След няколко дни, на 9 септември, едно от най-популярните имена на музикалната ни сцена - Дара, ще празнува своя 26-и рожден ден. Тя е все още тийнейджърка, когато преди 10 години започна да се занимава професионално с музика. Талантът донесе много почитатели по време на участието в "Х Фактор", а веднага след това Саня Армутлиева я покани да стане един от артистите на "Вирджиния Рекърдс". В момента Дара, освен че прави песни, които се въртят и извън пределите на страната ни, работи върху тях с международни екипи, скоро ще пусне и нов албум. А неотдавна с приятеля Ервин, който е доктор, вдигнаха сватба и вече официално са семейство.
- Като тийнейджър много повече действах от егото на образа си, а не от искрения глас, който седи в мен. Но реших, че трябва да съсипя егото си и тази маска и да изградя нещо по-стойностно за себе си, а именно - както ме познават моите приятели, така да ме познават и феновете ми. И започнах едно пълно разкрасяване на външния образ като изказ, като психика, ментално. Много неща успях да изчистя от себе си като навици, начин на мислене.
- Какво изчистихте?
- Винаги съм искала да бъда много силен индивидуалист. През последните години, когато срещнах мъжа ми, успях да се отпусна за първи път в нечии мъжки ръце и да започна да преоткривам женската си енергия много повече. Преди това винаги съм вярвала, че трябва на всяка цена да мога да постигна абсолютно всичко в живота ми сама. Израснала съм с разведени родители и майка ми винаги се е справяла сама с всичко. Няма как да се науча на нещо различно. Трябваше ми доста време, за да осъзная, че наистина съм плашила мъжете. Че съм много силен характер, имала съм много по-мъжка енергия от тяхната, дори и в някакви ситуации те са били по-меки.
И оттам започна преосъзнаване на живота и на това, което се случва около мен. Откъснах се от партитата, ходя много рядко, само на това, което аз харесвам. Обичам да си подреждам личния живот, да ходя в различни държави, да опознавам култури, да се запознавам с творци, самата аз да творя. Търся неща, които зареждат душата ми.
- Песните ви винаги се превръщат в хитове, клиповете ви са на световно ниво, чии са идеите за тях?
- Като създавам една песен, има и определена визия в главата ми. Като цветове, като усещане, като атмосфера... Идеята за видеото към последната ми песен “Нито звук” беше доста забавна още първоначално. Представях си как съм вкъщи, мъжът ми не ми обръща никакво внимание и се оказва накрая, че съм седнала на дистанционното и съм мютнала себе си. Чудех се как да го разкажем с кадри. И с Христин, който е режисьор на клипа и мой добър приятел, решихме да смесим различни реалности. Но беше много трудно да намерим ретро място в американски стил с ярки червени, зелени, лилави, жълти стени например. Открихме една сладкарница в такава стилистика и там снимахме.
- Написахме песента “Нито звук” през януари и за мен се отвори една нова вълна. Самото парче много ме зарежда и е нещо тотално различно, в което тепърва започвам да навлизам като звучене. Не искам да слагам точна категория на това, което правя като стил в момента, защото следващите неща в албума са много различни. Това ми беше и целта всъщност - да събера вътре разнообразни нюанси, стилове. Затова албумът се казва ADHDARA. Не заради самото ADHD, което аз имам, а заради това, че в музиката е много силно изразено. Не мога да направя една песен, която да прилича на друга. Много пъти съм си мислила да запиша малък албум с пет песни в един стил. Правя една, втора, третата вече не мога. И сменям. Уморявам се от това нещо. Хем искам да има някаква посока, хем обаче не мога в един стил да завършва пет песни, става ми суперскучно, цялото ми тяло го отказва. Но нали така се прави определена стилистика.
Затова, когато се събрахме на кемп (творчески лагер - б.а.), за да правим албума, казах: “Трябва да се казва ADHDARA и да правим това, което на нас ни е кеф. Буквално без да следваме нищо, без да следваме посоки”. Така и стана. Кемпът беше през март и това бе седмица, в която всеки един от нас нямаше никакъв поставен лимит.
- Творческите лагери са един сравнително нов начин за създаване на музика у нас. Организират се от около пет години. Как протича такъв процес на работа?
- Бяхме във Велинград, в един огромен апартамент с 8-метров таван. Беше превърнат в две студиа, в които работеха два екипа, а аз през цялото време се движех между едното и другото. Още в началото им разказах какви теми искам да има в този албум. И в крайна сметка всичко, което съм анализирала за себе си през последната година и половина, успяхме да вкараме в тези песни като усещане. Албумът се състои от три части - хаотичност, втората е терапия, третата е приемане и пускане. Приемане и пускане на ADHD или на всяко друго нещо, което можеш да си представиш, че имаш.
Винаги първо на ментално ниво трябва да приемеш това, което се случва. Дори когато имаш физическа болка, трябва да работиш върху себе си на първо място психически. Тези неща са свързани помежду си.
А иначе по време на кемпа, събирайки се 7-8 човека, се получава кълбо от енергия. Много харесвам отборната работа. Има някои песни, които са със 7 автори.
- Как се стига до такава песен?
- Докато работиш с единия екип, отиваш да си сипеш вода и се спираш да чуеш песента при другия екип. Идва ти нещо наум, казваш реплика, която се превръща в цял куплет и ставаш автор. Нямаше граници всеки да работи само върху конкретно нещо. Имаше свобода, която преливаше. Нов вид на писане. Албумът ще бъде в много версии. Ще бъде и на различни флашки, чийто дизайн съм правила един месец.
- Кой измисля визиите ви?
- В момента това различно закопчаване на ризата ми се получи от грешка, закопчах погрешно едно копче, видя ми се интересно и довърших цялата визия по този начин. Наскоро четох една книга за най-големите грешки на хора, огромни копании и т.н. И се оказва, че много често от една грешка може да се получи нещо много креативно, което да донесе огромен успех. И ако се стремим само към перфектност, може да станем много стерилни. И затова в тоя хаос, дори в грешките, в бързината може да се създаде нещо, което е много по-красиво и може да показва черти на подсъзнанието ти.
- Да, но мога да кажа, че се излекувах благодарение на мъжа ми. Каза ми, че с тази прецизност и взискателност самата аз не се чувствам добре. Колкото и да се старая и да давам от себе си, няма да съм щастлива. Дадох си сметка, че наистина е така и тази моя перфектност може да ме направи много нещастна. Когато си слагаш такъв капан на мозъка, очакванията ти са твърде огромни и все не си доволен от постигнатото.
- Как разбрахте, че имате ADHD?
- Мой приятел ми каза, че по начина по който живеем, наистина може да отключи такава симптоматика. Заради бързото ежедневие не можеш да си задържиш вниманието, защото социалните мрежи те карат много по-бързо да сменяш картинки, да разглеждаш видеа.
Самата аз винаги съм много натоварена и дори не разбирам кога съм стресирана. Графикът ми е пълен, но някак минавам много лесно през нещата. И това, че имам много неща да правя, дори ми дава много енергия. Мобилизирам се така, но не усещам кога имам много стрес. И след един много голям проект миналата година останах за три дни вкъщи сама. Започнаха да ми идват идеи и аз не можех да ги подредя. Просто идваха една след друга и исках да направя всичко заедно веднага. Опитвам се да свърша много неща едновременно и започвам да се обърквам. И се е случвало в такива моменти да замръзвам на едно място.
Моите симптоми не са толкова засилени. Имам познати, които са с много по-тежка симптоматика и много по-засилен ADHD. При тях наистина забелязвам как в определени моменти наистина изпитват удоволствие да живеят в тоя хаос. Мозъкът им спира да работи, замръзва, хората ги смятат за мързеливи, а те всъщност нямат тази податливост на мозъка. Но мисля, че в сегашното време е много трудно да кажеш какво е нормален мозък. Сега животът ни е по-забързан. Не сме на село да храним животните, да поливаме градинката, да имаме постоянна рутина. Скуката, която е нужна на мозъка ни, в днешните времена я няма или е много некомфортна.
- Потърсихте ли помощ във връзка с ADHD?
- Започнах да си задавам много въпроси. Мозъкът ми беше като запален, постоянно работеше. Не можех да изкарам навреме всичките си идеи. И започнах да ги записвам на лист. А те бяха много разнородни. Едната например е тема за песен. А другата е за някакъв цвят, който ще ми отива за участие на сцената. Третата е как да си полея цветята. И всички те идват в главата ми наведнъж. Исках всичко да се случи едновременно и усещането беше, че ако това не стане, сякаш ще се случи нещо много страшно. Този таймер в мен, който налагаше всичко веднага да стане, щеше да ме побърка. Беше като бомба, но без закъснител, директно изтрещях.
Започнах много да анализирам и да споделям с мъжа ми. И чрез нашите разговори всъщност успяхме да влезем много надълбоко откъде, какво и как идва. Започнах много повече да разбирам себе си. Да изкарвам от себе си истории, спомени, които съм заключила или пък не съм смятала, че имат значение за настоящето ми. Всъщност всяко нещо има значение за това, което си в момента, и за изборите, които правиш.
- Как започнахте да подреждате задачите си, за да се случват поетапно?
- Едно от най-важните неща за мен е да пиша в тетрадка, преди да си легна или веднага като се събудя. Днес пробвах един много интересен метод, казва се 3, 2, 1. Поемаш три пъти въздух, казваш си две неща, за които си благодарен, и слагаш цел за деня. Важно е да пишеш за какво си благодарен. За храната, която имаш, за хората, които са около теб, и т.н. Тези неща успяват да успокоят мозъка ти. За подреждането на мислите много помага и да проследиш тази мисъл откъде идва и какво да я правим. Другото, което смятам, че ми е помогнало, е правилен режим на хранене.
Дихателните упражнения също ми помогнаха за много неща - за заспиване, за балансиране, за разпяване, помогнаха ми и да спра цигарите.
- Беше много романтично, бяхме на Голямата Буда в Тайланд. Аз много харесвам Буда, мъжът ми също и цялото изживяване носеше много символика. Даже ни орисаха там.
