Извличането им е сложен и скъп процес
Редкоземните елементи станаха фокус в геополитиката и все повече хора се питат какво са те. Имаме ли ги у нас, проучва ли се за тях? "24 часа" потърси за отговор на тези въпроси Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН.
- Г-н Георгиев, кои са най-значимите и търсени редкоземни елементи? И в какво се влагат?
- Групата на редкоземните елементи (РЗЕ) включва 14 химични елемента със сравнително сходни свойства, към тях понякога се добавят още 2-3. Те не са особено редки в земните недра – наречени са така, защото рядко образуват собствени минерали и обикновено присъстват като примеси. Извличането им е сложен и скъп процес. Едни от най-търсените и значими от тях са неодим, празеодим, диспрозий, тербий, лантан, церий и др. Специфичните им свойства ги правят ценни в редица производства - на ветрогенератори, слънчеви панели, батерии, електрически автомобили, смартфони и друга електроника, модерно военно оборудване и др. и нуждата от тях стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и се формира глобален недостиг на тези ресурси.
- Защо изведнъж станаха толкова актуални?
- Редкоземните елементи са икономически актуални от около 30 години, но наистина напоследък доста се заговори за тях и в медийното пространство. С бурното развитие на технологиите и агресивното налагане на възобновяеми енергийни мощности, на батерии за складиране на енергията и на електрически автомобили, нуждата от редкоземни елементи стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче, повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и съответно се формира глобален недостиг на тези ресурси.
- Кои от тях ги има в българските недра? Правени ли са проучвания за тях и кога?
- Нямаме точна оценка за състоянието на редкоземните метали на територията ни. В България, за съжаление, е налице многогодишна тенденция за пренебрегване на проучването и разработването на геоложките ни ресурси. Поради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. През 1997 г. се закрива Комитета по геология, структура която е отговаряла за търсенето, проучването и категоризацията на ресурсите в България и оттогава до днес на държавно ниво не се извършват целенасочени проучвания, включително и за редкоземните елементи. Заради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. Показателен е фактът, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма функционираща геоложка служба, и то от десетилетия.
- Какъв е потенциалът за добив и къде са находищата? А добивани ли са?
- Геологията на България е разнообразна и дава предпоставки за наличието на разнообразни ресурси. При интензивните геоложки проучвания през миналия век се откриват и разработват редица находища на мед, олово, цинк, злато, уран и др. Редкоземните елементи обаче не са били икономически актуални и подобни залежи не са търсени и оценявани целенасочено. В отделни научни публикации са докладвани повишени съдържания на редкоземни елементи в отделни райони - в алкални магмени скали, в пегматити, дори и във въглищата от Маришкия басейн. Тоест потенциалът е налице, нужни са обаче действия по търсенето и проучването на перспективните райони. Това включва както нови находища на редкоземни елементи, така и изследването на минерали от съществуващите находища на злато, мед и олово например, а също и изследването на редкоземни елементи в огромното количество отпадна скална маса, натрупано в процеса на дългогодишния добив на метали и въглища в страната. От края на 2024 г. стартира петгодишна национална научна програма за критичните и стратегическите суровини в България, като една от целите на програмата, финансирана от МОН, е да представи обзор за потенциала на България за всяка една от 34-те такива суровини, които включват и редкоземните елементи. Тя е добра първа стъпка, която обаче не може да замести липсата на геоложка служба и инвестиции от държавата в проучването на собствените ресурси.
И накрая искам да поздравя всички геолози, миньори и служители в минния и преработвателния бранш в страната с Деня на миньора – 18-ти август. Нека всички заедно да продължим да опазваме и развиваме геоложките познания в страната и нека държавата също да подкрепи усилията за проучване и в крайна сметка разработване на нови находища по икономически изгоден и природосъобразен начин.
