Многократните нарушения на въздушното пространство на НАТО от страна на Русия през последните няколко седмици поставят пред Алианса труден въпрос - дали да отговори със сваляне на руски самолети, пише в свой анализ "Политико".
В петък три руски изтребителя МиГ-31 нарушиха въздушното пространство на Естония за 12 минути, преди да бъдат прехванати от изтребители на НАТО. Включиха се италиански F-35, които участват в засилената мисия на алианса за въздушно полицейско наблюдение в Балтийско море. По-рано този месец руски дронове навлязоха в територията на Полша и поне три от тях бяха свалени, след като полски F-16 и холандски F-35 реагираха.
"Русия не трябва да има никакви съмнения, че НАТО и съюзниците ще използват, в съответствие с международното право, всички необходими военни и невоенни средства, за да се защитят", заявиха от НАТО в изявление, публикувано във вторник.
Москва настоява, че не е направила нищо лошо.
Няколко страни от НАТО, включително Полша и Швеция, сега предупреждават, че са готови да свалят руски самолети, навлизащи в тяхното въздушно пространство.
Но според Чарли Салониус-Пастернак, главен изпълнителен директор на мозъчния тръст Nordic West Office, базиран в Хелзинки, има фундаментална разлика между Москва и НАТО.
"Русия заяви, че смята, че е във военен конфликт с нас и Запада. Ние не виждаме нещата по този начин и заради това нашите правила за участие в конфликти са различни", каза той.
Ето какво трябва да знаете за реакцията на НАТО досега:
1. Какви са правилата за взаимодействие на НАТО?
Правилата за взаимодействие на алианса са класифицирани.
"Те определят параметрите за действията на военните в дадена ситуация, което означава, че те са много различни в зависимост от мисията или операцията", обяснява Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО. Понастоящем тя е изтъкнат член на мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.
"Правилата за взаимодействие трябва да са в съответствие с политическите насоки на алианса. За НАТО основната политическа насока е, че това е отбранителен алианс, чиято цел е да възпира агресията и да предотвратява конфликти, и ако това се наложи, да предотвратява конфликтите. Правилата за участие трябва да са в съответствие с политическите насоки на алианса ", добавя тя.
"За НАТО основната политическа насока е, че това е отбранителен алианс, чиято цел е да възпира агресията и да предотвратява конфликти, а ако това не успее, да се защити от тях и да ги победи."
Те се одобряват от Северноатлантическия съвет (NAC), в който се събират всички съюзници на НАТО. Те се прилагат от върховния главнокомандващ на Обединените сили в Европа (SACEUR), понастоящем генерал Алексус Гринкевич, генерал от ВВС на САЩ, който командва и американските сили в Европа. Както всяко политическо решение в рамките на алианса, правилата за участие изискват консенсус.
2. Как стои въпросът с националните въоръжени сили?
Правилата за участие в операции на НАТО не пречат на националните въоръжени сили да вземат свои решения на своя територия, когато са под национално командване.
Във вторник Литва прие нови правила, които позволяват на нейните въоръжени сили да реагират по-рано и по-бързо на нарушения на въздушното пространство. Румъния, чието въздушно пространство беше нарушено многократно от руски дронове през последните месеци, свиква в четвъртък Върховния си съвет за отбрана, за да определи правилата за действие в случай на нови нахлувания на дронове или пилотирани самолети.
Въпреки това, може да има рискове, ако едностранните действия на дадена страна доведат до ескалация, както намекна полският министър-председател Доналд Туск в понеделник.
„Готови сме за всяко решение, насочено към унищожаване на обекти, които могат да ни заплашват, като руските изтребители", заяви той по време на пресконференция, като добави, че трябва да се постигне някакъв консенсус и между съюзниците от НАТО.
„Трябва да съм 100% сигурен, че всички наши съюзници ще подходят към това по същия начин, по който подхождаме ние. Трябва да съм 100% сигурен, че когато конфликтът навлезе в такава остра фаза, няма да сме сами в това", продължи полският министър-председател.
„Трябва да помислим два пъти, преди да вземем решение за действия, които биха могли да предизвикат много остра фаза на конфликта", посочи още той.
Но този сценарий не би се приложил към ситуацията в петък над Естония, защото балтийските държави нямат собствени изтребителни самолети и разчитат на мисиите на НАТО за въздушно полицейско наблюдение.
Според бивш служител на НАТО, именно защото Естония няма свои военни самолети, Русия е нарушила въздушното пространство на страната.
„Ако нарушаването беше станало над Финландия, финландците биха могли да решат да го отстранят. Във въздушното пространство на Балтийските държави сме длъжни да се обърнем към командната верига на НАТО", обяснява той.
3. Защо НАТО не свали руските изтребители?
Има няколко причини, както политически, така и военни, поради които военните самолети на НАТО не свалиха руските МиГ-31 миналата седмица.
„Решенията за това дали да се стреля по самолети... винаги се основават на наличната информация за заплахата, която представляват самолетите", заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте във вторник, като изтъкна, че в Естония не е била засечена непосредствена заплаха.
Той се присъедини към мнението на естонския министър-председател Кристен Михал, който заяви, че със сигурност има различни параметри за употреба на сила и намекна, че инцидентът от петък не е налагал такава, въпреки очевидното му умишлено естество.
"Реакцията на НАТО е била в съответствие с процедурата", заяви пред местните медии бившият шеф на естонските въздушни сили Яак Тариен, добавяйки, че в мирно време сила не се използва незабавно, като се приема, че нахлуването може да е грешка.
Според Микола Биелиесков, украински военен анализатор и научен сътрудник в Украинския национален институт за стратегически изследвания, както рискът от ескалация, така и несигурността относно позицията на Доналд Тръмп са оказали влияние върху реакцията на НАТО.
„Условно казано, никой няма да започне Трета световна война заради това. Европейските страни „смятат, че НАТО е въздържана от факта, че няма сигурност относно реакцията и позицията на САЩ под администрацията на Тръмп", заяви той.
4. Страните от НАТО искат ли да променят правилата за водене на бойни действия?
Не е ясно дали настоящите правила за водене на бойни действия позволяват на изтребителите на НАТО да свалят руски военни самолети и ако да, при какви обстоятелства. В Алианса общото мнение е, че отбранителните способности на НАТО са на ниво.
"Ще има много дебати след Естония", казва дипломат от НАТО, на когото е била предоставена анонимност, за да може да говори открито.
В момента тече дебат дали правилата за въздушните полицейски мисии на НАТО трябва да бъдат затегнати.
„Дискусиите в НАТО за подходящи мерки и реакции ще продължат. Важно е Русия да промени поведението си", обяснява още дипломатът.
Висши служители в Естония, Литва и Чешката република призовават за по-решителна реакция следващия път, когато Русия тества НАТО, а именно сваляне на военни самолети на Москва.
"Трябва да реагираме по подходящ начин, включително евентуално сваляне на руски самолети", заяви чешкият президент Петър Павел.
Във вторник, в кулоарите на Общото събрание на ООН, американският президент беше попитан дали вярва, че страните от НАТО могат да свалят нарушаващи въздушното пространство руски самолети.
"Да, вярвам", отговори той.
„Разбрано", отговори му полският външен министър Радослав Сикорски.
5. Как НАТО може да промени правилата за участие в бойни действия?
В повечето случаи промяната на правилата за участие в бойни действия трябва да мине през Северноатлантическия съвет (NAC), където съюзниците от НАТО вземат решение на базата на консенсус, като се опират на военни съвети и дискусии с върховния главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Европа (SACEUR) Гринкевич.
Откакто започна пълномащабната война в Украйна обаче, SACEUR има по-голяма власт да прави промени, без да минава през NAC – като например да изпрати повече кораби или самолети в дадена зона.
"Оборонните планове на НАТО бяха активирани на 24 февруари 2022 г. Тези планове... продължават да се коригират, което също дава на SACEUR значителна власт над това как да използва ресурсите и силите", заяви Лунгеску, бивш говорител на НАТО.
6. Какво се случи последния път, когато страна от НАТО свали руски самолет?
През 2015 г. Турция свали руски Сухой-24М близо до турско-сирийската граница след 17-секундно нарушение на въздушното пространство и след няколко предупреждения.
Важно е да се отбележи, че това не беше част от мисия на НАТО, за разлика от инцидента в петък, а по-скоро под национална власт.
"Те имаха свои собствени въздушни сили и взеха решението на национално ниво, като информираха съюзниците (подробно) едва след това. Това се оказа изключително ефективно", посочва споменатият по-горе висш дипломат от НАТО.
Анкара задейства член 4 от НАТО и пусна аудиозаписа с предупреждението пред Северноатлантическия съвет, който след това издаде изявление. След това военният алианс помогна на Турция да наблюдава въздушното си пространство с повече самолети за ранно предупреждение AWACS.
Според естонеца Тариен инцидентът е имал последствия - Москва наложи търговски санкции на Анкара, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка се извини.
Руските самолети обаче спряха да летят през турското въздушно пространство.
