Тръмп вижда голяма заплаха за Америка в оста Венецуела-Иран - Хизбула : трафик на наркотици, пране на пари и международен тероризъм
Нужно е много усилие, за да се приеме, че изпращането на най-големия американски самолетоносач, USS Gerald Ford, в Карибско море е единствено с цел засилване на борбата срещу трафика на наркотици.
Усилията се усложняват от факта, че „най-мощната бойна платформа" на САЩ съставлява повече от 10% от военноморските им сили, разположени в региона от началото на октомври.
Според списание „The Atlantic" страната не е разполагала с толкова много военни кораби в региона от времето на Кубинската ракетна криза през 1962 г. За по-ясно сравнение, общият брой кораби там при пристигането на групата „Джералд Форд" ще бъде приблизително равен на броя кораби, използвани от САЩ за защита на Израел от ирански ракети.
Адмирал Джеймс Ставридис отбелязва, че след първоначалната серия от бомбардировки на цели, свързани с трафика на наркотици във Венецуела, може да последва атака срещу отбранителните и настъпателни системи на венецуелската армия. След това идва най-трудният въпрос, според Ставридис в Bloomberg, дали Тръмп ще нареди удари срещу главата на режима, както направи, когато уби Касем Солеймани в Иран през 2020 г., или ще се въздържи.
Теоретично Венецуела представлява по-голяма заплаха за Съединените щати, защото се намира на американския континент. За администрация, която възстановява Доктрината на Монро, свалянето на режима на венецуелския президент Николас Мадуро може да бъде привлекателен и легитимен фактор. Но Мадуро, за разлика от върховния лидер на Иран Али Хаменей, не се стреми да създаде ядрена бомба или поне да доведе страната си до „ядрения праг". Освен това, съдебната власт на САЩ не е обвинила Венецуела в опит за убийство на Тръмп, както е обвинила Иран. Американската администрация също така иска да избегне нова вълна от бежанци след евентуалното сваляне на Мадуро.
Каракас вече не просто е във вътрешна криза, ограничена до икономически колапс и масово разселване на хора, а се е превърнал в геополитическа арена, където руската, китайската и иранската сфери на влияние се пресичат в южната част на Южна Америка. Вашингтон изглежда третира Венецуела днес като опасна „точка на проникване" в задния си двор, не само заради огромните й петролни резерви, които биха могли да променят равновесието на световния енергиен пазар, но и защото е обвинена, че приютява наркокартели и осигурява безопасна среда за съюзниците на Иран, начело с Хизбула.Тръмп вече е убеден ,че няма как да успее в реализирането на мирните си планове в Близкия Изток , без да е пречистил двора си преди всичко.
В момент, когато международната арена се характеризира с множество фронтове и ограничено поле за маневри, администрацията на САЩ счита, че оставянето на Венецуела без контрол може да означава отваряне на трети фронт, който заплашва националната ѝ сигурност и авторитет като доминираща сила в Западната полусфера.
Хизбула - основен играч в изпирането на пари за терористични групи
Fox News разри целта на неотдавнашната американска атака срещу кораб за контрабанда на наркотици в Карибско море - експерти по сигурността считат тази операция за първата в по-широка кампания за разбиване на „разрастващата се наркоимперия на Иран и Хизбула във Венецуела". Репортажът разнищва мрежите за пране на пари и сътрудничеството между латиноамериканските наркокартели и Хизбула за финансиране на терористичните им операции.
Fox News цитира официални лица, според които американските операции за борба с наркотиците край Венецуела са част от по-широка кампания за разбиване на наркомрежата, свързана с Иран и Хизбула.
Висш служител в Американската агенция за борба с наркотиците (DEA) предупреждава, че „Хизбула се е превърнала в основен играч в изпирането на пари за терористични групи, свързани с наркотици, като „Tren de Aragua". Тази престъпна група " работи в тясно сътрудничество с „Картел де лос Солес" – мрежа от венецуелски военни елити, отдавна обвинявани в транспортиране на кокаин в сътрудничество с Хизбула. От години Иран и Хизбула обучават венецуелски военни сили, които да защитят Мадуро и неговият режим.
В този контекст говорителката на Държавния департамент Анна Кели заяви пред Fox News, че „президентът Тръмп е предприел множество действия за ограничаване на иранските терористични групировки като Хизбула, сред тях и налагане на санкции на висши служители и финансови посредници. Тя добави, че „президентът е доказал, че ще потърси отговорност от всяка терористична група, която заплашва националната сигурност на САЩ, като контрабандира наркотици с намерението да убива американци".
От своя страна Брайън Таунсенд, пенсиониран специален агент от Агенцията за борба с наркотиците, описа атаката като „решителен удар срещу наркотерористите", като отбеляза, че ролята на Хизбула е ключова, но често невидима. Таунсенд обясни: „Те не си цапат ръцете. Вместо това, те изпират пари и предоставят мрежи, за да помогнат на картелите да изпращат пари през Близкия изток. Просто казано, те вземат част от търговията с наркотици, която след това финансира техните операции в Близкия изток." Той добави, че Хизбула е станала „основен финансист и перач на пари за наркотерористични групировки като „Трен де Арагуа", като отбеляза, че когато се транспортира кокаин, посредници, свързани с Хизбула, често обработват поне част от приходите.
Иранското присъствие и влиянието на Хизбула във Венецуела
Вашингтон е загрижен и за разширяването на връзките на Революционната гвардия и иранското влияние, както и на Хизбула в близкото обкръжение на Мадуро, особено поради потенциала за контрабанда на петрол и сътрудничество в областта на сигурността.
В предишно разследване от 2019 г., озаглавено „Венецуела... златната мина на Хизбула", The Independent Arabic подчерта разширяващото се влияние на партията на територията на Венецуела. Източник, проследяващ прехвърлянето на средства към Хизбула по това време казва, че „латиноамериканските страни, особено Колумбия, Венецуела, Мексико и Парагвай, са най-важните точки в операциите по финансиране на Хизбула, в допълнение към Африка, по-специално Република Конго и Република Бенин, където партията е активна в контрабандата на наркотици и изпирането на пари. Средствата се прехвърлят или по въздух, като се има предвид, че те контролират въздушните, сухопътните и морските преходи (по това време), както потвърждават международни доклади, или по суша по международния път между Дамас (по време на Асад) и Бейрут. Ако могат да контрабандират оръжия и ракети, защо да не могат да контрабандират пари?"
Най-влиятелните хора в сянка
На 14 ноември 2018 г. колумбийският вестник El Tiempo, панамският вестник Panama Post и други латиноамерикански медии написаха под заглавието „Съединените щати и Израел разкриват приятелството между дясната ръка на Мадуро и Хизбула", че този човек е колумбийският бизнесмен Алекс Сааб. Разследването разкри връзката на Сааб с венецуелския президент Николас Мадуро, за когото се казва, че е неговата дясна ръка. Други разследвания, проведени в продължение на две години от колумбийската прокуратура, разкриха, че Сааб и братята му Амин и Луис са били замесени в мащабна търговия с платове. Според разследванията това е била фиктивна търговия, тъй като Сааб е извършвал големи преводи на средства между 2011 и 2014 г. между Канада, Великобритания, САЩ и Венецуела. Въпреки че бизнесът му в колумбийската столица Богота процъфтявал, той го затворил окончателно през 2016 г. Разследванията по това време разкриват връзките му с Хизбула.
Сааб, колумбийски гражданин, на когото Мадуро е предоставил венецуелско гражданство и титлата посланик, е арестуван през юни 2020 г. по време на междинно кацане в Кабо Верде. След това той беше предаден на Съединените щати и обвинен, заедно с бизнес партньора си Алваро Пулидо, в управление на мрежа, която експлоатираше хранителната помощ, предназначена за Венецуела, докато милиони бягаха от опустошената икономика, въпреки петролното богатство на страната. По-късно Вашингтон освободи Сааб в рамките на сделка за размяна на затворници между САЩ и Венецуела през декември 2023 г., в замяна на освобождаването от Каракас на 10 американски затворници.
Разследванията разкриха, че работата на Сааб е свързана с разкритията в книгата на Bumerán Chávez която включва показанията на Рафаел Иса, заместник-министър на финансите на Венецуела и президент на Банката за икономическо и социално развитие (Bandes), който „е присъствал на срещата, проведена през 2007 г. между Мадуро (тогавашен външен министър) и бившия генерален секретар на „Хизбула" Хасан Насрала в Дамаск и е бил свидетел на подписването на споразумение, обхващащо трафик на наркотици, изпиране на пари, доставки на оръжие и издаване на паспорти, както и разгръщането на клетки на тази екстремистка шиитска организация във Венецуела". Колумбийският вестник съобщава, че Венецуела е сътрудничила на „Хизбула" в случая с Гази Наср ал-Дин (псевдонимът му в партията е „Абу Али"), който е преследван от Министерството на финансите на САЩ от 2008 г. Той е бил издирван от Интерпол и е заемал длъжността временен секретар в посолството на Венецуела в Дамаск. По-късно е назначен за директор по политическите въпроси в посолството на Венецуела в Ливан, а след това се появява в Бразилия, където източници са съобщили на бразилското списание Veja през 2015 г., че „Насър ал-Дин имал мрежа за производство и разпространение на истински венецуелски паспорти, които били използвани за прикриване на истинската самоличност на терористи. Тези разследвания разкриха името на Тарек ел Аисами, бивш вицепрезидент на Венецуела и бивш министър на петрола, от сирийски произход, включен в списъка на 10-те най-издирвани бегълци, след като Американската имиграционна и митническа служба (ICE) публикува името му след обвинението му за „международен трафик на наркотици". Венецуелските власти обявиха ареста на Ал-Иисами през април 2024 г. като част от разследване за корупция в държавната Венецуелска национална петролна компания.
Вашингтон твърди, че Хизбула разполага с финансови и логистични мрежи в Латинска Америка, особено в „граничния триъгълник" между Парагвай, Бразилия и Аржентина. САЩ обвиняват Венецуела, че позволява на Хизбула да използва територията й като платформа, дава паспорти на лица, свързани с партията, и осигурява безопасна среда за пране на пари чрез злато, петрол и наркотици, както и за контрабанда, използвана за финансиране на партията.
Защо тази комбинация от наркотици и тероризъм?
Тази комбинация от наркотици и тероризъм показва, че Венецуела е „комбинирана заплаха" като страна, която подкрепя наркотиците и приютява или подкрепя организация, която Вашингтон счита за терористична. От правна гледна точка това дава на Съединените щати основание да прилагат антитерористични закони, а не само икономически санкции.
От геополитическа гледна точка това свързва Венецуела директно с конфликтите на САЩ в Близкия изток срещу Хизбула и Иран, а на вътрешно равнище – срещу търговията с наркотици.
Обвинението на Америка, че Венецуела приютява наркокартели и подкрепя Хизбула, не е просто наказателно обвинение, а стратегически инструмент за оправдаване на по-строги санкции и свързване на Венецуела с оста Иран-Хизбула, както и за убеждаване на американската общественост, че заплахата от Каракас не е далеч, а достига улиците на Маями и Ню Йорк.
Вашингтон обвинява режима на Мадуро, че ръководи наркокартела „Cartel de los Soles" (Картелът на слънцето), нетрадиционна мрежа, за която се твърди, че включва военни и цивилни служители в държавата, замесени в трафика на наркотици. През юли миналата година мрежата беше добавена към списъка на терористичните организации на САЩ, заедно с групи като „Tren de Aragua", „Sinaloa" и „MS-13". Вашингтон е обявил награда от 50 милиона долара за информация, която ще доведе до ареста на Мадуро.
Американски официални лица непрестанно изразяват загриженост от плановете на Иран да започна „обмен на оръжие с венецуелската армия", като предупреждават, че САЩ няма да толерират ирански ракети да попадат в ръцете на диктаторски лидери в Южна Америка.
Как и защо се стигна до този таен военен съюз?
Бившият президент Уго Чавес, социалистическият министър-председател на Венецуела от 1999 г. до смъртта си през 2013 г., пося семената на политическото сближаване с Иран, но той се опита да реализира и много по-мащабен военен и икономически проект. Чавес насърчи иранските инвестиции във Венецуела, започвайки с петролния сектор, и за тази цел създаде банка, наречена Banco Binacional Irán Venezuela. В същото време, за да спечели допълнителна подкрепа от Иран, бившият президент насърчаваше политика на „затваряне на очите", която позволяваше на Венецуела да бъде използвана като база за „Хизбула" и част от експанзията на партията в Южна Америка. Хизбула е войнствена група и мощен идеологически представител на Иран, и тази ситуация продължава и до днес, като Хизбула търси политическа и финансова подкрепа в региона.
Хизбула във Венецуела: общ преглед
Джоузеф Хомер, изпълнителен директор на изследователския център „Свободно и сигурно общество" със седалище във Вашингтон, обяснява, че повечето от поддържащите Хизбула групи в Южна Америка се намират в арабските и ливанските общности. Най-големите са те в Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела. Той заяви пред Iran Wire, че има девет конкретни семейства от ливанската общност във Венецуела, които са помогнали на Хизбула да установи присъствието си в страната, водени от три „клана", известни като семействата Рида, Салех и Наср ал-Дин.
Важно е да се отбележи, че Хизбула е била активна във Венецуела и преди това, но с идването на чавизма присъствието на партията се засили още повече.
Има доказателства, че партията е използвала Каракас като стратегическа точка за финансовото си развитие, освен за организиране на терористични атаки: най-известната от които е бомбеният атентат срещу Аржентинската израелска взаимна асоциация (AMIA) в Буенос Айрес през 1994 г., при който загинаха 85 души. Доказателствата, представени в съда, показаха, че операцията е била планирана във Венецуела. Твърди се, че Амер Мохамад Акил Реза, гражданин с двойно ливанско-венецуелско гражданство, чието семейство, семейство - Рида, е натрупало състояние от криптовалута с подкрепата на режима на венецуелския президент Николас Мадуро, е участвал в организирането на атаката, а също така е участвал и в терористичния атентат срещу израелското посолство в Буенос Айрес през 1992 г.
Според материал на колумбийско- венецуелската медийна група La Gran Aldea, Хизбула събира между 3 и 5 милиона долара годишно от незаконни дейности, включително пране на пари и трафик на наркотици в района на трите граници: парче земя между Парагвай, Аржентина и Бразилия. Друга област със значителна незаконна финансова дейност за Хизбула е остров Маргарита във Венецуела, известен като „свободната зона" на Карибите.
Според информатори, работещи за Агенцията за борба с наркотиците (DEA), венецуелският дипломат Гази Наср ал-Дин е използвал позицията си в венецуелското посолство в Сирия през 2009 г. да посредничи за среща в тази страна между Хизбула и тогавашния министър на вътрешните работи на Венецуела Тарек Ел Айсами и бившия шеф на контраразузнаването на Венецуела Уго Карвахал Бариос. Сделката се състояла през 2014 г., била договорена от името на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) и в резултат на нея ливански товарен самолет, пълен с оръжие, пристигнал в президентския комплекс на международното летище Maiquetia в Каракас. Оттам оръжието било транспортирано до военната база Guárico във Венецуела.
Друг клон на семейство Наср ал-Дин се намира на остров Маргарита. Членовете на това семейство се смятат за „посредници" на Хизбула и са отговорни за много от операциите по изпиране на пари на Хизбула, както и за търговските дейности на партията в Латинска Америка. Друга ключова фигура е Ода Наср ал-Дин, на когото както Gran Dia, така и Атлантическият съвет приписват създаването на паравоенни тренировъчни центрове на остров Маргарита.
В интервю за Iran Wire Джоузеф Хюмиер добавя, че целта на центровете за обучение е не само да въоръжат група хора. Вместо това тези центрове предоставят „обучение в операции за дестабилизация", което от своя страна позволява на иранския режим да контролира по-добре региона чрез Хизбула.
За разлика от своя приемник Николас Мадуро, Уго Чавес се стремеше да установи неразрушима връзка между Венецуела, Иран и Хизбула. Ясен пример за това беше действието на Теодоро Дарнот през 2006 г., човек, който се наричаше „имам на Хизбула във Венецуела" и постави бомба близо до американското посолство в карибската страна.
Дарно и неговият съучастник бяха арестувани, а оперативната му база беше разбита, което изпрати ясно послание към онези, които се опитваха да наложат своите възгледи чрез насилие и тероризъм в страната.
Атлантическият съвет заяви, че под управлението на Мадуро Хизбула е успяла да „превърне Венецуела в страна на транснационалната организирана престъпност и международния тероризъм". Когато политическата опозиция срещу Мадуро достигна връхната си точка, няколко партии заявиха, че обсаденият министър-председател е потърсил подкрепата на Хизбула в началото на мандата си, тъй като партията е била относително неизвестна.
Запазването на Мадуро на власт в момента също е в интерес на Хизбула, поради техните доходоносни сделки за заобикаляне на санкциите и свободата на партията да извършва незаконни дейности във Венецуела.
Страната се използва и като база за трансгранично търговско пиратство:
Чилийски служители посочиха няколко компании за внос и износ, заподозрени в това, че действат като прикритие или пирати за Хизбула, включително Salih Trading Limited, която според доклади на Националния институт за гражданска авиация (INAC) редовно внася „текстил" от Венецуела в Чили.
Тръмп и Мадуро
Според доклад на Responsible Statecraft Institute напрежението между Съединените щати и Венецуела ескалира по време на управлението на президента Доналд Тръмп, което повдига ключовия въпрос дали Вашингтон действително се движи към военна инвазия във Венецуела или дали истинската цел е смяна на режима под прикритието на „войната срещу наркотиците".
Склонността на Доналд Тръмп да превърне метафоричната война срещу наркотиците в реална война чрез разполагане на американски военни сили датира от първия му мандат, когато заплаши да класифицира наркокартелите като чуждестранни терористи и предложи да се изстрелят ракети, за да се взривят лабораториите за наркотици в Мексико. По време на последната си президентска кампания той декларира: „Наркокартелите водят война срещу Америка и сега е време да водим война срещу картелите." Изглежда, че той наистина го е мислил сериозно.
