И сега мнозина си тръгват от работа още в петък на обяд - вижда се на изходите на София
Испанското правителство предложи намаляване на стандартната работна седмица от 40 на 37,5 часа без намаляване на заплатите.
Мярката е мотивирана от стремеж към по-добър баланс между професионалния и личния живот, както и към подобряване на производителността на труда. Според правителството по-кратката работна седмица може да доведе до по-висока удовлетвореност на служителите и по-ефективно изпълнение на служебните задължения.
Пилотни проекти и предварителни анализи сочат, че съкращаването на работното време наистина може да намали отсъствията от работа (фалшиви болнични), но работодателските организации се опасяват, че по-кратката работна седмица може да намали конкурентоспособността и ще ги натовари с бумащина по отчитане на работното време.
Всъщност Испания не прави някаква особена иновация – в редица западноевропейски страни работната седмица е под 40 часа. Чрез законова промяна работната седмица е намалена в страни като Франция и Белгия. В редица други държави по-кратка работна седмица е въведена чрез колективни трудови договори в повечето сектори – например Дания, Швеция, Финландия и Норвегия.
Най-скоро Исландия въведе 36-часова работна седмица след дълги години на пилотни изследвания и анализи, които показаха положителни резултати. Типичен пример са родителите с малки деца, които при по-кратка работна седмица могат лесно да се организират да взимат детето от детска градина или училище. Също наскоро Белгия въведе друга иновация – запази 40-часовата работна седмица, но позволи на служителите да работят повече часове четири дни и да почиват на петия ден. Така
по избор хората могат да имат 4-дневна работна седмица
Ако разгледаме данните на Евростат за средната продължителност на работната седмица в Европейския съюз, виждаме, че практически никъде не се работи 40 часа. Средно в ЕС се работи 36 часа седмично, като най-малко се работи в Нидерландия - около 32 часа седмично, следват Дания, Германия и Австрия с под 34 часа. В другата крайност е нашият регион - в Гърция средно се отчитат по 39,8 часа на седмица, а в България по 39, малко след нас са Полша и Румъния. С други думи, в нашата част на континента се работи най-много.
Тук, разбира се, трябва да отчетем някои специфични особености. Например в Нидерландия по-кратката работна седмица се дължи на голям дял работещи на непълно работно време и почасова заетост, което невинаги е по желание на работника или служителя. От друга страна, в нашия край на континента има огромна разлика между официално отчетено работно време и реално работно време.
Само като погледнем в петък следобед задръстванията на изходите на София и магистралите,
веднага разбираме, че много хора са си тръгнали още на обяд от работа и са запрашили към вилата, към Гърция или някъде другаде.
Разбира се, счетоводителят няма да си губи времето да следи с хронометър колко е работил всеки служител – счетоводителят декларира пълна работна седмица на всички всеки месец и толкова.
Малко са компаниите, които имат дигитално отчитане на влизане и излизане от офиса, и честно да си кажем, служителите в тези компании мразят този тотален контрол (няма и доказателства, че този контрол води до повече производителност). Да не говорим за работата от вкъщи – има хора, които стават работохолици, когато работят от вкъщи, и откарват по 12 часа пред компютъра, но други си свършват работата за половин ден и след това излизат в парка с децата. Което всъщност е идеята.
Изследванията показват, че типично човек може да работи с висока продуктивност 4-5 часа на ден и за това време може да се свършат планини от работа.
Проблемът е, че много от работното време се губи в безсмислена дейност. Типичен пример – някой шеф изпраща дълъг имейл на двама служители, но за всеки случай включва още 20 души в имейла; половината от тях, ако отговорят, се генерират 10 нови имейла, които генерират още и още, и става един водопад от безумна кореспонденция, която само губи десетки часове от времето на персонала. Едно вдигане на телефона за 5 минути може да спести десетки и стотици часове загубено работно време.
Имам познат, който беше много дисциплиниран, четеше всички корпоративни имейли, ходеше на всички срещи, поради което не можеше да свърши никаква работа по цял ден. Понеже беше дисциплиниран, оставаше в офиса до късно вечер, за да свърши някаква работа. Реално това е пример как осемте часа регламентирано работно време са напълно загубени, а човек си свършва работата за 3-4 часа извън работното време. Но нормално ли е това?
Въобще съвременните корпоративни и административни структури, вместо да използват информационните технологии за улесняване на работата, ги използват
за губене на полезно работно време
Един американски професор преди време беше заявил, че измислянето на електронната поща драматично е намалило производителността в съвременната икономика.
Друг пример е, че в американските университети вече има повече администрация, правила и бюрократични формалности – и все по-малко професори и време за преподаване. И не е само там – питайте личните лекари в България и те ще ви кажат, че губят голяма част от деня си с формалности, отчетност и бумащина, вместо да лекуват. Всеки е влизал в аптека за антибиотик и вижда как технологиите могат да затормозяват, вместо да улесняват процесите.
Накратко, има мегдан за намаление на работната седмица и в България масово се прави, макар и по неформален път. Може би е време да се започне дебат тази гъвкавост да се формализира със законови правила. Но по-важно е държавата и бизнесът да започнат да използват новите технологии за намаление на бумащината и бюрокрацията, а не за създаване на нови и нови пречки пред производителността. Нали целта е да се върши работа, а не да се нищоправи по 8 часа в офиса?
