Министърът може да спре всякакви разходи, и сега от месец агенцията не плаща на фирмите, казва бившият шеф на АПИ
- Инж. Вълчев, прави впечатление, че в средата на февруари - точно при смяната на правителството, са подписани множество анекси към 4-годишните договори за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Защо бе направено това?
- Позволете първо да отбележа, че сезонът за работа по пътищата се открива през март. От няколко години заради туризма ремонти не се правят през юли и август и времето за работа е от септември, докогато е възможно, и от март до края на юни. Което налага дотогава да има готови договори за работа, защото ремонти – каквито и да са те, не се правят от днес за утре. Трябват подготовка, проекти, утвърждаване.
Сегашните договори са сключени далеч преди моето идване в АПИ - по времето, когато регионален министър беше Андрей Цеков от ПП-ДБ. Преди това е направен опит да бъдат прекратени. Естествено, всички фирми са обжалвали това в съда и са спечелили делата. Само че една година, докато са се влачили по съдилищата, по пътищата не се е правело нищо, а гражданите искат все пак те да са годни за ползване.
През 2024 и 2025 г. ние възложихме много ремонти, част от тях се изпълняваха, но всяка дейност изисква време, често пъти между една и две години. В един момент към края на 2025 г. останахме с пари само за чистенето на снега.
Като казвам “пари”, не си представяйте, че тези суми са платени. Просто 4-годишните договори позволяват, когато няма пари за нови задания за ремонти, сумите по договорите да се анексират, както е по Закона за обществените поръчки – с до 50% от стойността им. Започнахме да правим това още в края на 2025 г., но подписването на всички договори изисква технологично време, все пак това се отнася за цялата страна и включва много фирми. А всичко трябваше да е готово преди началото на строителния сезон.
Така че парите по тези анекси нито сме ги изхарчили, нито може да се говори така. По принцип това е и абсурдно, защото АПИ като всяко друго учреждение работи в рамките на това, което му е отпуснал бюджетът за съответната година. Няма как да похарчи и цент повече.
- А какъв е казусът с голямата поръчка за мантинели за 590 млн. евро? Защо изведнъж се оказа, че точно на 5 февруари трябваше да се отворят офертите, да се оценят и да се подписват договори?
- Историята с тях започна в началото на 2024-а. При министър Цеков бе приета наредба за ограничителните системи по пътищата, според която АПИ в рамките на 10 години трябва да смени всички мантинели, които не отговарят на новите изисквания.
Договорите за мантинели, маркировка и пътни знаци, които са нещо съвсем различно от договорите за текущ ремонт и поддръжка, са 5-годишни. Те също са по региони, като старите изтекоха в края на 2025 г. и още преди това започнахме да подготвяме търговете за нови. Имаше обжалвания, които паднаха в КЗК, процедурата се проточи. Когато мина срокът за отваряне на офертите, ги отворихме. От шестте големи търга за пет имахме избрани изпълнители, естествено, неспечелилите обжалваха и т.н.
В крайна сметка подписани договори няма. И държа да подчертая, че тази наредба за новите изисквания бе приета по времето на министър Цеков, когато сегашният регионален министър Николай Найденов бе негов заместник. А все пак сумата колкото и да ви изглежда голяма, не е никак голяма - това са пари за пет години за всички пътища.
- Днес се чу отново и старото обвинение, че под формата на текущи ремонти се правят основни, които са много по-скъпи, траят по-дълго и изискват много повече подготовка.
- Винаги сме работили според правилата, които са определени от ДНСК. Знае се и е написано черно на бяло кое е основен ремонт, и кое – текущ.
- А по принцип следи ли АПИ качеството на извършените пътни ремонти и как?
- Към АПИ има Институт по пътища и мостове с лаборатория, експерти и капацитет. Всичко се проверява – вземат се проби от пътищата, измерва се сцеплението на пътя, осветеността на маркировките и знаците. Има надзорни фирми за основните ремонти – всичко, което е написано в законите и наредбите, се спазва.
- А как се е стигнало до тези 528 милиона евро неплатени средства на пътни фирми? Това каза днес регионалният министър Николай Найденов. За колко време са се натрупали?
- Не мога да кажа дали това е точната сума, пък и Найденов първо каза за 750 млн. Според мен са много повече. Ако си спомняте, по времето на министър Иван Иванов информацията беше за около 1 млрд. евро.
Но става дума за задължения към пътните фирми, натрупани от 2018 г. досега. Много често някои министри са си позволявали да спират плащанията. Фирмите започват да водят дела, по които АПИ е осъдена да плаща лихви, често се е налагало да правим споразумения.
- Извинете, но може ли министърът да ви разпореди да не плащате на някоя фирма, а на друга да платите?
- Може, може, той е принципал на пътната агенция. Миналата година например държавата отпусна едни 220 милиона евро, за да можем да покрием поне някои от старите задължения. Отделно от това по времето, когато Асен Василев беше финансов министър, можеше дефицитът в бюджета да се увеличи чрез заем с 1%, без да прехвърли границата от 3%, и с парите да се разплатят всички работи по пътищата до онзи момент. Но предпочетоха парите в бюджета да бъдат вътрешно преразпределени и около 300 млн. лв. от АПИ бяха прехвърлени за други нужди. Ако не беше направено това, много повече пътища щяха да бъдат ремонтирани и съответно – много повече животи можеше да се спасят.
Същото е положението и със спирането на строителството на магистрала “Хемус”. Ако действително е имало такива големи нарушения, прокуратурата отдавна да се е произнесла. Но ние спряхме да я строим, а това забавяне отново се изразява в загубени човешки животи. Да не говорим, че това спиране струва на държавата между 2 и 3 млрд. лева годишно.
Впрочем АПИ и сега е спряла всякакви плащания на пътни фирми – от един месец не плащат.
- Винаги съм ви мислел за човек на ПП-ДБ, вие оглавихте АПИ по време на тяхното правителство. Как се стигна до този разрив?
- Не е разрив. Просто те навремето са оценили моето CV на експерт и аз съм работил добре с тях, а и с всички останали. Дори и със сегашния министър. Когато дойде новата министърка, която престоя съвсем кратко на поста (Ангелина Бонева – б.а.), тя реши комуникацията с мен да не е директна. Не ми даде номера на телефона си.
- А как се стигна до монопол в пътната помощ. Според министър Найденов вие сте добавили това изискване към договорите за пътно поддържане.
- В продължение на дълго време имахме искания от полицията и КАТ – да има определени точки поне по по-главните пътища, до които катастрофирали камиони и коли да бъдат репатрирани безплатно, докато не им се окаже истинска помощ. За да не стоят на мястото на инцидента и да препречват движението.
Затова направихме анекси към договорите с фирмите за пътно поддържане да имат такива места и техника, с която да откарват безплатно катастрофиралите превозни средства до тях.
Но ние не можем да кажем на пътните фирми с кого да сключват договори за тази дейност. Все едно да им кажем от кого задължително да купуват асфалт.
