Колцентровете се изнесоха от България, защото се опираха на мита за евтината работна ръка у нас, а вече не е така, казва Робов, член на Конфедерацията по заетостта
Още акценти:
- На нашия пазар на труда няма сътресения, защото липсват и при търговските партньори на страната
- Фирми се опитват да си крадат кадри, като им предлагат по-високи заплати за същата позиция и работа
- Който не учи цял живот, скоро ще изостане и ще стане непотребен
- Господин Робов, във вашия бранш - посредниците за набиране на персонал, много често се занимавате с набиране на служители сред млади хора. Какво искат младите българи, когато си търсят работа, какви са техните очаквания?
- Ако може да се обобщава, без списъкът да е изчерпателен, младите хора търсят най-често високо заплащане и гъвкавост на работния процес. Това означава, че искат да работят, ако не изцяло от вкъщи, то поне да имат възможност в определени случаи да го правят. Тази тенденция стана особено разпространена след пандемията, която просто ни принуди да работим отдалечено.
Работодателите, които изобщо не могат да предложат такъв модел на работа, имат лимитирани възможности да си намерят служители.
- Да, но в някои отрасли това е и невъзможно.
- Точно така. Поради тази причина кризата с работната ръка се задълбочава посекторно. Онези отрасли, в които е физически невъзможно да се работи дистанционно, изпитват все по-големи трудности с намирането на желаещи да работят.
Има отрасли, в които кризата вече е структурна, като например в строителството, в медицината, в туризма, в производството – работата там е свързана с физическо присъствие на работното място и младите хора избягват тези отрасли.
Точно тези сектори се обръщат по-охотно към намирането на работници от трети страни, защото иначе не биха се справили. Макар че за някои от тях и това е невъзможно, например в медицината и в социалните и здравните услуги.
В туризма не е така – пречката с езика не е чак толкова голяма, а проблемът със сезонността някак си е преодолян. Но как да внесе от чужбина медицински сестри една болница или някоя адвокатска кантора - юристи? Има образователен ценз, който поне на този етап не може да бъде покрит от хора от трети страни заради разликите в образователните системи и признаването на дипломите.
- Да видим и обратната страна – младите не искат да работят какво да е и как да е, но работодателите достатъчно гъвкави ли са ?
- Далеч не всички. И там привлекателността зависи от конкретния сектор. В аутсорсинга или в IT сектора могат да си позволят да бъдат гъвкави. Но въпреки това не си мислете, че те нямат проблеми с намирането на хора.
В България в момента безработицата е рекордно ниска, на практика само този, който не иска да работи, не работи. И този басейн от таланти, който имахме в България, се поизчерпа. Няма достатъчно хора, измежду които да се избира.
- Случва ли се работодатели да наддават помежду си за заплати или за някакви по-добри условия за работа? Пък и как изобщо в един бранш научават колко плаща конкурентът за дадена позиция – публичната информация за заплатите е само от статистиката, която обаче дава твърде обобщено данните?
- В един сектор всичко се знае, разбира се, в рамките на самия сектор. Тази информация свободно циркулира в различни вътрешни групи в социалните мрежи и не е проблем да се разбере. Никой не разчита на данните на НСИ за средни заплати по сектори.
В последните няколко години самите компании се отвориха за това да споделят публично още в обявите какво възнаграждение предлагат - по модела, който досега бе известен предимно в англоговорещите страни. Понякога не споменават конкретни суми, а някакви граници, в които варират заплатите.
А че има случаи, в които фирмите се опитват да си крадат кадрите едни от други чрез предлагане на по-високи заплати, има, не го отричам. Ако пък някой се опитва да им открадне човек, правят контрапредложение. Това е новото нормално.
- Но как оцеляват после – има браншове, в които разходите за заплати са съществена част от общите разходи, да не кажа даже основната?
- Точно затова някои отрасли буквално напуснаха България през последните години. Вижте какво стана с аутсорсинга, който преди 10-15 години процъфтяваше. Същото е и с шивашката индустрия.
- Наистина какво стана с популярните преди години колцентрове, които са ядрото на аутсорсинг сектора? Те сякаш изчезнаха, почти не виждам обяви за набиране на служители в тях.
- Съвсем простичък е отговорът на този въпрос – те просто се изнесоха от България. Допреди 15-20 години страната ни се рекламираше като суперевтина дестинация за откриване на кол-центрове с евтина работна ръка. Но през последните 5 години това вече не е така и поради това компаниите се отказаха, а нови не влизат. Тези, които все още работят тук, се оглеждат за нови дестинации, в които да отидат да работят – Северна Африка, Китай, Индия, Бангладеш.
- И намират в Северна Африка толкова много служители, владеещи чужди езици?
- Да, те масово си изнесоха центровете в Алжир, Мароко и Египет.
- Добре, а как се справя примерно земеделието?
- Нашето селско стопанство винаги е разчитало на сезонна работна ръка, но по-глобалният тренд там е въвеждането на автоматизация навсякъде, където това е възможно. Човешкият труд се заменя, а физическата работа просто се върши от все повече хора, идващи от близки и далечни държави.
- Всеизвестно е, че у нас има стотици хиляди млади хора, които нито учат, нито работят. Има ли някакви тенденции сред тях и не представляват ли това все пак младежи от твърде различни социални групи?
- По принцип младите между 16 и 29 години, които, ако не работят, се предполага, че учат, но те не го правят, са между 100 хиляди и 150 хиляди души. Естествено, че няма само една преобладаваща причина за това.
Например в тази група би трябвало да влезе и всяка млада ромка, която си стои вкъщи и ражда деца. Но това е една малка част.
Една съществена част от младите изобщо не виждат основателна причина да работят някъде на трудов договор. Може да си стоят вкъщи и да работят по един проект, след това по друг. На тях просто не им е интересно да се хванат някъде на постоянна работа.
Има и такива, които просто мързелуват – стоят си вкъщи и родителите им ги издържат. Често тези родители работят някъде в чужбина и пращат пари.
А има и млади хора, които работят, но в сивия сектор и статистиката няма как да ги хване.
- Вие какво бихте препоръчали обаче на един млад човек, който не стои със скръстени ръце, а търси работа? Каква фирма да предпочете, ако има повече от едно предложение – голяма, средна, малка?
- Не бих давал съвети в такава посока. Делението на фирми според броя на персонала им е доста условно и не може да отчете всички детайли, които са важни за един човек при избора му на работно място.
По-скоро трябва да се гледа комплексно на нещата – от какъв бранш е тази компания, какъв е прекият началник, работната среда. Имаш ли възможност да се учиш и да се развиваш.
ХХI век сме и изкуственият интелект започва да краде работни места. Засега това е работа, свързана предимно с повторяеми действия, но не е далеч времето, в което ще посегне и на други работни позиции.
- Може ли да ми дадете пример за професия, която в България е превзета от изкуствен интелект или поне е по-заплашена от други?
- Много дейности, свързани със създаването на съдържание – създаване на дизайни, писане на програми.
Вашата професия също е в опасност, защото немалка част от материалите могат да бъдат написани от изкуствен интелект и има нужда само да бъдат четени и преглеждани от човек впоследствие.
- Те и за Гугъл така твърдяха, пък и за самия интернет, но лично моят трудов стаж мина в използването им. Не се стигна дотам те да ме използват, поне не пряко.
- Да, но за работа, която преди това се е вършила от 15 души, сега са достатъчни и 5-има. По-същественото е, че човек наистина трябва да учи цял живот и който не е склонен да го прави, лека-полека ще изостане. В медицината, фармацията, правото и IT, ако не учиш постоянно, изоставаш и ставаш непотребен.
А наблюдавам, че младите хора искат бъдещият им работодател да им дава възможност да се квалифицират, защото така стават по-конкурентоспособни.
- А виждате ли голямо желание у работодателите да дават такава възможност на кадрите си?
- Мисля, че има такова желание до някаква степен. В днешно време обаче знанията и достъпът до знания е толкова лесен, колкото не е бил през никой етап от историята на човечеството. Буквално без пари. Има страшно много съдържание, качено безплатно в мрежата. Само да имаш желание и време, можеш да се възползваш.
Знам за много програмисти, които са станали добри в това, което вършат, без да са имали такова образование. Гледали са такива видеоматериали и са се учили доста успешно.
- Наблюдавам, че напоследък сякаш има всеобщ спад на обявите за търсене на служители, поне от страна на някои браншове. Това устойчива тенденция ли е и има ли други трендове на пазара на труда тази година?
- Според мен по-скоро сте се повлияли от това, че сме в разгара на лятото, когато по принцип има такъв спад. Пазарът на труда в момента е в едно плато - нито се увеличават обявите, нито намаляват кой знае колко много.
България има отворена икономика и когато на нашите основни пазари няма сътресения, естествено - няма да се случват и у нас. Особено големите компании у нас са собственост на чужди фирми и ако се случи нещо с компанията майка, то ще се пренесе и тук. Но само за една или за няколко компании, свързани с този отрасъл.
- Едва ли ще ми кажете фирмата и отрасъла, но коя е най-високата заплата, която сте срещали при дейността си по набиране на служители за някой работодател?
- Аз съм срещал случаи, в които се предлагат по 15-20 хиляди лева месечна заплата плюс бонуси. Но сравнително рядко се занимавам с набирането на висш управленски персонал, за който се предлагат и по-високи възнаграждения. Това е доста нишова услуга и обикновено, когато се търси мениджмънт, това невинаги става чрез агенции.
