До 13 часа на ден срещу 40% по-високо заплащане при съседите
Гърция започна обществено обсъждане на мащабен законопроект за реформа на трудовото право. Ключовите предложения включват въвеждане на четиридневна работна седмица с 10-часови работни дни, дигитализиране на процеса по наемане, индивидуални договори с намалено работно време и възможност за извънреден труд до 13 часа на ден срещу 40% по-високо заплащане, като работниците имат право да откажат.
Законопроектът разширява също родителските обезщетения и засилва мерките за безопасност на работното място.
4-дневна работна седмица с 10-часови работни дни не е нова идея. През 2022 г. тя бе въведена в Белгия и даде право на служителите да поискат преминаване към компресирана работна седмица с повече часове на ден. Обаче едва един процент от заетите се възползваха от тази възможност заради административната тежест и организационните трудности при осигуряване на работния процес.
Всеки белгийски служител индивидуално може да поиска 4-дневна работна седмица, но работодателят има право да откаже. Процедурата трябва да се повтаря на всеки 6 месеца и в този период служителят няма право на извънреден труд. Проблемът с този подход е, че е много трудно да се променят трудовите графици по индивидуална заявка и всичко да се пренастройва през няколко месеца. Вероятно затова повечето работодатели не се и опитват да приложат 4-дневна работна седмица.
Дали Гърция ще я въведе по-ефективно от Белгия, е интересен въпрос, който предстои да проследим. Но това не е единствената промяна, която Гърция въвежда. Има и други, които позволяват на служителите да работят повече – но срещу по-високо заплащане.
Например въвеждат се по-гъвкави възможности за извънреден труд – до 4 часа на ден (но не повече от 13 часа общо работа на ден), като заплащането за извънредния труд е с 40% повече от нормалното заплащане. Това би било полезно за сектори със сезонно натоварване като туризма. Но също е полезно и за служителите, които са в началото на кариерата и имат нужда да натрупат опит и финансови ресурси – например за да си купят жилище.
Проблемът, който Гърция отчита, е, че често извънредният труд не се декларира, съответно не се плащат данъци за него. Затова заедно с гъвкавостта при извънредния труд се въвеждат и изисквания за дигитално отчитане на труда чрез електронната система ЕРГАНИ. Постепенно все повече сектори се обхващат от електронната система и Министерството на труда твърди, че се декларират много повече часове извънреден труд. Съответно се декларират и повече доходи, което води и до повече данъчни приходи.
Трудно е да се каже какъв ще е резултатът от промените в Гърция – не е ясно дали и в каква степен ще бъдат приети от парламента. Още повече че тамошният пазар на труда все още е твърде тежко регулиран – показателни са високите нива на безработица, която е двойно по-висока отколкото в България.
Все още високата безработица в Гърция има интересен страничен ефект – гърците, които работят, работят наистина много. Средно в ЕС се работи 36 часа седмично, като най-малко се работи в Нидерландия - около 32 часа седмично. Следват Дания, Германия и Австрия с под 34 часа. В другата крайност е нашият регион – в Гърция средно се отчитат по 39,8 часа на седмица, а в България по 39, малко след нас са Полша и Румъния. В нашата част на континента се работи повече, което е логично. Все пак имаме да настигаме.
Но данните на Евростат се отнасят до работни часове на основното работно място. А в България има много хора, които работят на втора работа – на втори трудов друговор или на граждански. За много младежи това е начин да си осигурят по-високо заплащане.
За други, като медицинските сестри, работата на няколко места е единственият начин да изкарат по-висок доход. Когато се включат и данните за втора работа, вероятно отработените часове в България са повече – дори може да са повече от Гърция.
Така че в България се отчитат едновременно както високи отработени часове, така и рекордно ниски нива на безработица, както и сериозен дефицит на кадри. Неслучайно работодателите постоянно се оплакват от натиск за увеличение на заплатите. При дефицит на кадри вдигането на заплатите е задължително, за да се запазят служителите или да се привлекат нови.
Но работодателите могат да прилагат и други подходи, за да бъдат атрактивни за потенциалните служители – включително да се учат от международния опит, бил той гръцки, белгийски, исландски и т.н. Например по-малки фирми невинаги могат да си позволят да се борят по заплати с големите компании, но те могат да дадат на персонала повече гъвкавост в работното време. За много младежи или млади семейства освен заплатата е важно и да имат повече свобода – така че могат да бъдат привлечени от придобивки като работа от вкъщи или 4-дневна работна седмица. Други имат нужда от финансови средства и са склонни да работят извънредно срещу по-високо заплащане. За трети би било привлекателно да работят повече в учебно време и да са по-свободни по време на ваканциите, за да могат да обърнат внимание на децата си.
При този пренатегнат пазар на труда българският бизнес все повече ще бъде принуден не само да вдига заплатите, но и да въвежда нови форми на гъвкава заетост както от гледна точка на работни и почивни дни, така и на работа от вкъщи и възможности за извънреден труд. В много случаи това и сега е позволено от законодателството, макар че винаги има нужда от допълнителни промени. По-скоро предизвикателството е да се направи вътрешна реорганизация и да се разчупи мисленето.
