Ето аргументите “за” и “против”
Какви оптимални промени в структурата на министерствата трябва да се направят? Естествено, решението е на редовното правителство. Представители на новото мнозинство вече изразиха намерение за сливане на министерства.
Преди време писах, че отделянето на Министерството на иновациите и растежа от Министерството на икономиката е направено с оглед на разпределение на министерствата между коалиционни партньори. Няма икономика без иновации с цел растеж и затова те са неделими от икономиката. Така е и в повечето държави по света. Ние не сме достатъчно голяма държава, за да се мисли за отделянето им.
Електронното управление е възлово за всяка съвременна държава. Това е
пътят да се намали корупцията,
като се прекъсне прекият контакт между хората и държавните служители, да се ускори, и то в пъти бързината на държавното управление и да се намали администрацията. Затова и администрацията не способства усърдно за електронизация на управлението. За съжаление, в електронизацията се отклоняват доста средства и загубата на пари и несвършената работа е голяма. Електронното управление е неделима част от функционирането и оптимизирането на всички отрасли на икономиката. Това е изключително сериозен аргумент за сливане с Министерството на икономиката и индустрията. В този случай е много важно да се знае кой отговаря за електронното управление и как точно ще става координацията с останалите направления в Министерството на икономиката. Един компромис би било е-управлението да се обособи в отделна агенция към Министерството на икономиката.
В тази връзка следва да се види доколко е правилно съществуването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на Държавната консолидационна компания (ДКК). И двете компании обединяват държавни дружества. Идеята им до голяма степен е да може да се теглят кредити и да се финансират по-малко печелившите или губещи държавни предприятия. Това поначало са противопазарни мерки. Като е закъсало едно дружество, има много пазарни начини да се постигне оздравяването му. А държавно дружество не бива да бъде използвано като механизъм за масово социално подпомагане. Следва да се подпомагат само наистина бедните, а не неопределен кръг хора. За илюстрация ще посоча, че когато по времето на НДСВ намалиха рязко намаленията на ученици, пенсионери и бивши служители в БДЖ,
компанията излезе на печалба
След това си потъваше. ЕК изисква Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и “Булгартрансгаз” да бъдат извадени от БЕХ, за да има независимост на преносните оператори от занимаващите се с производството и осигуряването на енергия. Това трябва да стане, ако искаме да усвоим немалко пари от ПВУ. Решението на парламента за забраната на промени в БЕХ е очевидно противоконституционно, защото представлява намеса в изпълнително-разпоредителната дейност, което не е в правомощията на НС.
Двустепенното управление на държавни дружества винаги ангажира повече хора и съответно струва по-скъпо.
Дали науката трябва да отиде от МОН към Министерството на икономиката? Естествено, че без наука няма прогрес и съответно развитие на икономиката. Но така погледнато, и без образование няма прогрес. Значи ли, че и образованието трябва да мине примерно към Министерството на икономиката? Образованието и науката са неделимо свързани в цял свят, защото те неделимо се развиват в университетите. Ако преподавателите не се занимават с наука, те трудно биха могли да преподават на достатъчно високо ниво. Това е сериозен аргумент науката да остане в МОН.
Науката се развива и в големите фирми. Но не бих казал, че това е често срещано у нас. Има отдели, които се занимават с иновации, но това не е тази фундаментална и даже приложна наука, която се развива в университетите.
Само трийсетина европейски патента
се дават на български изобретатели за година. Не бих казал, че силна страна в България е правенето на фундаментална наука. И това въобще не е лесно в една малка и не особено богата държава.
В Япония научната и технологичната политика се координира от Министерството на икономиката, търговията и индустрията. Но в една от най-бързо развиващите се държави – Южна Корея, науката премина от Министерството на търговията, индустрията и енергетиката към специализирано Министерство на науката и информационните и комуникационни технологии. В САЩ Министерството на търговията финансира големи научни програми, включително от фундаментален характер. В почти всички развити държави министерствата, свързани с икономиката, финансират приложни изследвания и технологичен трансфер.
Ето защо има аргументи науката да бъде и към икономиката, и към образованието. С оглед на преобладаващия световен опит и липсата на развиване на сериозни приложни изследвания в българските компании може би за България по-оптимално би било
науката да остане в МОН,
но да се даде по-широка възможност приложни научни изследвания, с оглед на развитите индустрии в България, да се финансират от Министерството на икономиката.
Енергетиката е съществена част от икономиката. Но с оглед на спецификите ѝ, свързаността ѝ в единна система и относително доброто ѝ развитие в България би следвало да има Министерство на енергетиката.
Вероятно нищо няма да се промени в Министерството на младежта и спорта, но нека отбележим, че младежта е неделимо свързана най-вече с образованието. Чудесно е младежите да спортуват, но те дори ако например минават по-интензивно по 10 000 крачки на ден, това е не по-малко полезно. Министерството на спорта трябва да отделя много по-голямо внимание на масов спорт, а не само на младежкия. А и младежите имат много повече проблеми от всякакъв характер, отколкото спортните им занимания. Казаното не намалява по никакъв начин значението на Министерството на спорта.
Създаването на Министерството на туризма горещо се подкрепяше от бранша. За съжаление, решенията в сектора на туризма в много случаи се вземат от други министерства и агенции. Туризмът е и неделима част от икономиката, но поради подкрепата от бранша не съм убеден, че ще има промени в това министерство.
В много държави няма МРРБ – пътищата са към транспорта, регионалното развитие – към МС, а регулаторните органи по строителството са на подчинение на министерството, отговарящо за икономиката. Но в България има силни традиции и МРРБ е добре развито като структура, правомощия и отношения с местни и териториални структури. Затова има сериозни основания промени да не са прекомерно вероятни.