Твърде малко останаха публичните места в градовете, които можем безплатно да посещаваме, казва културният антрополог
- Доцент Петрова, възможно ли е според вас в днешно време човек да изпадне в социална изолация заради растящите цени, особено на нещата, свързани със свободното време, културата и развлеченията?
- Всичко зависи от начина, по който изразходваме финансите си. Консумацията в съвременното общество е една от най-силните интегративни сили.
За съжаление, много често затова и задлъжняваме, защото искаме да сме част от това общество. Искаме да продължим да изграждаме отношения през достъпа до продукти или до услуги, които създават социална връзка между хората.
- Какъв е начинът да преодолеем това? И изобщо възможно ли е?
- Очевидно човек трябва да каже сбогом на някои разходи, ако иска да оцелее и да не изпадне в дългова криза. Но не съм сигурна доколко е възможно наистина да го направим. Защото изходът е тъжен. Това е една пресечена линия. В единия случай губим приятели, което за едно човешко същество е страшно. В другия случай губим финанси.
Разбира се, можем да търсим начини за социализация и без прекомерно харчене на пари, но това става все по-трудно и по-трудно. Защото цялото свободно време на съвременния човек се изгражда около консумирането. Твърде малко останаха публичните места, които можем безплатно да посещаваме специално в градовете.
Какво би могъл да направи човекът в града? Да кажем - пикник в парка или нещо подобно. Ако се замислите, моловете са първите големи частни пространства в градовете, в чиято основа е това да осъществят социални връзки. Но за да се възползваме от тях, пак трябва да консумираме нещо.
- Да, трудно е да се посочат. Сещам се за културни събития, но и входът за тях вече струва доста скъпо.
- Вариантът да консумираш с приятели култура по-евтино и дори направо безплатно е да го правиш вкъщи. Това е по-добрият изход от ситуацията в сравнение с това да отидете на кръчма поне по отношение на парите. Но предполага едни не съвсем законни дейности от рода на сваляне от интернет на пиратски записи или споделянето им.
- Синдикатите твърдят – и в това вероятно са прави, че у нас има много работещи бедни. Хора, които по никакви критерии не попадат в графата на имащите нужда от социално подпомагане. Но също така и не могат да си позволят почти нищо извън основните нужди. Какво според вас може да крепи психиката на такъв човек?
- Честно казано, не знам какво да отговоря. Отношенията с приятелите и изобщо с хората са едно от нещата, които крепят човека. Важно е да се намери начин те да се случват. Не някакви грандиозни събирания, а малки моменти, в които изглеждаме социално свързани с хора.
- Не са ли социалните медии пък и обикновените донякъде виновни за налагането на консумацията?
- Една приятелка, която изследва социалните медии, се шегуваше наскоро, че ако гледаме живота на другите само през фейсбук, те водят един изключително щастлив живот, пълен с удоволствия. Рядко някой споделя тъжните си моменти.
Но не са само медиите. Цялата съвременна икономическа система стъпва върху нашите емоции, медиите само операционализират това. А специално социалните медии за разлика от всички предходни са много добри в това отношение, даже това им е същността – да разпространяват идеята за хубав живот, базиран върху индивидуалните животи на нашите приятели. Виждайки него, ние се идентифицираме с него и искаме да имаме същите изяви. Този човек ни изглежда по-близо до нашия собствен живот, отколкото която и да било реклама по телевизията. Тя никога няма да действа по същия начин, както личният пример на наш приятел, пък макар и само във фейсбук. Който е отишъл някъде, снимал се е там и ние виждаме снимката му.
И някак си и ние искаме да пътуваме до същото място. Ние живеем в години, които са пикови по отношение на международния туризъм. Независимо от икономически и финансови кризи международните полети са много повече, отколкото в който и да било предишен момент в историята.
Много изследователи казват, че пандемията е засилила тенденциите, свързани с качественото прекарване на свободното време. Тя е засилила желанието ни да правим неща, които не сме могли да правим. Мнозина си мислеха, че след локдауните, когато сме видели, че можем да си живеем спокойно вкъщи, животът ни ще продължи да се върти около дома и семейството. Но всъщност се случи точно обратно. Когато човек е загубил нещо, започва да се опитва да го възстанови по компулсивен начин.
