Саня Армутлиева: Обожавам да я слушам, когато ми говори за новия си интерес към квантовата физика
24 x 24 е рубриката, с която "24 часа" влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея каним кръвно свързани или "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени. Всеки от двамата отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път гости са Саня Армутлиева и малката дъщеря - безкрайно талантливата Алма, която завладя музикалния ефир и се превърна в едно от любимите имена на меломаните.
- Какво най-много цените в майка си/дъщеря си?
Алма: Ценя колко е силна, упорита и всеотдайна.
Саня: Алма е много добро човешко същество - чувствително, състрадателно, умно. Отнякъде в нея проби и истински лирически талант за музика, сякаш неин начин да канализира вихъра в себе си.
- А какво ви дразни?
Алма: Тя е толкова ангажирана с това да помага на всички, че забравя за себе си.
Саня: Когато не ми отговаря на съобщенията и не си вдига телефона.
- Кои са трите най-любими нейни неща?
Алма: Децата ѝ, съпругът ѝ и майка ѝ.
Саня: Не е много привързана към предмети, но знам, че обича един рошав ракун, едни обеци, които ѝ донесох от Мароко, няколко ризи на баща ми, който почина преди 4 години…
- Коя е случката с нея, която никога няма да забравите?
Алма: Когато бях на 3 години, тя ме извади от един басейн, за да вечеряме, и ми свали плувките. Тъй като аз бях сърдита и не исках да изляза, ѝ се изплъзнах и скочих обратно в басейна, и то в най-дълбокото, без да има какво да ме държи над водата. Тя нямаше друг избор, освен да скочи след мен напълно облечена, за да ме спаси.
Саня: Подготвям 8-ия ѝ рожден ден, питам я кои приятели ще покани и тя започва да изброява все момчешки имена. “Алма, няма ли да поканиш поне едно момиче?”, “Не!” – отговаря категорично тя и правим рожден ден само с нея и десет момчета в “Коколандия” в Борисовата градина. Тя се катери по дърветата, скача с въжета, отдолу стоят няколко момчурляци и я пазят да не падне.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Алма: И двете имаме отличен вкус към качествената храна, тъй като баща ми е невероятен готвач (нашите стандарти са високи… ха-ха). Обичаме да гледаме филми заедно, да си показваме нова музика, която ни вълнува, и да пътуваме. Важното не е кой избира всяко преживяване, а това, че го споделяме.
Саня: Тя винаги избира музиката и е любимият ми диджей, има прекрасен вкус. Пътуванията ги избира най-често баща ѝ. Храната – и двете.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Алма: От деня вероятно вечерта, когато можем да отидем да тренираме заедно, да хапнем хубава вечеря, да споделим чаша добро червено вино. От годината бих казала лятото, защото майка ми винаги е най-щастлива на слънце.
Саня: Аз ставам рано, а тя – късно. Вечерта е нашето време. Лятото е любимият сезон.
- Какво помните от детството ви/ѝ заедно?
Алма: Много смях, музика и природа.
Саня: Оставям я за първи ден в детската градина. Тя е на година и половина. Всички други деца плачат за майките си, тя влиза, веднага сяда на закуска и просто забравя за мен. Аз чакам да не би да се разплаче, надниквам да видя какво е положението, а тя вече щастливо комуникира с учителката и другите деца, по едно време ме вижда и само се провиква: “Чаоооо”. Беше пакостница, най-добрите ѝ приятели бяха момчета, скачаше в локвите и играеше футбол с тях във всяко междучасие. Всяка вечер ѝ четяхме. “Копче за сън” беше любимо за заспиване – тя играе Оги, аз пък дядото. Караше ме да рецитирам всички стихотворения от поредицата “За кучета и котки”, пак на Валери Петров. Мъжът ми я накара да се влюби в една голяма книга с най-добрите английски поеми, как сме плакали на някои от тях…
- Кога и защо я разплакахте последно?
Алма: Това е много лично. И двете сме много емоционални и реагираме на най-малки неща.
Саня: Преди четири седмици, но плакахме заедно.
- Знаете ли кой е любимият ѝ филм, книга, цвят?
Алма: Любимият ѝ филм е “Къщата на духовете”. Там има една героиня, която се казва Алба. От това име и от любовта ѝ към испанския език се стига до избора и на моето име - Алма. Баща ми пък има любим композитор – Густав Малер, а неговата необикновена жена се казвала Алма Малер и така… Книга – тя чете много, сигурно има много любими. Знам обаче, че “Петте приказки” на Валери Петров и неговата поезия бяха любим репертоар преди заспиване, когато бяхме малки.
Саня: Цвят - виненочервено, вижте ѝ косата. Филм - като малка беше влюбена в анимационната история за един кон - “Спирит”. Книга – караше баща си всяка вечер да ѝ чете тези английски поеми и най-много обичаше една, която се наричаше The Highway Man.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Алма: Аз съм по-скоро мислител, който си дава време, отстъпва назад, размишлява, докато тя е човек на действието, винаги готова да реагира.
Саня: Аз обичам реда, тя – хаоса. Аз съм супердисциплинирана, тя е бунтар. Аз съм безмилостна към себе си, тя внимателно се вглежда в съществото си. Много по-смела е от мен особено когато става дума за физическо преодоляване. Скача от високи скали, спуска се по въжета като командос, кара кола като професионален шофьор. Алма е и много по-талантлива от мен.
- А по какво си приличате най-много?
Алма: И двете сме много емоционални, буйни, любопитни, креативни... Понякога се чувствам сякаш гледам в огледало.
Саня: На външен вид май си приличаме, но както тя завъртяно казва: “Ако ти беше родена от моите родители и беше имала моя живот, а аз бях майка ти, сега щях да те продуцирам”. Ха-ха! Понякога толкова добре я разбирам, че чак ми става страшно. Иначе и двете сме много емоционални, неспокойни, влече ни всичко свързано с творчество, с изкуство, с повдигнат на пръсти свят. Мъжът ми казва, че той и Маргарита (голямата им дъщеря, б.а.) са от Обединеното кралство, а ние двете с Алма сме от Балканите.
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другата, ако можехте?
Алма: Мисля, че и двете бихме искали да премахнем всяка болка или травма, която другата е преживяла, но тези неща всъщност ни правят такива, каквито сме.
Саня: Няма болка, която не бих отнела, ако можех. Тя твърди обаче, че болезнените преживявания са били важни уроци и са я формирали.
- Как се променят отношенията ви във времето?
Алма: Както всички, и ние преминаваме през различни моменти. Тя не е само моя майка, но и най-голямата ми подкрепа в живота и кариерата ми. Каквото и да преживеем, знаем, че се обичаме и винаги ще бъдем на една страна.
Саня: Аз вече я възприемам като някой, с когото с удоволствие бих споделяла дните си, читаво и интересно човешко същество. Обожавам да я слушам, когато ми говори за новия си интерес към квантовата физика, за всичко, което е открила и което я впечатлява, да ми разказва истории, мечти, тревоги. Станах ѝ и продуцент, за да подкрепя особения ѝ талант в музиката.
- А как се променихте вие в тези отношения?
Алма: Променяме се заедно, защото аз пораснах, вече имам свой живот, гледни точки, кръг от хора, с които обичам да споделям времето си, а и често сме в различни части на света. Непроменима е обичта помежду ни, гигантска, силна.
Саня: Уча уроци все още. Ученичка съм на децата си.
- Как бихте описали майка си/дъщеря си на друг човек?
Алма: Очарователно красива, къдрава, с усмивка като на Джулия Робъртс.
Саня: Червенокоса красива магьосница със сини очи.
- Какво не бихте ѝ простили?
Алма: Няма нищо, което да не ѝ простя. Зад всеки избор сигурно тя има обяснение или история.
Саня: Да е лоша със себе си и да не се грижи за здравето си.
- А какво не бихте простили на себе си в отношенията ви?
Алма: Ако ѝ се случи нещо и аз не съм там, за да я подкрепя.
Саня: От обич да ѝ попреча да е щастлива. На децата им трябва свобода, независимост, размах.
- Кой е най-милият жест, който някога тя е правила за вас?
Алма: Всеки ден имам знак от нея, защото постоянно ме мисли и се грижи за мен.
Саня: На остров Крит сме, тя е може би на 12. Разхождаме се по едни високи скали до морето. Стигаме до много, ама много тясна пътека и аз блокирам, страх ме е от високото. Тя е доста пред мен, ходи по ръба без притеснения, вижда ме, връща се, хваща ме за ръка и става моя майка за 5 минути, докато минем от другата страна.
- С какво ви разсмива?
Алма: С начина, по който киха.
Саня: Има английско чувство за хумор.
- Как посрещате дъщеря си/майка си, когато се прибира у дома вечер?
Алма: С много целувки.
Саня: С прегръдка.
- Какво обичате да правите заедно и какво всяка предпочита да върши сама?
Алма: Обичаме да тренираме заедно, да слушаме музика, да караме кола, да ходим на ски, да вечеряме в любими ресторанти. Често не сме в една и съща държава, затова когато можем, правим много неща заедно.
Саня: Ходим заедно на фитнес, тя ми пуска всичките си музикални открития и ме запознава с артисти, за които никога не съм чувала преди, излизаме на вечеря, гледаме филми, пазаруваме, ходим на концерти. Нямаме много време заедно, затова се опитваме да не губим възможност да споделяме време.
- Трудно ли е да работите с нея?
Алма: Най-трудното и най-лесното. Между нас вече има толкова дълбока връзка, че не е същото като да работиш с някого, с когото знаеш, че можеш да прекъснеш отношенията си. Ние сме обвързани завинаги, независимо какво става наоколо.
Саня: И на двете не ни е лесно и не ни е трудно.
- Как реагира майка ви/дъщеря ви, когато ѝ съобщавате лоша новина?
Алма: Готовa е да направи всичко необходимо, за да ми помогне.
Саня: Алма е много състрадателна и помага на когото и с каквото може.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете си?
Алма: За неподредената ми стая, за телефона до главата нощем, за късното заспиване вечер, за това, че често губя предмети, и за още много други важни и не толкова важни неща.
Саня: Мрази да ѝ подреждам стаята, да ѝ пера дрехите, да ѝ пипам нещата, а аз влизам, виждам хаос и започвам да подреждам и да чистя. После една прегръдка оправя всичко.
- Има ли навик, който искате другата да промени?
Алма: Искам да спре да гледа компютъра и телефона си с часове преди лягане. Често след дълъг работен ден трябва да я преместим физически от дивана, за да си легне.
Саня: На първо четене са много, на второ – обичам я с всичките ѝ добри и лоши навици.
