Нека картата на висшето образование да ни позволи да отворим специалности като киберсигурност и изкуствен интелект. Защото хакерите не искат разрешение за акредитация, казва ректорът на Университета за национално и световно стопанство
Още акценти от интервюто:
- Първи в световните класации са университети с бюджет от 10 млрд. долара, ние сме с 30 млн. евро
- В УНСС сме вдигнали научната продукция двойно
- Правим бизнес академии, което е наша идея. Също и майсторски класове, стартъпи с подкрепата на бизнеса
- Проф. Димитров, току-що се върнахте от посещение в Китай, какво договорихте с партньорите си там?
- Имахме много ползотворни срещи с 4-5 университета в Китай, с някои от които сме партньори вече от няколко години. Имаме бакалавърска програма с университета по чужди езици “Тиендзин” - техни студенти идват да учат при нас за бакалавър, известна част остават и за магистри. Имахме среща с ръководството на университета “Джао Тонг” в Шанхай, където пък имаме магистърска програма. С този университет има още по-голям потенциал за развитие и на научни изследвания, съвместни публикации. “Джао Тонг” е високорейтингов университет в Китай. На трето място са в тяхната класация. Имат 50 000 студенти. С университета в провинция Хъбей предстои да подпишем споразумение за програма за обучение на около 200 китайски студенти. Наши преподаватели ще ходят там да ги обучават. Имах още една-две странични срещи с други университети в Китай. Навсякъде бяхме добре приети, има желание за работа.
- Ще успеят ли висшите училища да привлекат студенти от държави и извън ЕС?
- Затова сме се насочили към съвместни програми и обучения, защото привличането на чуждестранни студенти на случаен принцип е много трудно. Става дума за легализация на дипломите, чакане по няколко месеца, за да си подадат документите, след това чакат за виза, получават откази и процедурата отива до Нова година, когато семестърът отдавна е започнал. Така че има проблеми, които са извън университета. Коментирали сме го на среща при министър Вълчев с всички институции, но за съжаление, до момента няма добро решение. А става въпрос и за държави извън ЕС. Ние имаме проблеми с привличането на българи от българската диаспора поради наши организационни проблеми - късно класиране, ограничения, не може по всички специалности да кандидатстват. Имаме проблеми с българите, които знаят български и искат да учат в България, а какво да говорим за студенти от целия свят, които много трудно могат да се доберат тук при всичките ни административни процедури. Изключвам медицината, където има огромно търсене. Затова сме се насочили към съвместна работа с чужди университети. Правим летни училища, за да стимулираме интереса. В Индия вече имаме три летни училища.
Другата седмица ще дойде китайска делегация от един от университетите, с които сключихме споразумение. Разчитаме на културни връзки, за да е сигурно, че тези хора идват у нас да учат.
- Тази година 15% от първокурсниците по икономика трябваше да влязат с матура по математика, как мина приемът и какви са прогнозите ви за догодина, когато така ще приемате 50% от студентите?
- Това малко ни изненада, защото решението беше взето през март. Ние не можахме да си запълним местата с математика. Останаха незаети около 100 места държавна поръчка заради условието за матура по математика. Ние предложихме и министърът обеща това да се случи - да направим единен приемен изпит по математика за българските университети, за да може и хора, които имат матура по български, но се явят на този изпит, да им се признае за матура.
Когато се стигне до изискване 50% от студентите да влизат с матура по математика, проблемът ще е още по-голям.
Колегите предложиха допълнително изучаване на математика в университета и ние го финансираме. Студенти, които искат да учат повече математика, ще могат да го правят, дори предметът да не е включен в учебния им план. За всички е ясно, че математика трябва да се учи.
- Какви са очакванията ви от промените в Закона за висшето образование, с какво ще подобри качеството на обучение на студентите т.нар. вътрешен “Еразъм”?
- Отдавна съм си мислил за тази идея. Студентите пътуват в университети от ЕС, но не и в България. Няма да е лошо студент от УНСС да отиде един семестър в Софийския или в Пловдивския университет, както и техни студенти да дойдат в УНСС. За преподавателите също ще е много полезно.
- Достатъчно видими ли са българските университети на международната карта на висшето образование?
- Ако трябва да отговоря честно, не са видими. В международните класации няколко университета участват тук или там. Не може да бъдем максималисти. Първите 10 университета в различните класации на Times, на Шанхай, на QS ранкинг системата имат бюджети от над 10 милиарда долара. Ние имаме бюджет от 30 и няколко милиона евро. Нещата са несравними. Даже университетите, които са на 200-300 място в класациите, имат бюджети над 200-300 млн. Друг въпрос е, че ние сме специализирани в една област и нямаме пълната палитра от специалности. Разчитам, че министър Вълчев ще подкрепи усилията по един проект с QS системата. Специалистите оттам ще ни помогнат по-добре да показваме нашите резултати. Имахме няколко срещи с тях и те се изненадаха, че Кристалина Георгиева е завършила нашия университет. Това носи точки в тези системи. При нас са завършили министър-председатели, министри, видни бизнесмени, хора, пробили в чужбина. Досега не сме се настроили да докладваме всичките си резултати, а трябва.
- Увеличи ли се научната продукция на университетските преподаватели?
- Увеличи се. Ние сигурно сме вдигнали научната продукция двойно. Публикациите се отразяват в световно признати научни списания. Не говорим просто за участие в някоя конференция. Стана дума за мястото на България на международната карта на висшето образование. Искам да кажа нещо обаче за националната карта за висше образование. Тя помогна да не се откриват масово факултети и специалности на много места, но вече има и задържаща роля. Появяват се нови специалности - информатика, киберсигурност, изкуствен интелект. Не можем да развиваме това направление и все го вкарваме в икономика. Така че картата трябва да се преразгледа, капацитетите на университетите - също. Казвал съм го и преди: хакерите не се нуждаят от акредитация. Те си работят, а ние чакаме с години, за да получим евентуално акредитация по информатика например. А картата казва, че в София не може да се открие такова направление, може в някои други региони.
- Успокоиха ли се студентите от платената форма на обучение, след като таксите им все пак бяха намалени?
- Успокоиха се, защото бяха предприети мерки да няма огромно увеличение. Призовавам министъра и депутатите до Нова година да има ясно решение за таксите на платеното обучение. Всъщност такова обучение няма навсякъде - в икономика, в администрация, в медицина, в право. С цялото ми уважение към всички участници във висшето образование, може да направите 100 000 лв. таксата, а да не можете да запълните държавната поръчка. При нас има 6000 студенти платено обучение и е важно да се знае как ще се вдигат таксите - на едни с повече, на други по-малко ли, формула ли ще се търси... Добре е обаче до Нова година да знаем, за да си направим кампанията. Трябва да разговаряме със студентския съвет, с национално представителство. По принцип резки промени не се отразяват добре. Разбира се, на нас се отрази много добре, когато ни вдигнаха субсидията. Надявам се бюджетът за висше образование догодина също да е добър, но пък, от друга страна, това рязко вдигна платеното обучение и стана проблем.
- Добро ли е партньорството на УНСС с бизнеса?
- Много сме доволни от партньорството с бизнеса. Съществува нова програма “Студентски практики II” на Министерството на образованието и науката. Тя дава голяма възможност за стажове с ментори от университетите и от бизнеса. Традиционно ние работим много добре с организации от бизнеса, с публични организации. Правим бизнес академии, което е наша идея. Също и майсторски класове, стартъпи с подкрепата на бизнеса. Работодатели често дават стипендии за отличници, както и награди в ученическите състезания, които провеждаме. Бизнесът търси хора, казват: “Дайте ни подготвени кадри”. Затова са странни призивите да намалим бройките за обучение по икономика, защото имало много икономисти.
Ние сме доволни от това сътрудничество. Това е приоритет в работата ни.
- Създател сте на международната магистърска програма “Ядрена сигурност”, затова ще ви задам и въпрос, свързан с актуални събития. Доналд Тръмп заяви, че САЩ възобновяват ядрените опити, защото Китай и Русия го правят, това опасно ли е?
- Дълго време имаше мораториум върху ядрените опити. Дано сега да става дума само за риторика. Връщайки се назад обаче, когато има международно напрежение, единият блок започва да прави учения с балистични ракети и ядрени опити, за да покаже на другата страна, че е силен, има потенциал и ако се наложи, може да го използва. Ако това се случва, напрежението и недоверието ще ескалират още повече.
Тези опити са подземни, без щети за природата. Но ако едната страна знае, че другата разработва ядрено оръжие и го тества, това не остава тайна. Следят се сеизмичните показатели, колко е мощността на взрива, как е направен, и едната страна е информирана, че другата действа.
CV
- Проф. д-р Димитър Димитров е учен икономист
- Ректор е на УНСС от декември 2019 г., преизбран за втори мандат през декември 2023 г.
- Научните му интереси са в областта на икономиката на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защитата на критичната инфраструктура и ядрената сигурност. Има над 140 публикации
- Специализирал е в Европа и САЩ
- Създател е на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност” към катедрата, която ръководи - “Национална и регионална сигурност”
