Има напрежение от неизвестността за визията на политиците за развитието на добивната индустрия, казва председателят на УС на Българската минно-геоложка камара
Още акценти:
Рестриктивни мерки при размера на концесионните такси и допълнителни
финансови тежести неминуемо ще доведат до свиване в дейността на добива
на полезни изкопаеми
Засега тази бърза писта за търсене и проучване не е факт
- Г- Драганов, минната индустрия въпреки спада на добива с 4% през миналата година стои добре в икономиката ни, произвела е в стойност отново над 4 млрд. лв., вероятно заради цените на световните пазари. Но на какво се дължи намаленото производство?
- Да, цените на световните пазари растат заради по-високото търсене и това се отразява на приходите от произведената продукция. Годината обаче беше сложна за нашата индустрия в България. Аз съм представител на подотрасъл рудодобив и през 2024 година производството намаля с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. Намаление има при добива на всички метални полезни изкопаеми (медни руди, злато-съдържащи и сребърно-съдържащи руди, оловно-цинкови руди). През годината се наблюдава рязък и последователен спад в добива на твърди горива (лигнитни въглища), като само за една година (2023–2024) намалението е с 41%, а за две (2022–2024) – с почти 60%. Причината за това е тенденцията към декарбонизация и енергийна трансформация на България в унисон с европейските климатични политики и Зелената сделка.
- Къде има нарастване на производството във вашата индустрия?
- Добивът на индустриални минерали през 2024 г. бележи ръст от 2% спрямо предходната година, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Повишение се отчита и при добива на скално-облицовъчни материали - с 23 на сто, но поради малкия си относителен дял той не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали, или общо 44 млн. тона спрямо 42 млн. тона, което се дължи на активността в строителния сектор.
- За първи път производството на инертни материали макар и с малко, изпреварва металните руди и излиза на първо място. Защо?
- Нарастването основно се дължи на активността в строителния сектор.
- Какво е различното през тази и миналата година в сравнение с 2023 г. в бранша в България? Като че се усеща напрежение?
- Напрежението идва от неизвестността по визията на политиците за развитието на добивната индустрия. Твърде рестриктивни мерки по отношение на размера на концесионните такси и допълнителни финансови тежести неминуемо ще доведат до свиване в дейността на добива на полезни изкопаеми. Това ще постави част от дружествата в неконкурентна позиция спрямо такива от съседни страни и най-вероятно ще доведе до преустановяване на дейността им и загуба на много работни места.
- В обръщението си към миньорите заявявате, че сте отстоявали позиции, развивали сте партньорства и сте затвърдили значението на сектора като стратегически за бъдещето на България. Разкодирайте това изречение. Казвали сте, че до 2040 г. у нас ще се разработват находищата. А след това?
- Казал съм, че има подписани концесионни договори до 2041 г. за метални полезни изкопаеми. Това не означава,че ще се изчерпат ресурсите от това природно богатство до споменатата година. Дали ще има добив на метални полезни изкопаеми и след това, зависи от разходите за добив, продажните цени, размера на концесионните такси, както и от желанието на политиците и нагласата на обществото дали да има добив на този тип полезни изкопаеми в страната, или не. Трябва да отбележа, че за да има добив след 2041 година, много стъпки преди това трябва да бъдат извървени – проучвания, обществени обсъждания, предоставяне на концесии и т.н. Това е един изключително дълъг процес.
- Искахте бърза писта за търсене и проучване. При чиновника ли, или при политиците се къса веригата и се бавят разрешенията? Кой тупа топката и защо?
- Засега тази бърза писта за търсене и проучване не е факт. Броят на издадените разрешения от началото на годината е твърде малък по мнение на всички членове на Българската минно-геоложка камара. Очакваме по-интензивна работа от страна на държавните институции и сме в непрекъснат контакт с тях. Надяваме се да бъдем чути и разбрани, защото минната индустрия е важен отрасъл за развитието на българската икономика, който осигурява няколко десетки хиляди работни места и много хиляди в свързани дейности. Нашите инвестиции са за десетилетия напред и осигуряваме сигурни доходи и стабилност на хората в десетки населени места в България.
- Чух идея за междуресорен екип, в който да са и представители на бранша, който да следи движението на преписки в министерствата по стратегически проекти. Вие как се отнасяте към тази идея?
- Това е чудесна идея и очакваме тя да се реализира с наше участие.
- Как се работи с редовното правителство? Какви нормативни промени бяха направени и какви браншът още иска?
- Постигнахме споразумение за изменение в наредбата за концесионните такси и очакваме публикуването ѝ за обществено обсъждане. Има диалог за момента с Министерството на енергетиката, но регулаторната рамка е твърде тежка и това не допринася за бързо придвижване на преписките по разрешения за търсене и проучване, удължаване на концесионни срокове или получаване на нови концесии. На практика процедурите по разрешителни за проучване и добив на полезни изкопаеми вървят твърде бавно. Има десетки преписки, които отлежават.
Браншът иска две неща - предвидимост и бързо придвижване на съгласувателните и разрешителни процедури.
- Критични суровини е темата на годината и особено редкоземните метали. Какво от тях имаме у нас и какви се пречките за разработването им?
- Необходима е преоценка на наличната информация от проучванията за редки метали, извършвани в миналото, за да се оцени потенциалът на страната. Това значи да се прегледа значителен обем от информация, за което са необходими време и инвестиции.
Разработването на находища на редкоземни метали генерира минни отпадъци. Не мисля, че в момента обществото би подкрепило такива проекти, имайки предвид реакциите по отношение на проекти за добив на строителни материали, които практически не генерират отпадък.
- Много се коментира в социалните мрежи, че гърците са дали концесия за добив на злато на Халкидики на канадска компания. Коментира се, че не ги е страх, че ще им замърси живота и особено туризма. Но се сравняват и концесионни такси. Вие правили ли сте анализи колко плащат на държавата в различните европейски държави и къде е България по нивата им?
- Имаме преглед на концесионните такси на държавите в ЕС и на тази база защитавахме нашето виждане те да бъдат съпоставими с тези на съседните държави, което би поставило минните дружества в конкурентна позиция. С проекта за нова наредба, разбира се, ако той излезе с размерите на концесионните такси, за които се постигна съгласие между представители на Българската минно-геоложка камара и министерствата на финансите и енергетиката, концесионните такси ще станат реално по-високи от тези в Гърция и редица европейски страни.
В България по отношение на размера на концесионните такси съществената разлика е, че се заплаща концесионна такса върху металите в добитата руда, докато в останалите страни тя е върху металите в получения концентрат. Това означава, че дори и процентът да изглежда по-нисък от този в някоя от европейските страни, като се вземе предвид процентът на извличане на съответния метал, реално той ще се окаже по-висок при нас.
- Министърът на енергетиката Жечо Станков при посещението си в САЩ презентира редкоземните минерали и търси инвеститори за тях. Кои от тези 17 елемента, почти неизвестни за широката публика, може да се добиват у нас?
- За момента нито един от тях. Необходима е доста работа, за да се оцени дали е ефективен добивът им в България.
- Какво ще кажете на хората от минно-добивния сектор в деня на св. Иван Рилски, който е и ваш празник?
- Пожелавам им преди всичко здраве, благополучие, сила и упоритост да защитават работните си места и да се борят за повишаване на стандарта на живот, който са постигнали.
