Връзката на града с планините, реките и парковете, опазването и развитието на минералното наследство е приоритет за моя екип, казва в специално видеоинтервю кметът на София
Още акценти от интервюто:
Работим активно за възстановяване на Симеоновския лифт
В новите договори за сметосъбиране заложихме до 10 пъти по-високи глоби
В ход е изграждането и разширението на 28 детски градини
Строим 10 нови станции на метрото
Постигнахме значителен спад от 32% при разрешителните за високи сгради. Това означава по-малко презастрояване, повече въздух и зеленина
- Какво е вашето послание към столичани в Деня на София, г-н Терзиев?
- Живеем в най-прекрасния град! Нека го обичаме още повече и се грижим за него!
- Ако днес е и ден за равносметка - в средата на мандата, съжалявате ли, че сменихте бизнеса с общината?
- Не, в нито един момент не съм имал съжаление или колебание. Напротив - все повече си обичам работата и все по-ясно виждам път как да се случат така нужните и обещани промени. Всеки ден ходя с изключително голямо желание и заряд на работа и смятам, че най-доброто предстои.
- Когато решихте да скочите в този труден “занаят”, вероятно не сте си давали сметка за много неща, които сега вече знаете като кмет. Какво обаче не знаят хората за работата на кмета?
- Много неща - колко е като обем и колко тежи отговорността, когато всяко твое решение касае ежедневието на толкова много хора. Нито пък разбират процесите, които водят до крайния резултат, който гражданите виждат. Всъщност много от работата остава скрита - тази, която е най-трудна и бавна, свързана с процеси, планиране. Но когато подредиш всичко и то заработи ефективно, можеш да дадеш добри услуги на гражданите и бизнеса. Не мисля, че много хора си дават сметка под върха на айсберга колко промени трябва да се случат, за да тръгне градът в правилната посока. Те искат бързи резултати, това, което до вчера не е работило, да се оправи от утре, но точно невидимите процеси отнемат време да се обърне посоката на кораба.
- На вас остава ли ви време за любимите ви неща?
- Не много. Преди спортувах всеки ден, сега от време на време мога да поритам, все по-рядко играя тенис. За хобитата нямам време, но гледам да се разхождам сред природата, за да си прочистя главата. Дали ще е Панчаревското езеро, на Витоша, в Южния парк или Борисовата градина - на всяко от тези места се чувствам прекрасно. Обичам и разходките в Градската градина при Народния театър и около Националната библиотека - там се чувствам много горд, че съм гражданин на София и кмет. Щастлив съм, че още мога да се разхождам като най-нормален човек и да си говоря с хората, да слушам техните проблеми и да направя впоследствие нещо.
- А дъщерите ви дават ли задачи на кмета?
- Не, строяват ме с по-житейски задачи (смее се).
- През последната година се наложи да преминете през няколко кризи, първата бе безпрецедентната стачка на градския транспорт. Тогава предупредихте, че наесен ще има проблеми с плащането на заплатите на служителите. Получихте ли 15-те млн. лв. от държавата?
- Парите от държавата ги има, но за проблемите се оказах лош пророк. Предварителните данни показват по-ниско изпълнение на транспортната задача, тоест по-малко изминати километри от възложените, което значи по-нередовен градски транспорт, повече болнични на водачите и по-голям недостиг на кадри. Не са решени системните проблеми с недостига на водачи, но пък увеличението на заплатите струва на града 45 млн. лв. годишно. А можеше с поне наполовина по-малко да имаме по-добър краен резултат, който да ни доближи до решаване на кадровия проблем. Никога не съм бил против увеличението на заплатите в който и да е сектор, но когато работиш с ограничен ресурс, трябва с възможно най-малко средства да намериш значимо решение на проблема. Всички искаме и хубави пътища, и нови автобуси, и по-добри условия на труд, и по-високи заплати. Искаме го и за медицинските сестри, за учителите, за служителите в администрацията. Но когато приходите на общината не се увеличават с темпа, с който растат нашите желания, трябва да избираме. Аз винаги избирам да решавам проблема там, където е, а не както е най-лесно или политически удобно.
- Бяхме на ръба и на криза с боклука. В този бизнес винаги са намесени прякори, ще бъде ли по-чиста столицата в следващите 5 г., за които сте в процедура в момента?
- Силно се надявам. Всичко, което научихме през последната 1 г., е залегнало като по-високи изисквания - повече механизация, по-тежки глоби за неизпълнение - до 10 пъти по-високи санкции, договори, които защитават общината. Успяхме да създадем конкуренция при тази процедура и да заложим условия, които защитават интересите на софиянци. Един от участниците в обществената поръчка каза, че новите изисквания поставяли общината в господстващо положение. Това е целта ни - да сме сигурни, че имаме по-голям шанс да получим услугата, която всички искаме. Да няма кофи, които преливат, да има повече механизация и София да е по-чиста.
Има видим напредък, но амбициите ни са да се доближим до градовете за пример в Европа и се надявам това да се случи.
- Както споменахме, скоро преполовявате мандата. Кажете 5 неща, които искате да промените до края му?
- Изключително важно е да отворим достъпа до Витоша и да развиваме термалното наследство. Всеки се прехласва, че Будапеща била спа столицата на Европа, а ние имаме 8 вида минерална вода, която може да се ползва за различни балнеоложки цели. Трябва не само да опазим това наследство, но и да го развием като качествена социална услуга и възможност за нов вид туризъм. Надявам се в следващите 2 г. да започнат да се виждат резултатите.
Другата голяма тема е как да свържем всички големи паркове, реките и Витоша. Говоря за зеления ринг, с който ще имаме най-дългия линеен парк на Балканите. На реките на София да не гледаме като на канали, а като на място за отдих, което е важно за качеството на живот, за борбата с топлинните острови. Така че всичко, свързано с планините, достъпа до тях, реките, минералното наследство, парковете - връзката между всички елементи и облагородяването им, е най-приоритетно. Не се изчерпва със следващите 2 г., а е за десетилетия напред, но работя да положим основите. Поставил съм задача на всяко от направленията в общината да работи по дългосрочна стратегия - 15-20-годишна, за да дадем посоката и след нас всеки да надгражда. Списъкът с нещата, които искам да постигна, е дълъг, но ако трябва да има един фокус, това е нашата природа и история.
- Как ще се отвори достъпът до Витоша?
- За нас план А е възстановяването на Симеоновския лифт, тъй като той дава възможност за най-голям капацитет и тръгва от най-удобното място. Разказвали сме идеята за транспортен хъб, до който да стигат метро, трамвай, автобус и да има голям буферен паркинг, това по-трудно може да се реализира при Драгалевския или Княжевския лифт. Затова съм щастлив, че инвеститорите от “Витоша ски” внесоха проект за модерно съоръжение с висок капацитет. Предстои оценка какво е необходимо като промени в законите, няколко министерства се ангажираха. Сроковете не са точно такива, каквито казаха, но и общината, и държавата са си поставили за цел да реализират този толкова чакан проект
- Да се върнем в центъра - ще има ли червена зона за паркиране?
- Трябва да има реформа на паркирането - обхват, цени, нови видове места, защото това, което се случва сега, е нетърпимо и за живеещите, и за тези, които идват там с кола. Очаквам това да е сред нещата, които ще свършим успешно този мандат - като администрация, но и като общински съвет, тъй като реформата изисква широк консенсус. Всички разбират, че има проблем. Горе-долу има сходно мислене и какви са решенията, но са много важни детайлите.
Когато се правят такива големи промени, е хубаво да се стъпи на данни, да се мисли повече, защото платените зони са само един елемент. Друга част от решението са паркингите - къде да се правят, как. Общината ли да ги строи, публично-частни партньорства ли да има.
Боря се проблемите да се гледат в съвкупност, за да се намери най-доброто решение, а не просто да отметнем, че сме вдигнали цените. Да е ясно тези пари, които идват допълнително, в общината ли ще отидат, или в Центъра за градска мобилност, и какво ще се прави с тях. Искам ясни правила за какво ще се реинвестират, а не софиянци да питат: “Вдигнахте цените за паркиране, но какво получавам аз срещу това?”. Това са въпросите, които искаме да се изчистят, и съм оптимист, че ще има широка подкрепа за бъдещ доклад, който да регулира паркирането и да се разшири обхватът на зоните.
- Кой трябва да строи паркингите - общината или с публично-частно партньорство?
- Комбинация от двете - общината чрез ЦГМ трябва да продължи да строи буферни паркинги заедно с “Метрополитен”, но трябва да се създаде и рамката за публично-частни партньорства - с частен капитал да се реализират на правилните места паркинги и да има икономическа логика това да се случва: има ли там платена зона, колко натоварен е районът, как да активираме инвеститорите с ясно дефинирани рамки и типове проекти, в които да участват дейно в развитието на града. Става дума не само за паркинги, но и за изграждане на спортна инфраструктура, за културни проекти и др. Създал съм работна група, която да изготви тези правила за публично-частни партньорства и да се каже точно за какво ще търсим подкрепа от инвеститори, какви са процедурите и административният път. Да се подготви всичко, да има планове за концесии и да се отпуши този процес.
Парите на общината не са безкрайни, а ние искаме всичко. Трябва креативно да подходим към това как може дадено нещо да се появи - кое със заем, например нови превозни средства за градския транспорт, кое чрез партньорство, кое с парите, събрани от данъци.
- Ще вдигате ли данъците?
- Това не е тема, която се обсъжда. Стои като една от многото възможности как да увеличим общинските приходи, но има и други варианти - създаване на фонд “Благоустройство”, публично-частните партньорства, дарителство, има и различни възможности да се финансират проекти. Последно бихме гледали данъците, защото първо искаме да покажем, че с наличния ресурс можем да правим повече. Можем да направим капиталова програма, която да се изпълнява значително по-добре. Когато подредиш този процес и дадеш дългосрочната визия какво искаш да направиш, тогава вече можеш да отидеш при софиянци и да кажеш: “Ето, ако ни гласувате доверие и променим тази политика, можем да направим това за вас”. Никой не обича да му вземат пари и да не вижда нищо насреща.
- Ще осигурите ли финансиране за развитие на метрото?
- Метрото е стратегически приоритет, то е гръбнакът на транспортната система и ако искаме София да има по-удобен градски транспорт, по-малко коли и по-чист въздух, инвестициите в него трябва да продължат. Колкото повече станции се правят, толкова повече хора избират да ползват метрото, защото могат да стигнат до всяка част на града. Строят се 10 нови метростанции. Предстои избор на изпълнител за още 2 по бул. “Царица Йоанна” до околовръстното. Текат предпроектни проучвания за 5 станции в посока “Студентски град”. Когато нещо ти е приоритет, намираш и финансирането.
- Доволен ли сте от качеството на пътните ремонти в столицата? Каква беше тази сага с “Опълченска”?
- Ремонтът на “Опълченска” беше тежко политически използван проект. Чухме какви ли не коментари - колко време я правите тази отсечка, не можете да асфалтирате 800 м. Но основната работа там беше по подземната инфраструктура. “Опълченска” беше важно да се направи, за да имаме целия ринг. А дали съм доволен - като главен инспектор съм, постоянно си записвам и питам защо нещо става така, а не е добре.
Искам софийските улици да изглеждат като тези на Цюрих или на Виена. Не ме успокоява, че нашите са малко по-добре, отколкото другаде в Южна Европа. Не съм доволен, защото искам да е още по-добре, но не става само с искането на кмета, а със затягане на контрола, по-добро проектиране и планиране на целия процес. Да не се правят безобразия, както с орязването на капиталовата програма, защото това нарушава ритъма на работа, увеличава рисковете и изпълнителят почва да търси начини да го компенсира с удължени срокове и некачествено строителство.
За да се вдигне качеството на ремонтите, трябва да се вдигне нивото на работа на общината, строителите, СОС, защото това е колективен капацитет на системата да произвежда. Стремим се всеки следващ проект да е по-добър от предишния. Въвел съм това като практика в екипа - какво научихме от ремонта на “Опълченска”, за да няма същите пропуски при бул. “Стамболийски”.
- Как ще осигурите места за всички в детските градини?
- Строят се 28 детски градини със стотици места. Идентифицирали сме още парцели, на които ще проектираме градини и работим с инвеститорите при големи проекти да предвиждат и социална инфраструктура. Бизнесът добре разбира, че ако има детска градина в техния комплекс, това прави още по-привлекателен проекта.
Но проблемът не е само до изграждане и оборудване, а и персонал, за който също трябват инвестиции. Оптимист съм, че 2027 г. ще може да се похвалим с решение на проблема.
- А кога училищата ще минат на едносменен режим?
- В София има десетки училища на двусменен режим. Подготвяме първите проекти за разширяване на училищата и преобразяване на дворовете им. Скоро ще покажем визията ни за първото училище - 138-о СУЗИЕ “Проф. Васил Златарски” в “Гео Милев”. То ще има голяма мултифункционална спортна зала, 20 нови класни стаи, за да може учениците да минат на едносменен режим, двор с модерни спортни съоръжения и красива зелена среда. Ще представим как училищата и техните дворове може да станат градски оазиси, място, където се събира кварталът, където децата искат да ходят да учат и да играят. Реализацията на този проект ще стартира догодина и ще имаме по-ясна картина колко би струвало да се направи навсякъде и по кои програми да го финансираме.
- Можете ли обаче да правите смели реформи, когато нямате мнозинство в СОС?
- По-трудно е, особено в някои области, като например реформата на общинските дружества - да заработят по-ефективно, да не губят пари и да дават по-добра услуга. От друга страна, постигнахме значителен спад от 32% при разрешителните за високи сгради - това означава по-малко презастрояване, повече въздух и зеленина. Но за много неща се изискват повече диалог, усилия и политическа фехтовка. Но когато обясня ясно какво и как искам да направя, гражданите - знаейки, че това, което се предлага, е хубаво, ще имат очаквания към всички, които ги представляват в СОС, да направят най-доброто за града. Ако го няма това разбиране, ако има инат и няма желание да се прави нещо само защото съм го предложил аз като политически опонент, приемам, че може би не му е дошло времето. Но съм оптимист, че все пак за важните неща се намира път, макар първо да трябва да минем през загубено време и енергия, понякога грозни думи и напрежение. Можем да превърнем политическата конкуренция в доста по-различно занимание, за момента това не се случва.
- Дори в собствения ви отбор - коалицията, която ви издигна “Обединени за София”, вече е разединени за София...
- Италианско семейство сме. Има много емоции, драма.
- Имахте драма със “Спаси София”, но сякаш не може много да разчитате и на “Продължаваме промяната”.
- Виждам не партии, а хора, с които трябва да работим - 61 общински съветници, 24 районни кметове и много други. Дали се харесваме, или не, дали бихме направили отбор в някоя от неделните лиги, е друг въпрос, но имаме отговорност да направим най-доброто за този град. Което значи повече диалог, търсене на това, което ни събира, а не какво ни разделя. Нямам лоши чувства към никого. Приемам с усмивка критиките и ехидните коментари. Старая се да взема смисленото от другата страна. Приемам си съдбата заради политическия контекст, но това не влияе на мотивацията ми да се старая да направя най-доброто, за да живеем всички в един по-хубав град. За това съм избран и всяка сутрин си напомням защо съм се захванал с тази работа - за да направя живота на софиянци, независимо за кого са гласували и в кой квартал живеят, по-добър. Това изисква егото, емоциите, всичко, което пречи, да бъде оставено настрана и постоянно да търся път заедно да свършим някаква работа. Трудно е не само на местно ниво, има и национални фактори, които допълнително усложняват отношенията.
- Разделихте се обаче и с част от заместниците си.
- Промените в екипа са най-нормалното нещо. Фокусът е какво сме обещали и какъв е пътят да изпълним максимално много от програмата ни. Скоро ще внесем и новата структура на общината, която ще даде възможност да се справим още по-добре с организацията на работа. Очаквам СОС да я разгледа най-късно през октомври и се надявам на подкрепа. Работихме доста по нея не защото не сме имали идеи, а защото искахме да проверим дали са добри и работещи. Общината е жив организъм и не може да спре. За да промениш една структура, трябва да разбереш как работи, защо нещо не се случва, да видиш дали това, което си си мислил, преди да влезеш в общината, е така и дали проблемът са хората, процес, недостатъчни ресурси или външни фактори. И с опита, който натрупахме, вече можем да предложим добре обмислена структура, която да ускори развитието на града. Оптимист съм за това какво следва за София.
- Оставащите 2 г. ще минат бързо, ще се кандидатирате ли за втори мандат?
- Зависи от много неща. Искам да видя, че по-голямата част от всичко, което сме заложили, ще се случи. Искам да знам, че съм полезен за този град, че съм изградил добре работеща структура. Не съм се хванал на тази работа, за да си доказвам нещо в личен план. Когато е трябвало да си доказвам кой съм, успешен ли съм, умен ли съм, съм го направил. Изживял съм преди доста време тези емоции. Това, което ме движи сега, е какво мога да дам на София. Ако съм убеден, че мога да дам много, ако виждам ясен път да се случат всичките ми смели мечти - да, бих се кандидатирал. Но ако нямам тази увереност, че съм правилният човек и по-скоро виждам себе си като пречка за развитието на града, не бих оспорвал. Водя се от съзидателност и добронамереност, защото за мен най-важното е да се развива градът. Всички живеем в него и колективната отговорност трябва да бъде винаги поне половин стъпало по-високо над личния интерес. Тогава ще живеем по-добре като общество.
