В деня на нашата Независимост си задавам въпроса - как тече реката на политическите идеи през историята? Защо идеите за свобода са толкова сходни и в Америка, и в България? Защо идеите за равноправие са еднакви и във Франция, и у нас?
Отговорът е в книгите- там където нациите са написали най-съкровените приниципи на обществения договор, който ги крепи. За да се връщат винаги към тях, когато са изправени пред изпитания.
Та да поговорим за „свещените" книги на свободата.
1776 – САЩ
Най-голямата сила на всички времена - САЩ - е родена в битка. В борба с колониалния режим на Британската империя се ражда нова нация. Но борбата не е само на бойните полета от Саратога до Йорктаун. Борбата е и за сърцата на хората. Така от перото на Томас Джеферсън във Филаделфия се ражда един от най-великите документи на политическа философия - „Декларацията на независимостта". Всяка демокрация сверява часовника си с този текст.
„Ние считаме за очевидни следните истини: че всички хора са създадени равни; че са надарени от своя Създател с неотменими права; че сред тези права са Правото на живот, свобода и стремеж към щастие."
1789 – Франция
Най-европейският символ на борбата за равноправие - Френската република - се ражда в битката на френския народ за освобождение от игото на краля и аристокрацията. И тя е извоювана не само с кръвта, пролята от Бастилията до Валмьи. И тя е съпроводена от своя своеобразен акт за раждане - „Декларацията за правата на човека и гражданина" - написана в Париж от Лафайет с помощта на същия Джеферсън. И там Човекът е поставен в центъра на общественото устройство.
„Хората се раждат и остават свободни и равни по права. Социалните различия могат да се основават само на обществена полза."
1762–1908 – България
Най-скъпото ни - българската борба за национално възраждане - също датира от този период. Но когато САЩ и Франция завършват, ние едва започваме. „История славянобългарска" на Паисий поставя началото през 1762 г. Тогава монахът с думи прости започва да буди нас българите за това, което сме забравили, че имаме - горда история от далечно минало:
„И не се срамувай, че си българин, защото и българският народ е имал и царство, и господство, и църква своя, и патриарх свой...
Прочее знай своя род и език, и се учи, ползувай се от поука."
Ще минат близо 150 години, докато България извоюва пълната си независимост, обявена на днешния ден през 1908 г. от цар Фердинанд I и правителството на А. Малинов. Но още през 1879 се ражда „библията" на нашето Възраждане - Търновската конституция:
„Всяка власт произхожда от народа."
Написана е от руския юрист Лукиянов след консултации с видни български общественици и духовници – проф. Марин Дринов, екзарх Йосиф, Петко Каравелов и други. Законотворците ни се вдъхновяват от съседските конституции на Румъния и Гърция. Техен модел пък е била конституцията на Белгия от 1831 г.; тя самата е вдъхновена от френската; а тя - от американската.
Такъв е потокът на великите политическите идеи в името на човека - от Джеферсън през Лафайет до Дринов, от Вашингтон през Париж до Велико Търново.
22 септември не е просто дата. Това е най-националният ни празник. Това е денят, в който България застава редом до свободните народи на света. И книгите – от „История славянобългарска" до Търновската конституция – са нишката, която свързва нашата съдба с голямата история на човечеството.
