Размерът на санкцията не носи превенция, казва известната адвокатка и доктор по наказателно право
И още акценти в интервюто:
- За да намалее пътният травматизъм, е необходимо да се предприемат мерки да не настъпва въобще
- Престъпленията по транспорта, свързани с пътния травматизъм, най-често са в резултат на самонадеяност
- В НК не се говори за шофиране под въздействието на наркотици, а се коментира шофиране след употреба на наркотици
- Когато шофирането с определена концентрация на алкохол се повтаря, това по-често сочи за зависимост, а не за непоправимост на дееца. В този случай колкото и високо наказание да се предвиди, то няма да го поправи
- Адвокат Петкова, като юрист с богата практика по наказателни дела смятате ли, че драстичните санкции, които бяха приети с последните промени в Наказателния кодекс за престъпленията по транспорта, ще дадат резултат и смъртта, и травматизмът по пътищата ще намалеят?
- Не, не смятам. Действително според Наказателния кодекс наказанието има функция за лична и генерална превенция, т.е. играе ролята на предупреждение към дееца и към обществото, че за извършено престъпление се налага определена в закона санкция. Но това са субсидиарни (допълнителни, помощни - бел.ред.), а не основни негови функции.
Основните са поправяне и превъзпитание на извършителя. Казано иначе, вече има извършено престъпление, настъпил е резултат (смърт или телесна повреда при ПТП) и извършителят тепърва ще бъде поправян и превъзпитаван. Без значение от това колко е високо наказанието, резултатът е настъпил и в определени случаи е необратим. За да намалее пътният травматизъм, е необходимо да се предприемат мерки, за да не настъпва такъв въобще, а не как да се накаже, когато вече е факт.
- Защо адвокатите сте на мнение, че наказанията за пътнотранспортни престъпления, предвидени в последните промени в НК, са прекалено строги и не ги одобрявате?
- Не мисля, че само адвокатите не одобряваме прекалената строгост на наказанията. Но свободата на адвокатската професия дава възможност да изразим ясно и смело своето несъгласие. Както посочих, размерът на наказанието не носи превенция. А отделно от това всяко наказание трябва да е съответно на тежестта на престъплението, което е основен принцип, заложен в Хартата за основните права в Европейския съюз.
Той е основен и за наказателното право въобще. За да може наказанието да изпълни своите цели, то трябва да е пропорционално на обществената опасност на деянието, за извършването на което се налага.
Няма никаква житейска, а още по-малко правна логика, минималното наказание за едновременното причиняване на смърт и телесна повреда по непредпазливост (без да са налице особени обстоятелства като употреба на вещества, превишаване на скоростта, пешеходна пътека и т.н.) да е еднакво с минималното наказание за умишлено убийство. Казано иначе, в случаите, в които например при неправилно пресичане на пешеходци на място, на което не би следвало да се намират, трезвен, изряден шофьор ги блъсне и единият от пешеходците загине, а друг е със счупен крак, този шофьор е изправен пред същото наказание, пред което човек, който умишлено, целенасочено е застрелял друг човек.
- Точно каква присъда като размер заплашва шофьор, който кара по правилата, не е употребил наркотици или алкохол, но на пътя му изскочи един или няколко пешеходци, удари ги, единият или повече от тях загинат?
- На този въпрос няма как да се даде еднозначен отговор, тъй като конкретният размер на наказанието зависи изцяло от конкретните обстоятелства по случая. Но границите са от десет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет. За сравнение, за умишлено убийство се предвиждат от 10 до 20 години лишаване от свобода.
- Известно е, че за разлика от алкохола, който не остава в кръвта след няколко часа, следи от наркотика може да има и дни след употребата, а човекът, в случая шофьорът да е напълно адекватен. Какво да се направи, за да се реши този проблем и водач, който преди пет дни е пушил марихуана например, да не бъде нарочван като дрогиран шофьор?
- Законодателна промяна в насока да се криминализира шофирането под въздействието, а не след употреба на наркотици е препоръчителна, но не е задължителна.
Това е така, защото Наказателният кодекс позволява оправдаване на водач, който не е бил под въздействието на наркотици. В практиката си имам не един такъв случай.
Без законодателна промяна, за да се реши този проблем, е необходимо както прокуратурата, така и съдът да спазват научните постижения на наказателното право и разпоредбите на Наказателния кодекс.
- При разследването, което провеждат прокуратурата и органите на МВР, може ли да се установи обективно кога точно е приет наркотикът? Нов ли е текстът в НК, който казва, че при повторно залавяне на шофьор под въздействието на наркотици, осъждан вече за това, наказанието е от една до пет години. Може ли да се окаже, че един водач ще отиде в затвора заради наркотик, приет седмици преди да шофира?
- Няма нов текст, който да казва, че при повторно залавяне на шофьор под въздействието на наркотици търпи наказание от една до пет години лишаване от свобода.
Първо, няма текст, който да коментира шофирането под въздействието на наркотици. Има текст, който коментира шофирането след употреба на наркотици. Второ, по отношение на повторността текстът съществува от 2015 г. и наказанието лишаване от свобода не е променяно оттогава. Промяната е единствено по отношение на наказанието “глоба”.
Действащото законодателство предвижда възможност във всеки един случай водач, употребил наркотици определено време преди проверката, да влезе в затвора, най-малкото, защото предвижда наказание лишаване от свобода в определени граници и в това отношение нищо не се е променило.
По отношение на това дали има възможност за установяване на това кога точно е приет наркотикът, да, има начин да се установи приблизителното време на употреба.
- 1,2 промила алкохол в кръвта е границата, над която деянието става престъпно. С последните промени водач с такова количество се наказва до три години лишаване от свобода, което е условна присъда. Ако обаче след влязла в сила такава присъда бъде заловен да шофира с 0,5 промила, ще получи от 1 до 5 години. Все пак не е ли прекалено строго 5 г. в затвора, без да е причинена травма на някого?
- Условната присъда не е задължителна. Такава се постановява по преценка на съда, ако едновременно са налице три условия: деецът да не е осъждан на лишаване от свобода, да се наложи наказание до три години лишаване от свобода и от обстоятелствата по делото да става ясно, че за поправянето на дееца не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Тук от значение е не законовата граница (стига, разбира се, минимумът да не е над 3 години лишаване от свобода), а какво наказание ще наложи съдът в конкретния случай. Тоест, ако не са изпълнени всичките три условия, при шофиране с 1,2 промила без повторност деецът ще отиде в затвора.
Що се отнася до втория въпрос, 5 години е максимумът, който законът предвижда при шофиране с определена концентрация на алкохол след влизане в сила на присъда за същото деяние. Логиката е, че предходната присъда не е оказала целения възпитателен ефект и поради това наказанието е по-високо. Логика, която поначало е правилна.
Когато се говори за престъпното шофиране с определена концентрация на алкохол в условията на повторност, това по-често сочи към съмнения за развита зависимост, а не към непоправимост на дееца.
В този случай, колкото и високо наказание да се предвиди, то няма да поправи дееца. От моята практика на адвокат с огромен опит със зависими извършители на престъпления мога най-отговорно да заявя, че 100% от зависимите ми клиенти, които са спрели да употребяват, са спрели да вършат престъпления.
- Много коментари предизвикаха тежките наказания за умишлено причиняване на смърт и тези по непредпазливост. Обяснете какво е умишлено и какво е по непредпазливост.
- Умисълът има две форми. При прекия умисъл последиците от престъпното деяние са желани и целени. При евентуалния умисъл деецът предвижда, че определени последици могат да настъпят и макар да не ги цели и желае пряко, съгласява се с тяхното настъпване.
Непредпазливостта също има две форми. При небрежността деецът не е предвидил настъпването на конкретните последици, но е могъл и е бил длъжен да го направи. При самонадеяността деецът е предвиждал настъпването на конкретни последици, но е смятал да ги предотврати. Престъпленията по транспорта, свързани с пътния травматизъм, се извършват най-често в условията именно на самонадеяност (съзнавана непредпазливост).
- Доживотен затвор за смърт на пътя не е ли прекалено тежко наказание? Смятате ли, че ще има съд, който ще прочете такава присъда, все пак сме свикнали това най-тежко наказание да се присъжда на човек, убил някого по-особено мъчителен за жертвата начин.
- Доживотен затвор се предвижда за особено тежки случаи на умишлено причиняване на смърт чрез предизвикване на ПТП. Това означава, че водачът съзнателно причинява ПТП, като желае по този начин да причини смъртта на едно или повече лица. В този случай средството за умъртвяването на конкретно набелязания пострадал е на практика опасно за всички участници в движението.
За подобно деяние, не, наказанието не е прекалено тежко. Всеки справедлив съд би наложил подобно наказание, ако обстоятелствата по делото го изискват и това би било напълно нормално и редно.
- Освен доживотния затвор и другите наказания за смърт на пътя са тежки - при умисъл са от 13 до 20, а по непредпазливост от 15 до 20 години лишаване от свобода при особено тежките случаи. Защо наказанията и при умишлено причиняване на смърт и по непредпазливост са еднакво високи. Понякога шофьорът може да е изряден и само секундно разконцентриране или моментно неразположение да доведе до тежка катастрофа?
- За отговор на този въпрос е необходимо да се обърнете към законодателя. Адвокатите, прокурорите и съдиите единствено прилагаме закона такъв, какъвто законодателят го е създал, и няма как да коментираме защо законодателната воля е такава, каквато е.
CV
- Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- През 2010 г. специализира английско право и право на ЕС по програма на СУ “Св. Климент Охридски”, Университета в Кеймбридж и Британския правен център
- През 2015 г. завършва следдипломна квалификация по нормотворчество и оценка на въздействието на политики и нормативни актове в СУ “Св. Климент Охридски”
- Автор е над 250 научни и практически публикации в български и чуждестранни правни издания
- Специализира в областта на защитата на лица, зависими от психоактивни вещества (алкохол, наркотици) и хазарт, по повдигнати обвинения за извършени тежки престъпления
