Вече едва под 30% от предложените устройствени планове се приемат без забележка, казва в интервю главния архитект на София
- Арх. Панайотова, докъде стигнаха реформите, които обявихте, че ще предприемете в направление “Архитектура и градоустройство” (НАГ)?
- София не може да си позволи повече градоустройство по навик. Последните десетилетия градът растеше бързо, но не винаги подредено и справедливо. Много софиянци усещаха, че правилата не важат за всички еднакво - едни могат “да си уредят нещата”, други чакат с години. Междублоковите пространства изчезваха, улиците се задъхваха, а доверието към администрацията ерозираше.
Днес посоката е различна. През последната година работата на НАГ се промени съществено. Правомощията за разрешаване и одобряване на подробни устройствени планове (ПУП) са отговорност на кмета. Поех ангажимент НАГ не просто да обслужва процеси, а да защитава обществения интерес, да налага ред, да работи в рамките на закона, да бъде предвидима и открита към гражданите.
Във фокуса вече не са изключенията, а ясните правила. Не бързото и тихо промушване на ПУП през експертен съвет, а откритост и включване на всички заинтересовани страни чрез прозрачен и професионален административен процес. Не с неформални уговорки и “вратички”, а с
ясни правила и еднакво третиране на всеки случай
Не с връзки, а с ред. Наясно съм, че това е трудна задача с дълъг хоризонт на изпълнение, но сложихме началото.
- Нов общ устройствен план (ОУП) на София е ваш основен приоритет. Защо?
- Изработването на нов общ устройствен план на София е най-важната стъпка в този мандат. Сегашният ОУП е изчерпан и не отговаря на нуждите на столицата на България, нито дава визия за бъдещето ѝ. Работата по подготовка на процеса за изработване на нов ОУП вече е в ход - структурират се стъпките от процеса, през който ще премине изработването му, и сроковете.
Неизменна част от този процес е общественото и професионално обсъждане, в който гражданите и експертите да бъдат равностойни участници. Всички трябва да оставят настрана личните си интереси и да говорим честно какво качество на живот искаме след 20 г., какъв облик да има София, от какво можем и от какво не можем да се откажем, кои грешки на миналото да не допускаме, да мислим в мащаб и с перспектива, най-вече за гражданите. Много хора ще искат да сложат името си до новия устройствен план. На ОУП обаче има едно-единствено име - това на София. За мен е важно да стартирам този процес, но е много по-важно той да бъде доведен докрай, а това може да стане само с общи усилия и диалог.
До приемането на нов ОУП прилагането на сегашните правила трябва да бъде много по-стриктно. Дори без промени в законодателството, чрез ясен контрол и отговорно отношение от архитекти и строители можем да намалим мащаба на застрояване и да върнем дори и частично на София усещането за простор и ред.
- Какво стана със забавените преписки, които заварихте в НАГ?
- НАГ започна да се променя отвътре като стил на работа - облекчени процедури, ясни срокове и прозрачност. Искам да използваме закона и наредбите, за да създаваме устойчива и комфортна градска среда за хората. Което би трябвало да е и целта на инвеститорите и проектантите - в това има бизнес логика. Въвеждаме нов административен ред, чиято цел е да направим процедурите предвидими, еднакви за всички и по-бързи, без това да нарушава закона.
Може би най-чувствителната промяна беша отварянето на дискусиите на общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), които вече са по 3 пъти седмично и се излъчват онлайн. Нищо в градоустройството на столицата вече не се случва тихо и зад затворени врати.
След одита, който назначих в НАГ, установих над 1100 забавени преписки, липса на ясен процес и отговорности. С новия начин на работа
до края на месеца по всяка една от тези 1100 преписки ще бъде взето решение
Освен това вече всички нови заявления за ПУП без изключение се разглеждат от ОЕСУТ по реда на постъпването им. Експертният съвет също промени начина си на работа - всеки план се обсъжда в детайл, търси се мнението на районните администрации, канят се проектантите да защитят проектите на плановете, изработени от тях за инвеститорите. Всяка седмица това лято администрацията и ОЕСУТ работиха по 3 състава на седмица. Без забележки са приети едва малко под 30% от предложените за обсъждане ПУП-ове.
Ограничихме и една често срещана порочна практика - многократно връщане на документи с нови изисквания при всяко внасяне. Вместо това: едно уведомление с всички забележки и срок за корекция. Ако не се изпълнят - производството се прекратява. Така се избягва излишно протакане.
Въведохме и нова практика за петъчни консултации - проектантите могат да се срещнат с мен и други експерти още в ранен етап на разработка на проект. Това не е просто услуга, а израз на нов управленски стил, който не залага на санкция, а да се намалят рисковете от грешки, да съкрати времето за обработка след внасяне на проект и др.
Промяната в градската среда не може да бъде наложена еднолично, тя се изгражда с участието на професионалната общност, инвеститорите и гражданите.
Към всички районни архитекти са издадени указания за уеднаквяване на практиката,
за да не се сблъскват хората с различни изисквания за едни и същи процедури в различни части на града. Истинската архитектурна политика не е просто одобряване на проекти, а способността да виждаш цялото - града като жив организъм, с памет и с бъдеще. Фокусът не е върху мащаба, а върху качеството, устойчивостта и градската справедливост.
- Но как ще спрете презастрояването?
- В София вече почти не останаха незастроени терени в класическите жилищни зони. Това поставя натиск върху зоните, предназначени за социална и образователна инфраструктура, които са последният резерв за нормално функциониращ град. Трябва да се прекрати мисленето как всяко свободно петно да бъде застроено, а там, където това се случва, да е в услуга на общността, не само на някой инвеститор. В новите квартали като “Малинова долина”, “Манастирски ливади” и “Кръстова вада” застрояването изпреварва изграждането на улици, училища и болници.
Това не е развитие, това е градска криза
Затова всяко ново инвестиционно намерение трябва да бъде оценявано и през капацитета на съществуващата инфраструктура: улици, канализация, транспорт, детски градини. Имам предвид съвсем различна визия - от архитектура на квадратните метри към архитектура като културна среда. Главният архитект не може да реши сам проблемите на София, но може да зададе честната рамка - едни и същи правила за всички. Оттам нататък и гражданите, и проектантите, и политиците трябва да поемат своята част от отговорността.
