работа ще си намери и колко ще получава. Иначе рейтинговата система беше най-прекрасното нещо, което имахме тогава. Тя е инструмент да изследваш развитието на определен регион - като видиш какви са възпитаниците във висшите училища от този регион, къде какво образование получават, къде се намират в момента, връщат ли се, или не, какви са причините, виждаш различни динамики, включително и демографски.
- Основател сте на египтологията в България, какво означава за вас откриването на новия музей в Египет?
- В Нов български университет заедно с посолството имахме пряка връзка с Кайро и събрахме всички приятели на Египет. Това е нова ера въобще в науката за музеите, не само в египтологията. Това е най-големият музей в света, посветен на една-единствена цивилизация. Около 100 000 артефакта са изложени в този музей. В Лувъра има 34 000. Площта му е колкото осем футболни игрища. Има постоянни и временни изложби. Преди 100 години, когато е правен старият музей, са мислили, че е достатъчен.
И фондовете обаче бяха претрупани. Дори бяха загубени паметници от разкопките на египтолози. При един пожар, като разбиваха стената, видяха, че те са били в един ъгъл и после са зазидани. В началото на това столетие ни събраха в Кайро, когато обявиха, че ще започнат строителството, но мисля, че още в рамките на това столетие ще стане малък. В момента 30% от египетската древност са разкрити. Експедициите са толкова много. Затова мисля, че до края на столетието ще почнат да правят план за нов музей. Египтяните са си като древните египтяни. Те са сключили договор с най-добрите дизайнери и архитекти. Ние тук, ако правим обществена поръчка, печели най-евтината.
CV
- Роден на 6 август 1960 г. във Видин
- Завършил египтология в Санктпетербургския държавен университет
- През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет
- Основател на египтологията в България
- Специализирал в Оксфорд
- Специалист по древноизточни езици
- Доктор на историческите науки от юни 2009 г.
- Два мандата ректор на Нов български университет
- Заместник-министър на образованието от август 2009 г.
- Министър на образованието от 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г.
- Ръководител на Българския институт по египтология към НБУ
- От 2018 до 2023 г. е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, Литва
- Почетен професор на НБУ
