Професор Николай Габровски разказа, че от него се е очаквало от малък да стане лекар, защото е от такава фамилия. Самият той не е знаел какъв иска да стане, но е знаел, че не иска да е лекар.
„Това се дължеше най-вече на примера от баща ми, с безсънните нощи, постоянната работа, и събота, и неделя. Около 10. клас спонтанно разсъжденията ми тръгнаха в друга посока. Оттогава не съм променял това свое решение. Медицината е маратонско бягане, човек трябва да е готов да отдаде години, за да постигне висок професионализъм", разказва проф. Габровски в интервю пред Нова тв.
Да можеш да помагаш е привилегия. Смятам, че
"В нашата професия няма ден, няма нощ, нито почивен ден", посочи той.
"Радвам се че не се получи. За краткия ми престой в политиката видях, че това е много тежка професия. Политиката не е за всеки", каза той
„Работата ми досега е била и винаги ще бъде в операционната, там е основният ми интерес. Там желая да продължа да търся, да се развивам, да откривам нови неща, да подобряваме техниката, да подобряваме уменията си", каза проф. Габровски.
Да можеш да помагаш е привилегия, посочи той.
