Полицай Тодор Грозев: Не съм герой, на мига реших да ескортирам родилката

Пътният полицай, ескортирал по спешност родилката с близнаци до Варна, разказва още:

• Не очаквах този фурор с името ми в социалните мрежи, изпълнявах дълга си, поех риск, защото тези деца бяха дългоочаквани
• Бащата се разплака на мига - имаше здрави момче и момиче
• Не възприемам подкупа за нещо нормално, това да се изчисти от системата, ако го има! Униформеният трябва да има съзнание
• Убеждението на хората е, че пътните полицаи само пишем глоби, а всъщност ходим и на сигнали за скандали, побоища, убийства
• Аз съм трикратен шампион на международното състезание по майсторско управление на автомобил "Добрич - Браила", на синовете си ще кажа: Ходя само на легализирани състезания, не летя по пътищата за хората

- Полицай Тодор Гроздев, името ви предизвиква фурор в социалните мрежи, след като ескортирахте по спешност бременна жена с близнаци до болница във Варна? Разкажете ни в детайли ситуацията.

- Не съм очаквал подобна реакция от хората. Това ме радва и просълзява, но в никакъв случай не се определям за герой, защото вършех работата си. Изпълнявах дълга си! Ситуацията е от 8 август, когато бях в село Стожер, Добрич. С колега упражнявахме контрол на пътното движение чрез система, следяща скоростта на трафика. В един момент до мен спря автомобил Toyota RAV, управляван от мъж на видима възраст над 50 години. До него на предна дясна седалка лежеше бременна жена. Разбрах, че са семейство. Бяха много паникьосани и притеснени. Усещаше се по гласа и израженията им. Обясниха ми, че тя чака близнаци, а само преди броени минути са ѝ изтекли водите. Казаха ми, че във Варна вече ги чака лекарски екип, който да извърши раждането. Сам направих извод, че бебетата вероятно са инвитро, тъй като жената също беше на годините на мъжа. Оказах се прав. Казах си, че това усложнява допълнително ситуацията и трябва да действам мигновено. Докладвах казуса по станцията на оперативната дежурна част в МВР - Добрич. Казах, че искам да ескортирам семейството до Варна. С нормално каране щеше да отнеме 30 минути, ние го взехме по-бързо. Нямаше как да ги върна към Добрич, въпреки че е по-близо. Не можах да поема риска, защото усетих колко дългоочаквани са били децата им. Ако нещо се беше случило в Добрич, аз щях да се чувствам виновен. Затова изпълних желанието на семейството - да отидем до Варна при конкретен лекарски екип. Отговорниците ми ми разрешиха да действам. Поисках позволение, тъй като се налагаше да напусна територията на дирекция МВР - Добрич, а такова решение изисква съгласуване. Казах на мъжа - бъдещия татко, да ме следва. Каквато маневра предприема аз, да я предприема и той, така че да е безопасно. “Прави същото като мен, не се притеснявай, всичко ще е наред, ще стигнете навреме”, успокоих го. Тръгнахме по пътя. Имайте предвид, че Добрич - Варна е на 10-о място по натовареност. Докладвах, че пътувам към Варна. Във всеки един момент давах информация къде сме, в случай че се наложи спешна медицинска помощ по пътя. От бързината ни зависеха два човешки живота, но аз приех нещата спокойно, защото такива ситуации за полицаите често са ежедневие. През цялото време карах на специален режим на движение. Колегите от МВР - Варна, ме чакаха на тяхна територия. Като пристигнах в Аксаково, точно при гробищния парк и в движение направихме размяна на кортежа. Колегите прехванаха автомобила с родилката, след което докладвах на моя дежурен, че е предадена успешно, и се прибрах отново на територията на Добрич.

- Взехте ли по-специално казуса, след като разбрахте, че тя е с близнаци, а и самият вие сте татко на такива?

- Аз съм баща на две момчета близначета, но не заради тях взех случващото се по-специално. След като съм облякъл униформата, значи съм длъжен да си свърша работа. За мен няма значение дали бременната щеше да е с близнаци, или с едно дете. Нито пък дали са с друга религия и етническа група. Щом човек има нужда от помощ и аз мога да помогна, задължително е да го направя.

- От колко години сте в системата на МВР и имали ли сте други подобни случаи?

- От 2010 г. съм в системата. Тогава кандидатствах и ме приеха от първия път. Подобни ситуации са почти ежедневие, но не си го поставяме за цел да ги запомним, защото за нас това е работа. И в този случай, ако нямаше такъв обществен отзвук, щеше да е едно нормално ежедневие. Просто помагаме на хора в нужда. Но и съм с такъв характер. Радвам се, че тук краят беше щастлив. Същия ден малко по-късно бях заел друга стоянка в Добрич и ненадейно автомобилът, който ескортирах до Варна, спря пред мен. Не знаех каква да е първата ми реакция, защото не бяхме наясно как се е развила ситуацията в болницата. Мъжът, който вече беше станал баща, слезе разплакан. Прегърна ме. Тогава разбрах, че всичко е наред, че имат живи и здрави близнаци. Изпитах същата радост, каквато и той. Беше емоционално.

- Как решихте да станете полицай?

- Винаги съм отдавал сърцето и душата си, за да бъде свършена тази работа. Може би аз не го осъзнавам, но най-вероятно е имало нещо, което да ме накара да се насоча към професията. Чувствам се изключително уверен, когато върша работата си. Смятам, че съм много добър в нея. Преди да стана пътен полицай, бях в обществения ред, но не беше моето. Затова смених сектора. Всичко се случи бързо. Господ си знае работа.

- Вие сте в сектор “Пътна полиция”. Наскоро имаше новина за пътни полицаи, които не взеха подхвърлен им подкуп. Случвало ли ви се е да ви предложат?

- Случвало се е, но в момента, в който осъзнаем, че водачът иска да ни подкупи, веднага го задържаме и докладваме на районната прокуратура. Случаят, при който наскоро подхвърлиха пари на полицаи, пак е от Добрич. Със същия колега преди ходихме на състезанието “Пътен полицай на годината”. Той е съвестен. Полицаят трябва да има съзнанието, че щом е облякъл униформата, е длъжен да служи на обществото. Когато пишем глоби, отново служим на обществото. Глобите не са, за да ядосаме водачите, а да ги накараме да не правят повече нарушения. Аз не възприемам вземането на някакви дарове под формата на подкупи за нещо нормално. Това трябва да се изчисти от системата, ако го има.

- Подценявана ли е професията пътен полицай и какви опасности крие тя?

- Ние сме хората, които първи отиват на пътно произшествие. Обучени сме да прилагаме първа долекарска помощ, което е изключително важно в първите минути на самата катастрофа, ако някой се нуждае, защото е животоспасяващо. Убеждението на хората е, че ние само пишем глоби, но ежедневно се сблъскваме със ситуации, различни от глобите. Като пътни полицаи ходим на сигнали за скандали, побоища, убийства, което крие опасности. Но щом сме се съгласили да работим тази професия, значи сме с ясното съзнание, че може да се случи нещо подобно и на нас в процеса на работа.

- Имало ли е момент на колебание дали това е вашата професия?

- Не!

- Като пътен полицай как мислите - на какво се дължат ежедневните катастрофи, част от които вземат и жертви? След смъртта на 12-годидишната Сияна отново бе повдигнат въпросът и за лошите пътища.

- Съгласен съм, че пътищата не са в добро състояние, но според мен най-честата причина за настъпване на пътни инциденти са мощни автомобили в ръцете на неуки водачи. Нямат опит и стаж, защото са по-млади и не умеят да контролират колата. Колкото тя е по-мощна, толкова по-трудно се управлява. Аз съм трикратен шампион на международното състезание по майсторско управление на автомобил “Добрич - Браила”. Това е съвместно състезание на България и Румъния, в което участват състезатели от двете страни. Знам как се управлява мощен автомобил, но много хора не го знаят. Не са наясно с особеностите и оттам идват инцидентите. Качват се на мощни автомобили, дават газ, тръгват да се гонят и накрая - инцидент с невинни жертви.

- Как може да се промени съзнанието на младите относно безразсъдното шофиране?

- Според мен в повечето случаи вина има и родителят, купил мощния автомобил на детето си. Родителят е със съзнанието, че неговото дете никога няма да кара бързо, да поеме рискове, да убие, но действителността е различна. Той трябва да е при сина си, особено докато момчето е в пубертет, за да не стане неразумен. Защото след инцидент накрая бащата на шофьора ще плаче, без да си дава ясната сметка, че именно той е купил колата ковчег. Другото, което трябва да се направи, е затягане на шофьорските изпити. Сега се дават много лесно. Изпитващите си затварят очите за грешките. Третото, което ще повлияе, са по-високите глоби. Ако ударят някого по джоба, той ще си направи сметка дали да нарушава закона отново, за което ще се наложи да си плати сурово. Проблемът ще се реши съвкупно. Ако се предприемат действия в трите области - родител, шофьорски изпити и глоби, ситуацията ще се подобри. Жертвите няма да са толкова много. Идея е и да се усъвършенства градският и междуградският транспорт. Хората да го използват по-често, вместо да пътуват с личните си автомобили. Трафикът ще се облекчи и няма да е натоварен. В по-развитите държави градският транспорт не е на 15-20 минути, а само на 2-5 минути разстояние помежду си. Самите общини ще може да си позволят по-чести линии, ако пътуват повече хора. Дори в малък град като Добрич семействата имат по 2-3 коли. Представете си за каква натовареност става въпрос.

- Вие сте полицай и баща на две момчета. Когато вземат книжки, какво ще ги посъветвате?

- Съвета им го давам ежедневно. Не им спестявам информация какво става по пътищата, колкото и страшни да са били катастрофите. Навремето, когато бях ученик, имаше такава практика да ни показват филми с инциденти. Човек се отвращава, като види бременна жена с мъртво бебе например. Дори съм имал такъв случай. Преживяваш го и променя съзнанието ти. На моите деца съм им показал какво може да стане, ако шофират безразсъдно. Смятам, че са достатъчно разумни и силно се надявам да бъдат такива занапред. Не мога да ги държа в клетка и да ги следя, но гледам по най-добрия начин да им покажа каква е истината и те да вземат решението какво да правят. Добрият пример също е важен. Някои хора сега ме обвиниха за състезанията, в които участвам - че и децата като мен ще искат да се състезават, да карат бързо. Ще им кажа следното - ходя само на легализирани състезания, където всичко е уредено - законово и безопасно. Не летя по пътищата за хората. Никога не бих го направил.

- Участвали сте в състезанието “Пътен полицай на годината”. Имате ли призове?

- Участвал съм няколко пъти и винаги съм вземал призови места. Дори с колегата, който споменахте с казуса с подкупа в Албена, сме вземали първо място отборно за цялата страна. В конкурса участват най-добрите пътни полицаи в България, като се излъчват по двама състезатели от областна дирекция. Ние спечелихме. Конкурсът по принцип протича в шест етапа - изпит на теория, тест за първа долекарска помощ, стрелба с пистолет по мишена на разстояние от 30 м, каране на мотор по трасе, направено от конуси, управление на автомобил - отново по трасе с конуси и различни препятствия. Последният етап е практически изпит за първа долекарска помощ в реална ситуация. Там ни оценяват колеги от БЧК. През цялото време се трупат точки, а накрая се сумират като резултат на отбора. С колегата взехме първо място в Плевен. Адреналин е, но и страст. Хоби, с което разпускам и същевременно се зареждам.