Ковид добавките към пенсиите в момента струват около 91,7 млн. лв. месечно, но и всяка година се осъвременяват по швейцарското правило
Още акценти от интервюто с Весела Караиванова-Начева :
- Изкуственият интелект може да търси грешки в осигуровките, а чатботове да отговарят денонощно на въпроси
- Не се обсъждат варианти за отнемане на социални права, а как да бъдат ограничени начините за заобикаляне на осигурителното законодателство
- Разумно е да има максимална пенсия, но тя да се осъвременява всяка година по швейцарското правило
- Инвалидните пенсии нарастват, трябва да има нова оценка за работоспособност. Възможността за пенсия и заплата поощрява стремежа за получаване на тази за инвалидност от хора, които не са болни
- Трябва да се заздрави връзката между принос и права, казва управителят на НОИ
- Г-жо Караиванова, заставате начело на НОИ след 20 г. в системата. Какви ще са първите ви задачи? И защо предприехте тази крачка?
- Няма да изневерим на добрата практика един нов мандат да започне с определяне на краткосрочните и дългосрочните приоритети през следващите 4 г. Предвиждам цялостен преглед на оперативните процеси в Националния осигурителен институт (НОИ), за да определим области, в които можем да подобрим ефективността и достъпността на услугите. Важна задача е откритият диалог и контролните ни действия в синхрон с Министерството на финансите, НАП и Министерството на здравеопазването, за да осигурим устойчиво финансиране на пенсионната система и да подобрим контрола върху разходите, особено за инвалидните пенсии и болничните. В процес на работа сме по пътна карта за модернизация на институцията, с акцент върху дигитализацията и внедряването на съвременни технологии.
Приех тази позиция, защото след 20 г. в системата вярвам, че мога да допринеса за стабилността и развитието на НОИ. Моята кариера - от данъчната администрация до подуправител на НОИ - ми даде дълбоко разбиране за публичните финанси и социалното осигуряване. Виждам тази роля като възможност да приложа натрупания опит, за да подобря обслужването на гражданите и да осигуря устойчивост на системата в условията на демографски и икономически предизвикателства. Една от важните задачи, които си поставям през този мандат, е да успеем да се доближим повече до хората и те да започнат да виждат в НОИ институцията, която мисли за тях и им служи.
- Какво искате да промените?
- Познаването на системата ми дава ясна представа както за силните ѝ страни, така и за областите, които се нуждаят от подобрение. Една от основните промени, които искам да реализирам, е ускоряването на дигитализацията на НОИ. Това означава създаване на максимално удобни електронни услуги за гражданите, като например улеснен онлайн достъп до информация за осигурителен стаж, пенсии и обезщетения. Искам да оптимизираме вътрешните процеси, за да намалим времето за обработка на заявления и да подобрим прозрачността.
Друг приоритет е реформата, свързана с контрола върху инвалидните пенсии. Разходите за тях нарастват, а това изисква по-строг надзор върху решенията на ТЕЛК и по-тесни връзки с Министерството на здравеопазването, НЗОК и останалите институции, които участват в процеса. Целта е да осигурим справедливост и предотвратяване на злоупотреби, без да ограничаваме правата на нуждаещите се. Приоритет ми е по-доброто информиране на гражданите относно техните права и задължения, защото често липсата на информация води до недоверие към системата.
- Готов ли е НОИ за въвеждането на еврото? Как ще разясните на хората какви ще са пенсиите им?
- НОИ, както и цялата държава, е в активен процес на подготовка за въвеждането на еврото. Вече сме започнали анализ на системите и процесите, които ще бъдат засегнати от прехода, включително софтуера за изчисление и изплащане на пенсиите и обезщетенията. Работим в тясно сътрудничество с БНБ и Министерството на финансите, за да гарантираме, че преходът ще бъде плавен и без риск за гражданите.
Информационната кампания е насочена към всички граждани, но с фокус към малките населени места, където достъпът до информация е по-ограничен. Организираме срещи на място чрез нашите териториални поделения, като използваме възможностите на дигиталните канали и социалните медии, с ясни примери за преизчисление на пенсиите от левове в евро. За хората в малките населени места разчитаме на сътрудничество с местните власти и пощенските клонове, които често са основен канал за комуникация. Основното послание на кампанията е: близо до хората, без загуба на стойност за пенсионерите, превалутиране в полза на лицата, както и проверка на плащанията. Институтът разполага с контактен център и телефонна линия за въпроси в отговор на всякакви притеснения.
- Споменахте електронизацията и използването на изкуствен интелект. Защо това е важно?
- Електронизацията и внедряването на изкуствен интелект са от ключово значение, защото те правят услугите ни по-бързи, достъпни и ефективни. В момента по-голямата част от гражданите все още разчитат на хартиени документи и посещения на място, което е времеемко и за тях, и за администрацията. Чрез дигитализация можем да популяризираме и да направим максимално лесни за гражданите услуги като онлайн подаване на заявления, проверка на осигурителен стаж и изчисляване на пенсии в реално време, което пести време и повишава удобството.
Изкуственият интелект може да оптимизира вътрешните работни процеси като автоматизиране на рутинни задачи, анализ на данни за прогнозиране на бюджетни нужди или откриване на несъответствия в осигурителните декларации. Това намалява грешките и освобождава ресурс за по-сложни казуси, които изискват човешка намеса. Освен това изкуственият интелект може да помогне за персонализирана комуникация с гражданите - например чрез чатботове, които отговарят на често задавани въпроси денонощно. Тези технологии са важни, защото не само подобряват обслужването, но и гарантират устойчивостта на системата в дългосрочен план, особено в условията на намаляваща работна сила и нарастващи нужди от услуги.
- Една от най-важните задачи пред вас ще е пътната карта за усъвършенстване на пенсионната реформа. Започнахте ли работа по нея и какво според вас трябва да се промени?
- Със заповед на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов вече е сформирана междуведомствена работна група със задача да разработи Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в страната. В нея са включени представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, както и на НОИ, НАП, Комисията за финансов надзор и Фискалния съвет.
Решението на парламента се основава на изготвените през 2024 г. анализи, свързани с текущото състояние на пенсионната система в България, сред които е и Актюерският доклад на НОИ, който съдържа дългосрочна прогноза за финансовото състояние на държавното обществено осигуряване до 2070 г. Идентифицирани са основните проблеми в трите стълба на пенсионната система и се предлагат мерки за тяхното преодоляване, които тепърва ще бъдат дискутирани и приоритизирани. Важно е действията на институциите да бъдат синхронизирани, приетите решения да са координирани и добре балансирани, така че резултатите от тях да са трайни, стабилни и ефективни за системата в цялост. Надявам се да са останали назад времената, когато решения са вземани инцидентно, частично, без достатъчно предварителни анализи за тяхното дългосрочно въздействие, което понякога е водело до задълбочаване на проблемите вместо до решаването им.
Това, което мога да кажа още сега, е, че не се обсъждат варианти за отнемане на социални права или увеличаване на възраст извън законово установената към момента. Търсим начини как да направим социалната защита за отделни целеви групи адекватна, комбинирайки всички възможни форми на финансиране. Затова вниманието ни е концентрирано към насоките, които парламентът даде при приемането на решението за пътната карта, а именно да се формулират начини как плащанията, зад които не стои осигурителен принос, но които се финансират с осигурителни вноски, да бъдат пренасочени към други системи. На фокус са и въпросите как параметрите по приходите и разходите да следват по-плътно динамиката на икономическия растеж, как да бъдат ограничени начините за заобикаляне на осигурителното законодателство, как да се заздрави връзката между “принос и права”, как да се повишат осигурителната култура и финансовата грамотност на населението.
- Населението в Европа застарява, а част от страните вдигат възрастта. Може ли да се мисли за вдигането на възрастта, при положение, че не сме достигнали заложените 65 г.?
- Нарастването на пенсионната възраст в синхрон с демографските реалности и продължителността на живота е основен принцип във функционирането на разходопокривните пенсионни системи, каквато е и държавното обществено осигуряване. Конкретно за България обаче смятам, че в момента повишаването на пенсионната възраст за масовата трета категория труд не е необходимо. С направените промени в пенсионноосигурителното законодателство през 2015 г. е предвидено плавно повишение на изискуемата възраст и осигурителен стаж. До 2037 г. пенсионната възраст за жените и мъжете трябва да се изравни и да достигне 65 г. Този процес все още не е завършил. След това е предвидено, че пенсионната възраст ще се увеличава според промените в продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен своеобразен автоматичен стабилизатор. Смятам, че допълнително увеличаване на пенсионната възраст на този етап не е нужно.
Вярно е, че има държави в ЕС, в които пенсионната възраст е по-висока от 65 г., например Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия и т.н., но в тях мъжете живеят между 18 и 20 г. след навършване на 65 г., а жените – между 20 и 22 г. За сравнение, в България очакваната продължителност на предстоящия живот при навършване на 65 г. за мъжете е 14,6 г., а за жените - 18,8 г. Средно за ЕС тя е 18,3 г. за мъжете и 21,8 г. за жените.
- Има ли разчети колко пари струва досега ковид добавката, която се отпуска към пенсията?
- Допълнителните суми към пенсиите, станали известни като т.нар. ковид добавки, бяха един от най-важните инструменти за подкрепа на доходите на домакинствата в условията на пандемия. За изплащането им в подкрепа на пенсионерите в периода август 2020 г. – юни 2022 г. бяха извършени разходи в размер на над 3 млрд. лв. В различните периоди размерите на допълнителните суми варираха между 50 и 120 лв.
Въпреки че тези ковид добавки нямаха осигурителен характер, считано от 1 юли 2022 г., те бяха включени в размера на пенсията, превръщайки се по този начин в част от дохода, изплащан от държавното обществено осигуряване до момента на прекратяване на пенсията. Също така бе взето решение при определяне на размера на пенсиите с начална дата след 1 юли 2022 г. да се добавя сума в абсолютен размер от 60 лв. (равен на размера на ковид добавката към тази дата). В момента сумата за изплащане на включените в размера на пенсиите ковид добавки е около 91,7 млн. лв. месечно. Като част от размера на трудовите пенсии те се осъвременяват ежегодно по швейцарското правило и това съответно увеличава разхода за изплащането им.
- Депутатите ви питаха за тавана на пенсиите и споменахте, че НОИ има различни разчети, включително той да е 3600 лв. Какво показват те?
- По данни за юли разчетите показват, че за пълно отпадане на тавана на пенсиите са необходими 5,2 млн. лв. месечно.
За увеличение на тавана от 3400 на 3600 лв. са необходими 1,4 млн. лв. месечно, като броят на пенсионерите с ограничени до тавана пенсии ще намалее от 8700 на 5700, а 3000 пенсионери ще получат действителните размери на пенсиите си (тези с размери между 3400 лв. и 3600 лв.).
Намирам за разумно максималният месечен размер на получаваната пенсия или сбор от пенсии да се запази, като се предвиди така определеният таван да се осъвременява всяка година с процента по чл. 100 от КСО (швейцарското правило), приложим за всички трудови пенсии.
- Какво може да се направи, за да се стопи дефицитът в системата?
- Финансовото състояние на пенсионната система е функция едновременно на демографската и икономическата ситуация, както и на взетите политически решения. В сърцевината на дългосрочната финансова стабилизация стои необходимостта от поддържане на устойчив икономически растеж, висока икономическа активност и нарастване на доходите от труд. Това само по себе си е необходимото условие за стабилизиране на системата. С други думи, без икономически прогрес и възходящо развитие на пазара на труда не е възможно дългосрочно стабилизиране на фонд “Пенсии”, каквито и политически решения да бъдат взети.
От друга страна, не е достатъчно да се разчита единствено на благоприятна икономическа обстановка, защото пенсионната система се влияе и от процеси, върху които трудно може да се въздейства. С основно значение тук са демографските процеси и в частност свиването на работната сила и застаряването на населението. Влиянието на тези процеси върху финансовата устойчивост на пенсионната система трябва да бъде целенасочено управлявано. С други думи, необходими са и правилните политики, които да намерят адекватен отговор на демографските промени. Сред тях най-важни са политиките за т.нар. активен живот на възрастните хора и интеграцията в заетостта на хората с увреждания и други обществени групи. Става дума за увеличаване на икономическата активност на възрастните, особено на жените, мерки за оставане на пазара на труда в добро здраве, т.е. безопасност и здраве при работа, достъп до социални и здравни услуги за профилактика и рехабилитация, лечение на хронични заболявания и намаляване на случаите на инвалидизиране.
Това, което е особено важно за дизайна на държавното обществено осигуряване и което ще създаде благоприятни условия за дългосрочната финансова устойчивост на системата, е да се заздрави връзката между осигурителния принос и осигурителните права. Пенсията да бъде все повече заместващо доходите от труд плащане, а не да има характер на социална помощ.
- Какъв е коефициентът на заместване на дохода от труд към този от пенсия? И доближаваме ли се до другите държави в ЕС?
- Коефициентът на заместване на дохода е съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход. Този показател е измерител на “щедростта” на системата като цяло и не може да се интерпретира на индивидуално ниво. За някои от пенсионерите нивото на заместване на миналите доходи от труд може да е по-голямо, а за други – по-малко.
През 2023 г. и 2024 г. бе постигнат най-високият през последните 10 г. коефициент на заместване на дохода. От 44,3% през 2015 г. той нарасна до 54,3% през 2023 г. и 53,3% през 2024 г., най-вече в резултат на приетите мерки в периода на пандемията. Мерките направиха така, че средната пенсия да нараства по-бързо, отколкото средният осигурителен доход за страната в този период. Но едновременно с това нараснаха и разходите за пенсии и през 2024 г. бе отчетен най-големият за последните 10 г. дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт - 10,7%. За 2025 г. се очаква средната пенсия да е около 975 лв., а брутният коефициент на заместване да бъде около 53,6%.
Към сравненията с други държави винаги трябва да се подхожда внимателно, защото всяка национална пенсионна система има своите особености. Затова най-често европейските институции и международните организации използват т.нар. хипотетични случаи, чрез които сравняват колко би било заместването на дохода при пенсиониране на работник с определен профил. Публикуваният през юни 2024 г. доклад на ЕС за адекватността на пенсиите показа, че човек, осигурявал се 40 г. на средната работна заплата за страната и пенсионирал се на стандартната пенсионна възраст в България, ще има значително по-голям нетен коефициент на заместване, т.е. използва се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и данъци, в сравнение с повечето държави в ЕС, сред които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, но и Дания, Германия, Испания, дори Швеция и Финландия. Използвайки сходна методология, през април 2025 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува анализ за България, в който отчете, че коефициентът на заместване у нас е значително по-голям от този в други икономически развити държави. Една от причините е, че в България пенсиите не се облагат с данъци и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е често срещана практика на други места. Така че върху стойността на коефициента на заместване влияе не само дизайнът на пенсионната система, но и данъчно-осигурителните политики, както и механизмите за формиране на трудовите възнаграждения в икономиката.
Но от друга страна, предизвикателството пред адекватността остава, тъй като пенсиите са функция на миналите доходи от труд и също така не е без значение какво може пенсионерът да си купи с получаваната пенсия. В този смисъл, дори и коефициентът на заместване в България да изглежда по-висок, отколкото в по-добре развитите икономически държави, много по-важно е да се постигне и реално сближаване на заплатите и другите доходи от труд. Само така можем да очакваме, че пенсиите у нас ще бъдат съпоставими с тези в големите и силни икономики.
- Акцентирахте на тревожната тенденция, че има все повече инвалидни пенсии. Работодателите от години искат реформа при тях. Каква трябва да е?
- В последните години броят на инвалидните пенсии, както и на пенсионерите с инвалидни пенсии се увеличава непрекъснато. Причините са комплексни и може да бъдат търсени не само в увеличената заболеваемост, факторите на външната среда и стресогенните фактори, но и в увеличаването на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в заплахата за оставане без работа и доходи, която често се трансформира в търсене на възможност за преждевременно пенсиониране, каквото е и пенсионирането поради инвалидност. Това създава неприсъщи за пенсионната система проблеми с дългосрочни последствия и налага търсенето на различни начини и мерки за подобряване на организацията и контрола на тази дейност. Независимо какви мерки ще бъдат набелязани обаче, те трябва да са съобразени и да гарантират правата на хората с увреждания. Това може да се постигне на първо място чрез създаването на напълно ясен, прозрачен, ефективен и ефикасен модел за експертиза на работоспособността.
Наблюденията показват, че действащата оценка, съобразно която се определя процент на загубената работоспособност спрямо здравия човек, от една страна, не отговаря на нуждите на съвременния пазар на труда, а от друга страна не може да бъде приложена към всеки отделен случай, така че да отчете не само здравословното състояние на лицето с увреждане, но и факторите на средата, в която то живее и работи, неговата професия, дейността, която изпълнява, както и обстоятелството по какъв начин увреждането препятства или затруднява обичайните ежедневни дейности на лицето, респективно работата, която е извършвало.
Предвид характера и предназначението на пенсиите за инвалидност в качеството им на дългосрочно плащане, което замества загубения доход от трудова дейност, експертизата на работоспособността следва да бъде извършвана единствено и само по отношение на лица в работоспособна възраст. Това не само ще отслаби натиска върху системата и ще намали разходите за осъществяване на самата оценка, но и най-важното - би било от полза на хората с увреждания, тъй като ще осигури по-голяма бързина на процеса. Необходимо е да бъде разработена и внедрена изцяло нова методика за оценка на работоспособността, която да замени сега действащата и доказала се като неефективна такава. Новата експертиза трябва да може да осъществи връзка между медицинската оценка и социалната среда, в която живее и работи лицето. Да може да бъде оценено и влиянието на конкретното увреждане и функционалните ограничения и/или препятствия, които то предизвиква за конкретното лице и за конкретно изпълняваната от него професия.
Същевременно, отново въз основа на оценката на работоспособността, трябва да бъдат предвидени и условията, критериите и предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност в частичен или пълен размер.
На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че законовата възможност за едновременно получаване на пенсия и заплата не само не препятства, но напротив – поощрява стремежа за получаване на пенсия за инвалидност, в това число и от хората, които не са загубили работоспособността си вследствие на определено заболяване и/или увреждане.
- А какво може да се направи срещу фиктивните болнични?
- Съгласно действащата нормативна уредба дейността по издаване на болничните листове е предоставена на органите на медицинската експертиза, които са извън структурата на Националния осигурителен институт. Следва да се отбележи, че медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция (РЗИ).
Съгласно чл. 33 от Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване и извършва осигурителните плащания. В тази връзка законодателят е определил НОИ като заинтересован орган по отношение на медицинската експертиза (чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето) и го е включил сред органите, които упражняват контрол върху нея.
От 1 януари 2015 г. НОИ поддържа Електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. В регистъра се приемат само коректни данни от издадени болнични листове, т.е. такива, които са съобразени с нормативните разпоредби по експертизата на временната неработоспособност. Приетите в регистъра болнични листове подлежат на допълнителни проверки. В края на 2018 г. се въведоха голям брой допълнителни контроли, които значително повишиха контрола по отношение на правомерността на издадените болнични листове. Селектираните болнични листове със съмнение за допуснати нарушения се предават за проверка от контролните органи на териториалните поделения на НОИ.
За съжаление, контролните органи на НОИ работят само по документи. Те не извършват клиничен преглед на лицето и е възможно да бъдат подведени от съхраняваната медицинската документация в лечебните заведения, издали болничните листове. Само органите на медицинската експертиза имат правомощия да извършват преглед на лицето, както и да назначават допълнителни изследвания с цел диагностичното му уточняване и да вземат решения относно правомерността на издадените болнични листове.
Контролът по експертизата на работоспособността в последните години е обективно затруднен в резултат на: нарасналия брой лечебни заведения, които формират органите на медицинската експертиза; големия брой издадени болнични листове за временна неработоспособност; увеличената заболеваемост; липсата на единна система за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза и др. Всичко това затруднява и координацията на дейностите между различните държавни институции по отношение на контрола върху дейността на органите на медицинската експертиза.
На този етап НОИ осъществява контрол, като прилага всички предвидени в нормативните актове правомощия.
През първото полугодие на 2025 г. са извършени 349 проверки на лечебни заведения и са издадени 140 задължителни предписания. За същия период са обжалвани 5 449 броя болнични листове. Контролните органи на НОИ са участвали при разглеждане на 3530 бр. болнични листове от регионалните съвети за контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност към регионалните здравни инспекции, по реда на чл. 111 от Закона за здравето.
Какво още може да се направи според нас:
1. Необходимо е засилване на контрола и от страна на другите институции, посочени в Закона за здравето, най-вече от регионалните съвети към РЗИ и от НЗОК, както и от страна на работодателите.
Работодателите разполагат с информация, която може да им подскаже предполагаеми нарушения при издаване на болнични листове - отказан платен годишен отпуск на някой служител и той за този период е представил болничен лист, или при работодателя постъпват болнични листове, издадени от един и същ лекар или от един и същ медицински център. Това също са индикации за предприемане на действия. Тези действия могат да бъдат както обжалване на болничния лист по реда на чл. 112 от Закона за здравето, така и сигнал до регионалните здравни инспекции, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и дори до прокуратурата при случаи на масови злоупотреби.
2. Необходими са действия и по отношение на завишаване на персоналната отговорност на лекарите, осъществяващи тази дейност.
Съгласно Закона за здравето нарушенията по издадени болнични листове се установяват с актове, издадени от длъжностни лица към РЗИ, а министърът на здравеопазването може да отнема правото на упражняване на медицинска професия за срок от 6 месеца до 2 години. За съжалени, НОИ не разполага с информация относно резултатите от тези дейности.
- А срещу обезщетенията за безработица?
- За преодоляване на порочната практика с т.нар. френска борса, чрез която лицата, упражнявали краткотрайна заетост в друга държава членка с висок осигурителен доход, получават парични обезщетения за безработица в особено висок размер, определен само на базата на този доход, се създаде нова алинея 8 в чл. 54б в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 13 август 2024 г. Съгласно новата разпоредба размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и от всички доходи в България и в други държави членки за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. По този начин се регламентира еднакъв подход при определяне на размера на обезщетенията за безработица на лицата, упражнявали дейност в други държави членки, и на тези, работили само в България, като се отчита цялостният осигурителен принос на всяко лице за 24-месечния референтен период по българското законодателство.
Най-силно изразен е ефектът на действие на разпоредбата на новата алинея върху средномесечния размер на обезщетението за безработица. За първото полугодие на 2025 г. този размер е почти два пъти по-нисък от същия период на 2024 г.
При анализ на ефекта от прилагане на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се отчете обстоятелството, че в изплатените парични обезщетения през 2025 г. значителен е делът на тези, чийто размер е определен преди влизане в сила на разпоредбата. Очакваме този ефект да е значително по-изразен, когато периодите на отпуснатите по стария ред обезщетения се изчерпят и се отчете разходът за обезщетения – всички с определен размер при прилагане на ал. 8 на чл. 54б от КСО.
Продължават усилията на Националния осигурителен институт срещу често срещаната практика за заобикаляне на закона, свързана с фиктивно осигуряване за кратък период от време на лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или поради виновно поведение, в които случаи дължимото парично обезщетение е в минималния размер за срок от четири месеца. Наемането за кратък период от време има за цел промяна на основанието за прекратяване на правоотношението и неправомерно придобиване на осигурителни права. С цел недопускане на незаконосъобразни разходи на фонд "Безработица" длъжностните лица осъществяват засилен превантивен и последващ контрол. На всички осигурители, за които възникват съмнения за фиктивно наемане на работа, се извършват проверки от контролните органи на НОИ, в хода на които се събират сведения по реда на АПК, анализират се всички относими факти и обстоятелства, изисква се информация и от други институции – Националната агенция за приходите, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В част от случаите се изпращат сигнали и до полицията и прокуратурата.
Визитка:
- Завършила е УНСС, специалност "Счетоводство и контрол", със степен "магистър"
- Депутат в 39-ото НС
- През април 2005 г. е избрана за подуправител на НОИ с мандат от 4 г. Преизбрана е още три пъти на същата позиция през 2009, 2016 и 2020 г.
- От юни 2010 г. до момента е член на Управителния съвет на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система
- Има специализация по финансово и данъчно право и по прилагане на международни счетоводни стандарти
- На 24 юли 2025 г. е избрана за управител на НОИ
